Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (57)

55.

Когато Дърк и Самър влязоха изтощени в компютърния център на НАМПД, минаваше полунощ. Гън и Йегър продължаваха да гледат снимки на голямата видеостена.

— Не разбрах, че ще ходите на гурме вечеря — каза Гън, но когато се обърна, усмивката му изчезна. Косата на Дърк бе разрошена, а дрехите му бяха мокри, докато тези на Самър бяха покрити с петна, а самата тя миришеше на бира. — Какво е станало, по дяволите?

Самър разказа събитията от вечерта, като не пропусна и двучасовия разпит в полицията.

— Имате ли представа кой ви е следил? — попита Йегър.

— Не — отвърна Дърк. — Но подозираме, че може да е свързано с изчезването на татко.

— Възможно е — съгласи се Гън. — Особено ако са ви видели да излизате от хангара му тази сутрин. Доста си приличате и отдалеч човек може да ви обърка.

Самър подаде на Йегър един лист.

— Това е регистрационният номер на микробуса. Полицията отказа да ни съобщи името на собственика, но предполагам, че ти ще успееш да го откриеш.

— Без проблем — отвърна той.

— Постигнахте ли някакъв напредък с „Аделейд“? — попита Дърк.

— Почти никакъв — призна Гън. — Свързахме се с пристанищните власти на всеки по-голям град по тихоокеанското крайбрежие на Северна, Централна и Южна Америка. През последната седмица в нито едно пристанище не е акостирал кораб с име „Аделейд“.

— Това ни оставя две възможности. Или са разтоварили в частен док, или са поели в друга посока — каза Дърк, като пропусна да спомене третата възможност — похитителите да са потопили кораба.

— Обсъдихме ги вече — каза Йегър — и не вярваме да са тръгнали на запад. Първо, няма никакъв смисъл да отвличаш в източната част на Тихия океан кораб, който е тръгнал от Австралия, при положение че възнамеряваш да откараш товара му на запад. Вторият проблем е горивото. Дори резервоарите й да са били пълни догоре, „Аделейд“ трудно би прекосила океана два пъти, без да се наложи да зареди.

— Има логика. Следователно избираме другата възможност, която обаче ни изправя пред следния проблем. По тези брегове има поне хиляда други пристанища.

Гън и Йегър кимнаха. Търсеха игла, при това прозрачна, в огромна купа сено. Гън заописва с подробности разговорите им с пристанищните власти и анализа на най-новите сателитни снимки, а Йегър затрака по клавишите на клавиатурата и след няколко минути каза:

— Открих нещо за вашия микробус. — На екрана на компютъра му бе зареден сайтът на автомобилната администрация на щата Вирджиния. — Негов собственик е компанията „Секюър Тек“ с адрес в Тайсънс Корнър, Вирджиния.

Зареди на екрана друг сайт и продължи:

— Според търговските регистри на щата основната им дейност е осигуряване на защита на данни на затворени компютърни мрежи. Разполагат с осем служители, а основният им клиент е правителството на Съединените щати.

— Не ми изглежда като компания, която ще се занимава с подслушване — отбеляза Самър.

— Освен — каза Дърк — ако този бизнес не е просто фасада.

— Не ми се вярва — възрази Йегър, след като направи някои справки. — Сключили са стандартни напълно валидни договори с армията и флота за инсталиране на мрежи за пренос на данни.

Върна се на сайта на търговския регистър на Вирджиния и откри, че „Секюър Тек“ е собственост на „Хабсбург Индъстрис“.

— Това е частна компания, която не се търгува на борсата, така че информацията за нея е оскъдна, но основната им дейност е съсредоточена в Панама. Занимават се с рудодобив и морски транспорт.

Йегър продължи да търси, но не откри почти нищо интересно. В сайта на едно специализирано списание, посветено на морския транспорт, откриха снимка на товарен кораб, собственост на фирмата — „Грац“, хвърлил котва в пристанището на Сингапур.

Дърк погледна снимката и възкликна:

— Хирам, можеш ли да я увеличиш?

Йегър кимна и увеличи снимката, докато тя изпълни екрана.

— Какво има? — попита Самър.

— Логото на комина.

Всички впериха погледи в бялото цвете, разположено в центъра на боядисания в златисто комин.

— Мисля, че е еделвайс — каза Самър. — Предполагам, че се връзва по някакъв начин с австрийското име на кораба.

— Видях същото цвете на товарния кораб в Мадагаскар — каза Дърк.

Стаята потъна в тишина. После Гън попита:

— Хирам, можеш ли да откриеш с какъв точно рудодобив се занимава „Хабсбург Индъстрис“?

— Собственици са на малка златна мина в Панама, близо до границата с Колумбия. Действат доста успешно като посредници в търговията с редки руди, включително самарий, лантан, диспросий…

— Редкоземни елементи? — попита Самър.

Гън кимна.

— Да. Редкоземни елементи. Струва ми се, че „Хабсбург Индъстрис“ заслужава по-задълбочено проучване.

— Обзалагам се, че крадат редкоземни руди и инсталацията в Мадагаскар служи именно за тази цел — каза Дърк. — Атакуваха подводницата ни, защото работехме край мястото, където са потопили отвлечения кораб.

— Открихме на морското дъно кораб, който е потънал съвсем наскоро — обясни Самър. — Изглеждаше в отлично състояние, а името му бе заличено умишлено.

— Джак Далгрен направи някои проучвания. Смята, че става въпрос за кораб за насипни товари на име „Викинг“ — каза Дърк. — Изчезнал е в Индийския океан преди четири месеца. Превозвал е бастнезит от Малайзия. Ако не сте се досетили вече, бастнезитът съдържа редкоземни елементи.

— Възможно ли е корабът на „Хабсбург“ в Мадагаскар също да е бил отвлечен? — попита Самър.

Йегър направи справка с панамските корабни регистри.

— „Хабсбург“ притежава четири кораба, всички за превоз на насипни товари. Имената им са „Грац“, „Инсбрук“, „Линц“ и „Залцбург“.

— Каква е австрийската връзка? — попита Дърк.

— Компанията е собственост на Едуард Болке, минен инженер, роден в Австрия — отвърна Йегър. — Не откривам никакви данни някой от корабите му да е бил отвлечен.

— Което означава, че „Хабсбург“ се превръща в основен заподозрян за отвличането на „Аделейд“ — заключи Самър.

— Ключът към загадката са техните четири кораба — каза Гън.

Йегър затрака по клавиатурата.

— Да видим какво можем да открием.

Самър наля кафе на всички, а Йегър се зае да проследява четирите кораба. След по-малко от час успя да открие сегашното им местоположение. Извика на екрана карта на света, върху която бяха насложени множество разноцветни точици, символизиращи последните пристанища, посетени от четирите кораба.

— Сините светлинки съответстват на „Грац“ — каза Йегър. — Вероятно в момента е в Малайзия или близо до Малайзия. През последните три седмици е посетил Тянджин, Шанхай и Хонконг.

— Следователно не е в играта — отбеляза Гън.

— Жълтите светлинки са за „Инсбрук“. Корабът е прекосил Панамския канал преди три седмици и е бил забелязан в Кейптаун преди осем дни.

— Обзалагам се, че това е корабът, който видях до Мадагаскар — каза Дърк.

— По всяка вероятност. Остават „Линц“ и „Залцбург“. „Линц“ е бил на сух док в Джакарта преди десет дни и най-вероятно още е там за ремонтни дейности.

— В такъв случай зелените точки показват маршрута на „Залцбург“ — каза Самър.

— Точно така. „Залцбург“ се е появил в Манила преди месец, а преди четири дни е минал през Панамския канал. По информация от Министерството на вътрешната сигурност вчера е бил в Ню Орлиънс.

Йегър начерта върху картата линия, която пресичаше Тихия океан от Манила до Панама, и огради с червей триъгълник място в източната част на океана.

— Червеният триъгълник е последното известно местоположение на „Аделейд“ отпреди шест дни.

Маршрутът на „Залцбург“ минаваше на двеста мили от координатите на „Аделейд“.

— Не би се отклонил кой знае колко от курса си, за да пресрещне „Аделейд“ — отбеляза Дърк.

— Времето също съвпада — каза Гън. — „Залцбург“ би трябвало да е минал през този район пет или шест дни преди да навлезе в Панамския канал. Това е времето, в което сигналът на „Аделейд“ изчезва.

Йегър се върна към една от базите данни, в които бе влязъл по-рано.

— Според архивите на пристанищните власти в Панама „Залцбург“ е прекосил канала миналия петък, навлизайки в тихоокеанските шлюзове в три следобед. Предполагам, че ще успея да открия видеозапис.

И след няколко минути показа клип, заснет на един от шлюзовете. Изображението бе с ниска резолюция, черно-бяло, но добре показваше средно голям товарен кораб, който изчаква водата да напълни шлюза. На комина ясно личеше еделвайс.

Дърк изгледа видеото с искрица надежда.

— Погледнете ватерлинията. Корабът плава доста високо, което означава, че трюмовете му би трябвало да са празни.

— Така е — съгласи се Гън. — Ако „Залцбург“ е замесен в отвличането на „Аделейд“, не е прехвърлил товара й на борда си.

Йегър провери спецификациите на „Залцбург“.

— „Аделейд“ е с трийсет метра по-дълга. Това означава, че са загубили част от товара й, ако са я потопили.

— Редкоземните елементи са прекалено ценни, за да потопят дори част от тях — отбеляза Гън. — Не, корабът все още е на вода. Започвам да смятам, че е акостирал на място, където да бъде разтоварен тайно.

— Но къде? — зачуди се Самър. — Нали проверихте всички големи пристанища!

— Спокойно може да хвърли котва в частно пристанище и никога да не разберем.

— Това е един от вариантите — каза Дърк и стана. — Потъналият кораб, който открихме край Мадагаскар, е „Викинг“. Идентичността му е била старателно заличена и името му изтрито от корпуса. Ами ако са направили същото с „Аделейд“? Ако са се опитали да я представят за друг кораб?

Йегър и Гън кимнаха едновременно, а Дърк тръгна към вратата.

— Къде отиваш? — попита Самър.

— В Панама. А ти идваш с мен.

— В Панама?

— Разбира се. Ако „Залцбург“ е замесен в изчезването на „Аделейд“, някой в „Хабсбург Индъстрис“ трябва да знае за това.

— Възможно е. Но ние не знаем нищо за „Хабсбург Индъстрис“. Не знаем дори адреса на компанията!

— Вярно е — отвърна Дърк и погледна Гън и Йегър с надежда. — Но когато пристигнем в Панама, вече ще го знаем, нали?