Чарлс Къминг
Шесторката от Кеймбридж (51)

50

Таня паркира в северния край на улицата, на триста метра от входната врата на Гадис.

— Това не е моята къща — каза той.

— Предполагам — отвърна тя. — А на кой номер си?

— Аз пък си мислех, че знаеш всичко за мен, Джоузефин. Разочароваш ме.

Таня му обясни, че ще мине пеша покрай дома му и ако има поставено наблюдение — независимо дали от британци или руснаци, позиционирани в прозорците на околните сгради, в паркирани коли, преоблечени като улични метачи, градинари, момчета от кабелната телевизия и т.н. — ще ги разпознае.

— Дай ми десет минути — каза тя и слезе от колата.

Докато чакаше, Гадис запали цигара. Забеляза една съседка да се приближава към него — вдовица, която разхождаше пудела си — и се смъкна надолу върху седалката, докато жената отмина. Когато Таня се върна, той тъкмо бе отворил прозореца, за да изхвърли фаса в канала до бордюра.

— Изглежда чисто — каза тя, като запали двигателя. — Стигнах чак до Ъксбридж Роуд, върнах се по отсрещния тротоар и огледах всичко. Но не е изключено да са поставили електрически прекъсвач на входната ти врата. Ако я отвориш, за да влезеш, той ще им сигнализира и за две минути ще бъдат тук. Така че не се бави. Намери касетата, събери си книжата, вземи си четката за зъби и самобръсначката и изчезвай от там.

Тя подкара колата и спря пред къщата му. Гадис прескочи купчините кучешки изпражнения и друга органична материя с неясен произход, с които бе осеян тротоарът, вкара по-големия от двата ключа на връзката си в обикновената ключалка и го завъртя както стотици пъти досега. После пъхна секретния ключ в секретната ключалка, завъртя и него и бутна вратата. Напрегнат до краен предел, той очакваше мощна експлозия или поне писък на алармени сирени, но вратата кротко се отвори и той се озова в антрето на собствения си дом.

Първото, което забеляза на изтривалката между плика с месечното извлечение от банката му и някакви рекламни брошури, бе малкото пакетче, адресирано до „Д-р Сам Гадис — НА РЪКА“. Влезе в дневната и тръгна право към кутиите с папки в ъгъла до кухненския плот. Не е изключено да са поставили електрически прекъсвач на входната ти врата. Той изсипа една по една всички кутии; съдържанието им се пръсна по пода. Все едно наблюдаваше самосвал, изсипващ купища изринат сняг. Накъдето и да се обърнеше, всичко беше потънало в хартии. Гадис не помнеше в кои кашони бе видял касетите и започна отчаяно да рови в планината от книжа за нещо, което приличаше на кутийка от касета.

Писмото на Уилкинсън до Катя лежеше все така на кухненската маса, което той възприе като знак, че никой не бе проникнал в къщата му в негово отсъствие. В ъгъла на стаята, притиснати до вратата, която водеше към задния двор, имаше още два кашона. Гадис разтвори картонените капаци, обърна кашоните и изсипа съдържанието им на пода.

В този миг чу познатото изтракване на видеокасета, наведе се и я вдигна. Беше без етикет, но изглеждаше невредима. Постави я настрана и посегна към втория кашон. Още като го вдигна, усети колко е лек в сравнение с останалите. Погледна вътре. Там имаше само три листа хартия формат А4, а под тях беше скрита аудиокасета BASF, от едната страна, на която с избеляла синя химикалка пишеше „Прокофиев“.

Гадис не се съмняваше, че е открил онова, което търсеше: аудиозапис на разпита на Платов. Видеокасетата също изглеждаше обещаващо. Макар да нямаше етикет, тя може би съдържаше копие от оригиналния видеозапис, направен в тайната квартира в Берлин. Той извади една найлонова торба от шкафа под мивката, пусна касетите в нея и тръгна към входната врата.

Когато ръката му посягаше към резето, той се спря. Обърна се и огледа къщата. Мин бе пълзяла нагоре-надолу по вътрешното стълбище. Книгите в дневната бяха същите, които бяха купували и чели с Наташа. В същата тази дневна бе канил на вечеря приятели, бе гледал как Англия бие на крикет Австралия. А сега трябваше да я напусне. Ако казаното от Таня беше вярно — а той нямаше причини да се съмнява в нея — може би щеше да се наложи да обяви къщата за продан. Това бе цената, която трябваше да плати, защото се бе обвързал с Едуард Крейн. Това бе цената на неговата вендета срещу ФСС.

Той вдигна пощата си от изтривалката, пъхна малкото пакетче при касетите в найлоновата торбичка, отвори вратата и закрачи към колата.