Чарлс Къминг
Шесторката от Кеймбридж (37)

36

Това в най-добрия случай беше вярно наполовина, но Гадис си каза, че дължи на Таня Акосела някоя и друга лъжа. Барселона беше удобен повод да й отмъсти, задето толкова време го бе разигравала.

Той бе прекарал времето до обяд в Колиндейл, в покрайнините на Северозападен Лондон, преглеждайки стари течения на „Таймс“. Можеше да използва и онлайн търсачка, но какъв беше смисълът да рискува с интернет, когато в архивите се пазеше всичко, което му беше нужно? Броят, който откри, беше с дата 6 януари. Гадис се бе хванал на бас със себе си, че Катрин Уилкинсън е приела предложението на годеника си навръх Нова година, малко преди гръмването на шампанското в полунощ.

Г-Н М. Т. М. ДРЕКСЕЛ И Г-ЦА К. Л. УИЛКИНСЪН

Обявява се годежът на Матиас, големия син на г-н Рудолф Дрексел и г-жа Елфриде Дрексел, от Виена, Австрия, и Катрин, малката дъщеря на г-н Робърт Уилкинсън и г-жа Мери Едуардс, от Единбург, Шотландия.

От това кратко съобщение Гадис научи имената на участниците в събитието, което беше първата стъпка от плана му.

Следващата стъпка бе да узнае датата и да открие хотела, в който щяха да отседнат повечето гости. За целта Гадис отпечата списък на всички четири- и петзвездни хотели във Виена и започна да им звъни от двете телефонни кабини на гарата в Колиндейл с една и съща молба:

— Ало? Бих желал да си запазя стая за дните, когато е сватбата на Дрексел-Уилксинсън. Чух, че предлагате специални цени за гости на младоженците.

В първите четиринайсет хотела нямаха „никаква информация за сватба под това име“, но в петнайсетия — „САС-Радисън“ на Шубертринг — бяха в течение на събитието и попитаха Гадис на чие име да направят резервацията.

— Казвам се Питърсън — отвърна той. — П-И-Т-Ъ-Р-С-Ъ-Н. Питърсън.

— Да, мистър Питърсън. А на коя дата смятате да пристигнете?

Гадис пристъпи към следващата фаза от стратегията си. Беше му нужна точната дата на сватбата, затова попита:

— Бихте ли ми казали дали някои от другите гости идват в четвъртък вечер? Дали ще бъде прекалено рано, как мислите?

— Момент да погледна. Четвъртък, двайсет и трети, нали, сър?

Оставаше само да изясни дали самата церемония ще се проведе в петък следобед или в събота сутринта.

— Мистър Питърсън?

— Да?

— Трудно е да се каже. Няколко души пристигат в четвъртък вечерта, но повечето са ангажирали стаите си от петък на обяд.

Явно сватбата щеше да е в събота, на двайсет и пети.

— Ясно — каза той. После, за по-убедително, поиска двойна стая за две нощувки, петък и събота, но когато от рецепцията го попитаха за трите му имена, адреса и номера на кредитната му карта, се направи, че има „важно позвъняване на другата линия“ и обеща да си направи резервацията по интернет.

— Разбира се, мистър Питърсън. Разбира се. Очакваме ви във Виена.