Чарлс Къминг
Шесторката от Кеймбридж (38)

37

Два дни по-късно Гадис отпътува за Испания с вечерния полет от „Хийтроу“ до Барселона. Нямаше никакви проблеми при преминаване на паспортния контрол, но очакваше апартаментът на Наташа да е поставен под наблюдение от МИ6. Планът му беше съвсем прост: да прекара няколко дни в Испания с Мин и после да пътува до Австрия с влак. Шенгенското споразумение му позволяваше да стигне чак до Виена, без нито веднъж да покаже паспорта си, и той се надяваше така сериозно да затрудни онези, които го следяха. Планът му бе да пристигне в „Радисън“ вечерта на двайсет и четвърти, петък, за да се запознае с някои от останалите гости. Щеше да се представи като приятел на семейство Дрексел, да открие мястото на сватбения прием и евентуално да се присъедини към групичка от новите си познати за църковната служба на следващия ден. Така щеше да установи контакт с Робърт Уилкинсън.

Както се оказа, МИ6 изпитваха остър недостиг на кадри и бяха възложили следенето му в Барселона на двама служители от британското генерално консулство на Авенида Диагонал. Техните ежедневни доклади, изпращани директно до сър Джон Бренан, бяха скучни до затъпяване: обиколки из местните детски площадки, обеди и вечери в ресторанти с традиционна испанска кухня, плуване в хладните октомврийски води край плажа Икария или разходки по „Рамбла“. Ако не друго, Бренан се нагледа на снимки на Мин, носена на конче от баща си, излизаща от кино с фунийка сладолед в ръка или заливаща се от смях, докато Гадис й разказваше поредната забавна история на станцията на метрото. Имаше и надлежно документирано в звук и картина спречкване между Гадис и бившата му съпруга в ресторант за тапас, наречен „Селер де ла Рибера“, но то бе отдадено на натрупаната горчивина от развода. Във всеки случай изглеждаше, че Полярна мечка окончателно е загубил интерес към Крейн и Уилкинсън.

Разбира се, всичко това се дължеше на съзнателните усилия на Гадис да убеди момчетата и момичетата от Главно управление за контрол на съобщенията, че наистина си е извлякъл поука и е станал нов човек. Например той пусна съобщение във фейсбук до Пол, съпруга на Шарлот, че не е стигнал доникъде с книгата на Шарлот и е решил да я остави „на заден план, поне засега“. Изпрати имейл на свой докторант от колежа, с който му определи час за консултация в петък, на двайсет и четвърти. От обичайния си мобилен телефон се обади на Холи в Лондон, за да й каже колко му липсва и да я покани на вечеря в „Кво Вадис“ на двайсет и пети.

Бренан си даваше сметка за възможността Полярна мечка да им играе някаква сложна двойна игра, която да приключи с появяването му във Виена, но засега повече го тревожеше докладът на Кристофър Брук за срещата му с Робърт Уилкинсън. Особено два пасажа го бяха докарали до състояние на ярост.

СТРОГО СЕКРЕТНО

СТЕПЕН НА ПОВЕРИТЕЛНОСТ 3

… Уилкинсън спомена за инцидент, който според него бил наложил доброволното му изгнание в Нова Зеландия. Очевидно той все още обвинява службата за опита да бъде премахнат и намеква — без доказателства, — че МИ6, дори да не стоят пряко зад атентата, са могли да направят повече за неговата безопасност впоследствие. Трябва да отбележа, че през цялото време на разговора ни мистър Уилкинсън се държеше по начин, който мога да опиша като агресивен и параноичен.

… Уилкинсън приключи разговора със заплахата да предостави на д-р Гадис цялата информация, с която разполага по случая „Атила“, „с най-големи подробности“. Транскрипцията от дигиталния запис от разговора гласи: И бездруго е време цялата история да излезе наяве. По дяволите, британското правителство може дори да извлече полза [с ударение на думата] от това! Не би ли желал да му видиш гърба на този маниак [Платов]?

Бренан си каза, че няма избор; изчерпал бе всички останали опции. Той вдигна телефона и нареди на секретарката си да го свърже с Максим Кепица, втори секретар в посолството на Руската федерация и един от тримата официално обявени оперативни служители на ФСС в Лондон. Позвъняването откри Кепица на пряката му линия.

— Максим? Джон Бренан е на телефона.

— Сър Джон? Как се радвам да ви чуя!

— Какво ще кажеш днес да обядваме на някое тихо местенце? Исках да поговорим за едно лице, което правителството ви издирва от 92-ра. От нашите е, разбира се. Казва се Ълвърт…