Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Trinity Six, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Боян Дамянов, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- sqnka (2019)
Издание:
Автор: Чарлс Къминг
Заглавие: Шесторката от Кеймбридж
Преводач: Боян Дамянов
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: роман
Националност: английска
Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново
Редактор: Здравка Славяново
Технически редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 978-954-769-277-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10856
История
- — Добавяне
11
Обикновено действията на един анонимен университетски преподавател, търсещ информация в Националния архив в Кю, не биха привлекли вниманието на директора на Тайната разузнавателна служба, но Едуард Крейн не беше обикновен шпионин. Още когато Гадис направи официална заявка за достъп до военновременното му досие, системата в Кю автоматично изпрати сигнал до личния кабинет на сър Джон Бренан в централата на МИ6. А когато Гадис написа първо „Едуард Крейн“ и минути по-късно „Томас Нийм“ в прозорчето на търсачката, друг автоматичен сигнал пристигна със скоростта на мълния в сградата на Воксхол Крос. След по-малко от час секретарката на Бренан постави на бюрото му следния доклад:
ОТНОСНО К. (СПЕШНА ДОКЛАДНА)
11-1545-09
Самюъл Гадис, доктор по руска история във Факултета по славистика и източноевропейски изследвания (ФСИЕИ) към Юнивърсити Колидж, Лондон, е направил тази сутрин официална заявка за достъп до военновременното досие на Едуард Антъни Крейн в НА/Кю.
Има подаден сигнал и относно това, че частно лице, за което се предполага, че също е Гадис, е направило отделни, но сходни справки в „Гугъл“ от обществен компютър в НА/Кю, задавайки ключови думи „Едуард Крейн“ и „Томас Нийм“.
Към края на деня сър Джон Бренан получи трети автоматично подаден сигнал, че Гадис е правил справки за Крейн и Нийм и в „Янус“ на Чърчил Колидж, Кеймбридж. Кой ли му бе пуснал мухата? За прикриването на Атила знаеха по-малко от половин дузина души на планетата. Какво ли бе накарало един от тях да проговори?
Той откри в бюрото си номера на Нийм в личната му стая в старческия дом край Уинчестър. Бяха минали поне шест месеца, откакто за последно се бе сещал за Едуард Крейн, и сигурно години, през които не му се бе налагало да се представя за Хендерсън. Нищо чудно, помисли си той, Томас Нийм да се окаже покойник.
Телефонът иззвъня девет пъти. Бренан се готвеше да затвори, когато старецът отсреща вдигна слушалката и каза с дрезгав глас:
— Две-едно-едно-седем.
— Мистър Нийм? Дъглас Хендерсън.
— Божичко, Дъглас! Как си, моето момче?
Дикцията му беше твърда и отчетлива, като на едновремешните говорители по Би Би Си.
— Аз съм добре, Том. А ти как я караш?
— Ами… не се оплаквам на моята възраст. Карам криво-ляво. И тъй, на какво дължа честта?
— Боя се, че поводът е служебен.
— Че кога не е бил?
Бренан долови промяна в гласа на Нийм — беше станал припрян и делови.
— Говорил ли си с някого напоследък, Том? — попита той. — Имал ли си гости в стаята си? Или си ровил из интернет?
Нийм се направи, че не разбира въпроса.
— Интер какво?
На деветдесет и една, той лесно можеше да мине за изостанал от времето си технофоб, но Бренан прекрасно знаеше, че старата лисица обича да се прави на по-глупав, отколкото е всъщност.
— Интернет, Том. Убеден съм, че си чувал. Тим Бърнърс-Лий. Световната мрежа. Онова, което ни свързва. Онова, което ни разделя.
— Аха! Интернет! Да. И какво?
— Ще бъда прям. — Бренан гледаше през прозореца към сивите води на Темза, по които лениво се носеха увеселителни корабчета, нехаещи за приближаващата зима. — Чувал ли си се в последно време с някого във връзка с нашия общ приятел мистър Крейн?
Продължителна тишина. Бренан трудно можеше да каже дали Нийм е обиден от въпроса му, или се напъва, за да измисли отговор. Или просто беше заспал.
Накрая старецът отново се обади:
— Еди? Божичко, не, разбира се. Не съм се сещал за него от двайсет години.
— Е, не са минали чак толкова — поправи го бързо Бренан. — Някой си Самюъл Гадис, университетски преподавател, задавал въпроси. За теб, за него. Пъхал си носа в Кю, ровел из военновременните архиви, такива ми ти работи.
— Време беше!
Бренан се сепна.
— Какво искаш да кажеш?
— Същото, което си мислиш, че искам да кажа. Беше въпрос на време някой да надуши нещо и да започне да рови. Такава тайна не можете да пазите вечно.
— Доста добре я пазим вече петдесет години…
След като Нийм не отговори, Бренан реши да рискува.
— И какво, и ти ли му помагаш в ровенето? Някаква причина ли имаш да хвърляш светлина върху миналото на Еди? Съжалявам, но съм длъжен да те попитам. — Той сам се изненада от директността на обвинението си.
— Не ставай смешен, по дяволите! Цялото ми тяло ме боли. Без чужда помощ не мога да се изпикая. Когато ходя по коридора, трябва сестра да ме води за ръчичка. Едва помня как се казвам. — Думите му звучаха искрено, но Бренан никога не знаеше кое при Томас Нийм е истина и кое лъжа. — Знаеш, че съм дал клетва да си мълча за Еди. Ако някой почука на вратата ми, знам как да постъпя. А пък ако онзи тип Гадис по някакъв начин направи връзка между Еди и мен, разполагам с достатъчно възможности да го пратя по грешна следа.
В последното Бренан не се съмняваше ни най-малко.
— Е, радвам се да го чуя.
— Това ли беше всичко, Дъглас?
— Да. Това е всичко.
— В такъв случай ще ти бъда благодарен, ако ме оставиш на мира.
По природа, а също и поради естеството на избраното си поприще Бренан беше интелигентен и съобразителен, с ясен, безпогрешен усет за хората. Той не позволи на резките смени в настроението на Нийм да го разколебаят. Три етажа под него имаше едно голямо помещение, пълно с шпиони, които в момента си въртяха палците от скука и бездействие — амбициозни вундеркинди, очакващи с нетърпение първия задграничен пост, както и опитни ветерани, чийто някогашен идеализъм отдавна бе отстъпил пред недотам лицеприятната реалност в служба на една вече несъществуваща империя. Още докато затваряше телефона, Бренан реши, че му е нужна привлекателна жена. Нямаше как да мине без това, както не можеше да се отрече естественият факт, че между половете възниква привличане или че един необвързан университетски професор кълве на хубава жена поне толкова сигурно, колкото и на увеличение на заплатата. Бренан вече знаеше, че Гадис е разведен. Знаеше също — от един бегъл поглед върху телефонните и имейловите му разпечатки, — че в последно време се среща с жена на име Холи Левет, почти наполовина на годините му. Изправен пред избора да прекара една вечер с чаровен, интелигентен мъж или с чаровна, интелигентна жена, д-р Самюъл Гадис с почти стопроцентова сигурност би предпочел второто.
Моментално в ума на Бренан изникна и конкретно име. Таня Акосела, която преди постъпването си в службата бе следвала две години в Лъндън Скул ъф Икономикс, не само беше способна да поддържа разговор на академично ниво и владееше перфектно руски, но и съвсем неотдавна се бе отличила със своята находчивост в бюрото на МИ6 в Техеран, с което в решителна степен бе допринесла за бягството на Запад на един висш офицер от иранската армия. След завръщането си в Лондон Таня се беше сгодила за дългогодишния си приятел за голямо разочарование на неколцина от по-амбициозните мъжкари в отдела й и бе получила разрешение за четиримесечен платен отпуск след сватбата си, насрочена за следващото лято. Да премери сили с интелектуалец като Гадис — това беше предизвикателство, на което едва ли би отказала.
Бренан й позвъни по вътрешния телефон. След три минути Акосела вече беше в асансьора на път за петия етаж, а обстоятелството, че дори не си даде труда да се погледне в някое от огледалата, с които беше облицована кабината, даваше представа за женската й самоувереност.
— Влизай, Таня. Влизай и сядай.
Двамата си размениха любезности, но това продължи броени секунди; офицер с качествата на Таня Акосела не се нуждаеше от предразполагане.
— Искам за няколко седмици да оставиш „Чесапийк“ настрана. — „Чесапийк“ беше кодовото име на операция срещу руски дипломат във Вашингтон, когото от МИ6 бяха преценили като потенциално податлив на вербуване. Таня направляваше процеса от Лондон заедно с един по-младши колега. — Намерил съм ти нещо, което ще ти даде възможност да развихриш способностите ти.
Тя кимна.
— Разбира се.
Бренан стана от бюрото и пристъпи към шкафа с книгите. Той си даваше сметка, че когато биваха извикани в кабинета му, неговите служители се стараеха да му направят благоприятно впечатление. Това беше един от недостатъците на високия държавен пост: налагаше изкуствена скованост в отношенията с подчинените. След кратък размисъл той все пак реши да не й предлага питие. Хубаво беше всеки да си знае мястото.
— Доста отдавна — започна Бренан — научих, че шпионажът не се движи от силата на човешкия характер: от идеологически убеждения, чувство за дълг и лоялност към родината. Шпионажът се подхранва от човешки слабости: алчност, суета, похот. Това е гузната тайна на нашия занаят.
Таня усещаше, че от нея се очаква съгласие.
— Да, така е — промърмори тя, като не отделяше поглед от вратовръзката му. Джон Бренан беше известен със слабостта си към дългите натруфени речи.
— Искам да откриеш всичко, което си струва да се знае, за един човек на име Самюъл Гадис. Доктор на науките, преподава руска история във Факултета по славистика и източноевропейски изследвания към Юнивърсити Колидж, Лондон. Сближи се с него, станете приятели, спечели доверието му. Гадис се опитва да рови из тайните на Студената война, които ние бихме предпочели да си останат такива.
— За какви тайни става въпрос?
Имаше и други въпроси, които би желала да му зададе. Доколко да се сближи с д-р Гадис? Той женен ли е? Но тя познаваше естеството на подобни операции. Бренан нямаше да очаква от нея, нито пък можеше да я принуди да направи нещо, което би поставило под съмнение верността й към нейния годеник.
— Преди много години в службата постъпил мъж на име Едуард Крейн, който впоследствие работил под много и различни прикрития. — Застанал до шкафа с книгите, Бренан прокара пръст по гърба на един подвързан том с избрани съчинения на сър Уинстън Чърчил и продължи, без да се опитва да смекчи ефекта на онова, което се готвеше да каже: — Крейн завършил Тринити Колидж в Кеймбридж през 30-те години. — Той погледна Таня в очите, очаквайки да направи връзката. — Познавал се е с господата Блънт и Филби, а също и с Бърджес и Маклейн. Бил във връзка и с Джон Кеърнкрос. Следиш ли мисълта ми?
Таня усети как по гръбнака й полазиха ледени тръпки, които бързо преминаха във вълна от възторг. Колко души знаеха това, което току-що бе чула? Самоличността на шестия от Кеймбридж беше най-ревниво пазената тайна на Студената война.
— Крейн е действал под кодовото име Атила. Запазил е анонимността си най-вече защото досега успяваме да заблудим всички, които се опитват да я установят. И особено защото за него не се споменава нищо в архива на Митрохин. — Докато Бренан говореше, Таня изпита смътното усещане, че укрива от нея важно парче от мозайката. — Подозренията падаха ту върху Виктор Ротшилд, ту върху Том Драйбърг. По дяволите, по едно време бяха набедили дори Роджър Холис, можеш ли да повярваш?! Но никой никога не е успял да идентифицира Крейн. Поне до скоро. — Бренан се завъртя на пети и застана с лице към големия прозорец в северния ъгъл на кабинета си, през който никога не проникваше слънце. — Доктор Гадис е тръгнал по следите на човек на име Томас Нийм, на деветдесет и една години, понастоящем живеещ в старчески дом край Уинчестър. По причини, които засега нямам право да разкривам, Нийм знае, кажи-речи, всичко, което се отнася до работата на Крейн за руснаците. Тук, в тази папка, съм събрал основните факти. — Той подаде на Акосела тънък кафяв плик, който тя положи внимателно в скута си. — Излишно е да ти казвам, че операцията е абсолютно секретна. Вътре е името на един служител към Главно управление за контрол на съобщенията в Челтнам, който ще ти съдейства с всякаква информация, каквато ти е нужна. — Той замълча за момент; и двамата имаха нужда да преглътнат този евфемизъм. — Не разполагам с хора, които да заделя за следене на обекта, затова ще действаш сама, освен в изключителни случаи. Въпроси?
Таня беше достатъчно опитна, за да му върне тази топка. Но тя се въздържа.
— Мисля, че е редно най-напред да се запозная със съдържанието на папката, сър — каза само тя, с което за пореден път убеди Бренан във високия си професионализъм.
— Добре. — Той изглеждаше удовлетворен от отговора. — Прегледай я и предложи план за действие.
Тя се изправи с папката под мишница.
— Има само още едно нещо, сър.
Бренан тъкмо се готвеше да й отвори вратата, но спря по средата на килима.
— Да?
— Какво имахте предвид, когато споменахте за алчност, суета и похот? Това ли са присъщите слабости на въпросния Гадис?
Бренан посегна към бравата.
— Кой знае? — каза той. — Оставям на теб да откриеш.