Чарлс Къминг
Шесторката от Кеймбридж (11)

10

Самият Томас Нийм явно нямаше желание да бъде открит. Името му не фигурираше в телефонния указател. Никакви интернет търсачки не го разпознаваха. Шарлот не бе споделила пред Гадис нищо за живота му, а още по-малко за сегашния му адрес. Той знаеше единствено, че Нийм е бил най-старият приятел на Крейн — по думите на Шарлот неговият „изповедник“ — и че желаел да разкрие всичко за дейността му в полза на КГБ. Шарлот го бе описала като мъж на деветдесет и една, „каращ седемдесет и петата“ — жилав, енергичен и в добро здраве. Как точно се бе изразила тя? „Държелив старец, от онези шотландци ветерани от войната, дето пушат по две кутии на ден, но могат да се изкачат до върха на Бен Невис преди закуска.“

Защо именно Бен Невис? Дали в името на тази планина се криеше ключът към загадката? Може би Нийм живееше в Шотландия? Тази мисъл хрумна на Гадис една вечер, както си лежеше в леглото, но отмина като кола, профучала по улицата. В края на краищата какво можеше да направи той по въпроса? Да вземе спален вагон за Форт Уилям и да започне да блъска по вратите?

В течение на няколко дни той прегледа папките, които му бе дала Холи Левет, но никъде не видя да се споменава името Нийм. Докато отгръщаше папка след папка, имаше усещането, че чака на безкрайна опашка, която от часове не помръдва и крачка напред. Гадис нямаше връзки нито в полицията, нито в данъчните власти; още по-малко разполагаше с излишни пари, с които да наеме частен детектив, за да се рови в миналото на Нийм. Не знаеше дори къде е учил Нийм. Дълбоко в съзнанието му се беше загнездила досадната мисъл, че е дал 3000 лири на Калвин Съмърс срещу клюки, каквито хората си разправят на чашка.

Добре, че не беше меланхолик по природа и трудно се поддаваше на пораженчески настроения. Четири дни след срещата му със Съмърс в кръчмата Гадис реши да се откаже от издирването на Нийм и да насочи усилията си пряко към Едуард Крейн. Това означаваше да търси човек, който на практика отдавна не съществуваше, но дори тази перспектива не бе в състояние да го разколебае. Историците са специалисти в изучаването на умрели хора. През цялата си кариера Сам Гадис бе възкресявал мъртъвци — лица, които никога не бе виждал на живо, имена, за които бе чел само в книгите. Знаеше как да подреди мозайката от живота на един непознат, умееше да ползва архиви, да пресява като златотърсач ручея на историята за зрънца безценна информация.

За начало той отиде в архива за печатни издания към Британската библиотека, който се намираше в Колиндейл, намери микрофилма с фалшивия некролог на Крейн в „Таймс“ от 1992 г. и направи фотокопие. Към материала нямаше снимка, но текстът отговаряше в общи линии на фактите, които Съмърс му бе предал при разходката им покрай канала: че Крейн е получил образованието си в Марлбъро Колидж и Тринити Хол, Кеймбридж; че в течение на двайсет години е бил изпращан от Форин Офис на дипломатически мандати в Русия, Аржентина и Германия; и че никога не се е женил и няма деца. Друга биографична информация за него практически не се намираше, но за Гадис нямаше съмнение, че всяка най-малка подробност би могла да се окаже от полза. В некролога пишеше например че Крейн е бил изпратен в Гърция през 1938 г. и че след войната е прекарал няколко години в Италия. Оказа се също, че майка му е била известна светска красавица, омъжвала се два пъти, а първият й съпруг, бащата на Крейн, служител на британската администрация в Индия, е излежал присъда за длъжностно присвояване. През 60-те Крейн бил изпратен в Аржентина на мястото на високопоставен британски дипломат, за когото авторът на некролога — вероятно не без доза поетично въображение — намекваше, че бил любовник на Евита Перон. След пенсионирането си от Форин Офис той участвал в управителните съвети на няколко водещи корпорации, сред които известна британска петролна компания, както и една немска инвестиционна банка с офиси в Берлин.

След два дни Гадис отново измина с колата си краткото разстояние между дома си в Шепърдс Буш през Чизуик до Националния архив — комплекс от сгради в квартала Кю, където се съхраняваха официални правителствени документи. На гишето за справки той подаде официална молба за достъп до военновременното досие на Крейн и пусна името му в търсачката на компютризираната база данни. Излязоха повече от петстотин резултата, повечето отнасящи се до мъже на име Едуард Крейн, живели през осемнайсети и деветнайсети век. После Гадис пробва с „Томас“, „Том“ и „Томи“ Нийм, но откри единствено грамота за награждаване с медал на някой си Томас Нийм, редник в Уелския полк към Инженерните войски през периода 1914–1920 г.

Накрая му провървя. Служител от Националния архив го насочи към списъците на Форин Офис — няколко рафта с подвързани с червена кожа, протрити от разлистване томове, в които се съдържаха основни биографични данни за всички служители на британското Външно министерство. Той взе тома, обозначен „1947“, и затърси името „Крейн“. Онова, което откри, едва не го накара да подскочи от радост. Най-после разполагаше с доказателство за съществуването на Атила.

КРЕЙН, ЕДУАРД АНТЪНИ

Роден на 10 декември 1916 г. Получил образованието си в Марлбъро Колидж и Тринити Хол, Кеймбридж. Произведен в ранг трети секретар към Форин Офис на 11 октомври 1937 г.; назначен на служба във Форин Офис на 17 октомври 1937 г. На 21 август 1938 г. изпратен в посолството в Атина. Завърнал се във Форин Офис след приключване на мандата на 5 юни 1940 г. Повишен в ранг втори секретар на 15 ноември 1942 г. Изпратен към посолството в Париж на 2 ноември 1944 г. Повишен в изпълняващ длъжността първи секретар на 7 януари 1945 г.

Гадис се върна при рафта и издърпа тома за 1965 г. — последния на хартиен носител, преди архивите на Форин Офис да бъдат компютризирани. По това време Крейн вече беше служил по целия свят, но — както се казваше и в некролога — така и не бе стигнал до посланик. Защо ли? Дали имаше връзка с факта, че Едуард Крейн така и не се бе оженил? Може да е бил хомосексуалист, а в онези времена на хомосексуалистите се е гледало с лошо око. Или пък след скандалите с Бърджес и Маклейн властите бяха станали подозрителни относно връзките на Крейн със Съветска Русия?

Шарлот бе казала на Гадис, че Крейн е бил известен на петимата; ето защо той взе и тома за 1953 г. Когато откри онова, което търсеше, Гадис усети за пореден път онази особена тръпка, към която беше пристрастен вече от 20 години: усещането, че историята оживява под пръстите му.

БЪРДЖЕС, ГАЙ ФРАНСИС ДЕ МОНСИ

Роден на 16 април 1911 г. Получил образованието си в Итън Колидж и в Тринити Хол, Кеймбридж. На 1 октомври 1947 г. удостоен с диплом за направление „Б“ на дипломатическата служба и е назначен, смятано от 1 януари 1947 г., за служител 4-ти ранг. Поема поста втори секретар в посолството във Вашингтон на 7 август.

1950 г. Отзован и с прекратени правомощия от 1 юни

1951 г. Освободен от дипломатическа служба на 1 юни

1952 г. със задна дата, смятано от 1 юни 1951 г.

В същия том беше и справката за Доналд Маклейн.

МАКЛЕЙН, ДОНАЛД ДЮАРТ

Роден на 25 май 1913 г. Получил образованието си в Грешъм Скул, Холт, и в Тринити Хол, Кеймбридж. Женен 1940 г. за Мелинда Марлинг. Произведен в ранг трети секретар към Форин Офис или към дипломатическата служба на 11 октомври 1935 г.; назначен във Форин Офис на 15 октомври 1935 г. Изпратен в посолството в Париж на 24 септември 1938 г. Върнат във Форин Офис след приключване на мандата на 18 юни 1940 г.

Последната подробност привлече погледа на Гадис. Подобно на Маклейн, и Крейн се бе завърнал в Лондон през юни 1940 г. Дали двамата бяха работили заедно? Дали нямаше да се окажат приятели?

Справката продължаваше.

Повишен в ранг втори секретар на 15 октомври 1940 г. Изпратен в посолството във Вашингтон на 2 май 1944 г. Повишен в изпълняващ длъжността първи секретар на 27 декември 1944 г. Повишен в служител 6-и ранг на 25 октомври 1948 г. и назначен като съветник в посолството в Кайро на 7 ноември 1948 г. Завърнал се във Форин Офис и назначен за директор на Отдел САЩ на 6 ноември 1950 г. С прекратени правомощия от 1 юни 1951 г. Освободен от дипломатическа служба на 1 юни 1952 г. със задна дата, смятано от 1 юни 1951 г.

Същите изрази: „с прекратени правомощия“, „освободен от дипломатическа служба“. През 1951 г. Бърджес и Маклейн бяха избягали от Англия. Една студена пролетна сутрин две от най-ярките звезди на британския дипломатически небосклон бяха духнали към Москва с ферибот през Ламанша, след като бяха получили сигнал от други двама изменници — Ким Филби и Антъни Блънт, — че са разкрити от МИ5 като агенти на КГБ.

После Гадис потърси на „Ф“ справката за Филби. Нищо. Извади списъка на Форин Офис за 1942 г. Отново нищо. Провери тома за 1960 г. И там нито дума. Защо ли Ким Филби не фигурираше в списъка на Форин Офис? Дали служителите на МИ6 се ползваха с анонимност? Гадис прерови всички томове от 1940 до 1959 г., но никъде, в никаква връзка, не откри да се споменава името Ким Филби. Вместо това се натъкна на нещо твърде странно: Едуард Крейн също изпадаше от дипломатическите списъци между 1946 и 1952 г. — времето, през което според некролога в „Таймс“ беше служил в Италия. Дали през този период бе постъпил в МИ6? Или пък бе излязъл в дълъг отпуск, за да си почине от войната? Това пораждаше много въпроси, твърде много, ако Гадис трябваше да бъде честен със себе си. Щяха да са му нужни не месеци, а години, за да разчопли докрай една история с такива мащаби, за да оправдае доверието на Шарлот. Познаваше историци, които бяха прекарали целия си живот в издирване на шестия от Кеймбридж и нито един не бе успял. Да можеше само да се добере до жив служител на Форин Офис от онова време, който познаваше Крейн! Със сигурност все някъде бе останал негов колега, с когото са били включени в една и съща делегация или са седели един до друг на дипломатическа конференция…

Към обяд Гадис слезе на партера, изяде някакъв безвкусен сандвич в кафето на Националния архив и седна пред един от компютрите за обществено ползване, за да порови в интернет. Имаше и друга следа: негов колега му бе подшушнал, че висшите дипломати много често оставяли документите и личната си кореспонденция на съхранение в архива на Чърчил Колидж, Кеймбридж. Там можеше да направи връзка между Крейн и, да кажем, някой пенсиониран британски посланик в Аржентина или първи секретар към посолството в Берлин. Отвън крякаха чайки, когато Гадис влезе в „Гугъл“ и написа „Чърчил Колидж, Кеймбридж“. Оттам попадна в „Янус“ на Кеймбриджкия университет и зададе в прозорчето за търсене „Едуард Крейн“. Излязоха три архивни единици, в нито една от които не се съдържаше каквато и да било конкретна информация за Крейн. На ключови думи „Томас Нийм“ сървърът не даде никакъв резултат.

Отчаян, Гадис отиде до паркинга и в жабката на колата си намери посмачкана кутия „Кемъл“. Край на поредния опит да откаже пушенето. Цигарата не оправи особено много настроението му и той унило подкара към Шепърдс Буш под есенния дъжд. Имаше чувството, че всякакви споменавания на Крейн и Нийм са били старателно премахнати от историческия архив. Как иначе можеше да си обясни задънената улица, в която се бе озовал? В никой свой проект досега не се бе натъквал на такива пречки още от самото начало. Докато пълзеше в задръстванията по магистрала М-4, той си каза, че е по-добре да отиде в Москва и да подхване историята с Крейн от руска гледна точка. Ако Атила беше толкова важен за КГБ, както твърдеше Шарлот, някъде в подземията на руските тайни служби положително щеше да се пази досие на Едуард Крейн. Дали след излизането на „Царе“ Сам Гадис щеше да получи от руските власти достъп до тези архиви — това беше съвсем отделен въпрос.