Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (84)

82.

— Шефе, май си имаме компания!

Ал Джордино, който се бе излегнал в шезлонг, разположен в сянката на голям плажен чадър, отвори капака на хладилната кутия и метна вътре празната бутилка от бира. Затвори кутията, опря върху нея бинтования си крак и проследи с поглед приближаващата се моторница. Беше облечен като за плаж — с шорти и хавайска риза, въпреки че се намираше на борда на шлеп, хвърлил котва насред Панамския канал.

— Надявам се да не е поредният чиновник от администрацията на канала — каза Пит, приклекна на палубата и започна да проверява водолазната си екипировка.

— Май е нашият човек от Вашингтон.

Моторницата спря до шлепа и на палубата се качи Руди Гън. Беше с панталони цвят каки и карирана оксфордска риза, бе преметнал през рамо пътна чанта и целият бе плувнал в пот.

— Привет на тружениците на Панамския канал! — каза той и прегърна старите си приятели. — Никой не ме предупреди, че това място изглежда по-ужасно и от Вашингтон през август.

— Не е чак толкова зле — увери го Джордино, извади бутилка студена бира от хладилната кутия и му я подаде. — Тук алигаторите са по-малки.

— Едва ли е било толкова наложително да дойдеш лично, за да се увериш как се справяме — каза Пит.

— Повярвайте ми, нямах търпение да се измъкна от града. Създадохте истински медиен кошмар! Да разрушите язовирната стена и да осеете канала със заседнали кораби!

Гън погледна към канала. До единия му бряг бе хвърлил котва голям зелен кораб. Около деформирания му нос се суетяха работници, които се опитваха да го закърпят поне дотолкова, че да е в състояние да плува.

— Това да не е „Аделейд“?

— Да — отвърна Пит. — А „Залцбург“ е точно под нас.

Гън поклати глава.

— Панамското правителство вдигна вой до небесата. Ще трябва да възстановим язовирната стена, да извадим „Залцбург“, да компенсираме панамците за пропуснатите ползи от затварянето на канала… С две думи, Чичо Сам ще трябва да им напише много, много тлъст чек.

— И пак ще е на сметка, като се има предвид онова, което можеше да загуби.

— Съгласен съм. Сандекър е на седмото небе от щастие, а президентът е изключително благодарен. От съображения за сигурност обаче не можем да кажем на панамците какви са били залозите. Белият дом поема доста критики, свързани с това, което панамското правителство нарича „безразсъдна проява на американски авантюризъм“.

Джордино извади още една студена бира и я отвори.

— Безразсъдна проява на американски авантюризъм? Ще пия за това!

— Разбира се — продължи Гън, — президентът ще е още по-щастлив, ако върнем двигателя на „Морска стрела“.

— Най-добрите ни хора работят по въпроса — отговори Пит.

Гън погледна към другия бряг на канала, където бе хвърлил котва един американски разрушител.

— „Спруънс“ — осведоми го Пит. — Наша охрана и неоценим помощник при изваждането на „Залцбург“, ако ни се усмихне щастието. — Погледна Гън в очите. — Извадих страхотен късмет, че прати кораба в канала в най-подходящия момент. Ако не бяха моряците, които слязоха на кея, едва ли сега щяхме да разговаряме с теб.

— С Хирам видяхме какво се случва с помощта на охранителните камери на канала. „Спруънс“ бездруго очакваше да мине през канала, така че просто ускорихме преминаването му. Заслугата всъщност е на вицепрезидента.

Гън погледна към водата и въздушните мехурчета, идващи от водолазите под тях.

— Какво стана с круизния кораб?

— С „Морска прелест“ ли? Капитанът й решил, че с кариерата му е приключено, но се случи нещо странно. Италианските медии го изкараха герой и му приписаха част от заслугата за разкриването на робския лагер и възпрепятстването на Болке да напусне канала. Когато от круизната компания разбраха, че ще платим разходите по ремонта на кораба, го наградиха и го повишиха. Лоцманът обаче не извади подобен късмет и остана без работа. Доколкото разбрах обаче, капитан Франко го е уредил и го е взел на работа в круизната компания.

Гън се усмихна.

— Дали не може да намери нова работа и на мен, а?

Мехурчетата ставаха все по-големи и по-големи и на повърхността изскочиха двама водолази. Когато заплуваха към кораба и се качиха на палубата, Гън видя, че това са Дърк и Самър.

— Здрасти, Руди — поздрави го Дърк. — Дошъл си да се гмурнеш с нас ли? Водата е много приятна!

— Не, благодаря. — Гън погледна въпросително към мътните води на канала. — Някакви следи от двигателя?

— Открихме го цял-целеничък на платформата на онзи камион — отвърна Самър. — Контейнерите, които се разпиляха по палубата при потъването на „Залцбург“, като по чудо не са го засегнали.

— Камионът е доста очукан, но не забелязах повреди по самия двигател — добави Дърк. — „Спруънс“ би трябвало да го извади без проблеми.

Гън въздъхна облекчено.

— Чудесна новина! Това означава, че НАМПД няма да плати от джоба си новата язовирна стена. — И погледна Пит.

— Това изобщо не е наша работа — засмя се Пит. — Администрацията на канала ни позволи да наблюдаваме изваждането на „Залцбург“, така че ще продължим да се наслаждаваме на това прекрасно време.

Гън избърса чело с ръкава на ризата си.

— Мен не ме бройте. Бих искал обаче да взема Дърк и Самър, за да ми помогнат с писането на докладите за случилото се. — Посегна към чантата си и добави: — Което ме подсеща, че имам нещо за вас двамата.

Затършува из чантата си, извади малка кутия и я подаде на Самър. Тя я отвори и извади дълго написано на ръка писмо, прикрепено с панделка към подвързан с кожа корабен дневник.

Докато Самър четеше писмото, Дърк огледа кутията и кимна, когато видя адреса на подателя.

— Това е от Пърлмутър. Какво иска?

— Съветва ни да не се връщаме във Вашингтон с Руди — отвърна Самър и погледна умолително баща си. — Кани ни на пътешествие до Огнена земя.