Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (74)

72.

Двата кораба навлязоха в отсечката „Гаяр“, най-опасния участък в целия Панамски канал. Дълга приблизително девет мили, тя прорязваше континенталния вододел и бе най-голямото инженерно предизвикателство, пред което се бяха изправили строителите на канала. Херкулесовите им усилия бяха довели до прокопаването на канал с дълбочина на места над седемдесет и пет метра, осъществено предимно с ръчен труд и примитивни парни екскаватори. Хиляди работници бяха загубили живота си тук, някои в резултат на трудови злополуки и кални свлачища, но повечето — от жълта треска и пневмония.

Същинските размери на този подвиг бяха останали скрити под водата след запълването на канала през 1914 г. Под спокойната повърхност на този толкова дълбок участък от Панамския канал минаваха опасни течения, които изправяха лоцманите пред сериозно предизвикателство.

Пит навлезе в „Гаяр“ с пълна скорост, без изобщо да обръща внимание на маркерите, които ограничаваха скоростта на движение на големите кораби до шест възела. Усети силата на теченията, които се опитваха да поднесат кърмата ту в едната, ту в другата посока, но не намали. Вече виждаше съвсем ясно „Залцбург“, тъй като бе съкратил разстоянието между двата кораба на половин миля.

Макар Пабло да бе наредил на капитана да увеличи скоростта, загубиха ценно време докато двигателите вдигнат оборотите и „Залцбург“ ускори ход. Пабло хвърли поглед назад към по-бързата „Аделейд“ и разбра, че ще трябва да поеме инициативата.

Щом забеляза мъжете, събрали се на предната палуба на „Залцбург“, Пит предаде щурвала на Дърк.

— Държа да отбележа — каза синът му, — че никога не съм управлявал толкова голям кораб.

— Кара се по-лесно от автомобил — увери го Пит. — Просто стой настрани от брега и всичко ще е наред. Ей сега се връщам.

Когато приближиха „Залцбург“ още малко, Дърк видя на носа му трима мъже, които местеха високо съоръжение, наподобяващо голяма радарна антена. Обръщаха го назад — към „Аделейд“.

След миг Пит се върна на мостика и Дърк не повярва на очите си. Баща му бе облечен в сребрист костюм за химическа защита от най-висок клас. И носеше в ръка още един.

— Какви са тези космически скафандри?

— Взехме ги, за да се защитим от евентуално нападение — обясни Пит. — Корабите на Болке са оборудвани с микровълнов излъчвател, подобен на онези, които се използват за борба с масовите безредици. Тези на Болке обаче са смъртоносни. Сигурен съм, че разполагат с такъв и на „Залцбург“.

Дърк посочи напред.

— Имаш предвид онази сателитна чиния?

Пит видя, че антената е насочена право към тях, и хвърли на Дърк другия костюм.

— Обличай го! Бързо!

Дърк тъкмо започна да нахлузва костюма, когато усети, че гърбът му пламва.

— Явно са успели да го включат — каза той и бързо дръпна ципа на костюма.

Пит усети същия палещ сърбеж по лицето си и мигом нахлузи шлема и спусна визьора, после хвана щурвала и нареди на Дърк:

— Застани зад онази стена.

Докато въртеше щурвала, усети как ръцете и гърдите му пламват от горещина. Стоеше зад счупения преден прозорец на мостика и бе под директния обстрел на излъчвателя. Защитният костюм спасяваше живота му, но явно не бе в състояние да блокира лъчението докрай.

Разположената на носа на „Залцбург“ система трябваше да стреля по протежение на бакборда, за да порази „Аделейд“. Пит с лекота можеше да избегне лъча просто като се изнесе в крайния десен участък на канала и застане точно зад „Залцбург“. И успя да го направи, при това само за минути.

Болке наблюдаваше как „Аделейд“ променя курса си.

— Завива към брега. Мисля, че ги поразихме.

— Операторът докладва, че към мостика им има пряка видимост — каза Пабло.

След малко обаче видяха, че „Аделейд“ коригира курса си и продължава да скъсява дистанцията.

— Мисля, че ще се опитат да ни блъснат — каза Болке.

Пабло погледна монитора на навигационната система и видя, че съвсем скоро ще се озоват при първия шлюз — „Педро Мигел“.

— Трябва да се отървем от тях, преди да стигнем шлюзовете — каза той и бързо излезе от мостика.

Болке все така бе вперил поглед през задния прозорец в преследващия ги кораб.

Пит поддържаше безопасна дистанция. Намерението му бе да настигне „Залцбург“ и когато се изравни с него, да го притисне към брега, но микровълновият излъчвател бе осуетил плановете му. Все още обмисляше следващия си ход, когато „Залцбург“ зави рязко.

Операторът на излъчвателя се прицели в мостика на „Аделейд“ и Пит почувства познатото изгаряне, но не това го накара да настръхне. На палубата на „Залцбург“ стояха Пабло и още един мъж с гранатомети в ръце. Миг по-късно двамата стреляха.

— Бягай! — извика Пит на Дърк.

Нямаше време да слезе долу, затова се хвърли на пода и завъртя рязко щурвала наляво, докато падаше.

Дърк, който стоеше по-назад, успя да слезе по стълбите, които водеха към долните нива на надстройката.

Първият снаряд порази стоманената фасада на надстройката на „Аделейд“ точно под мостика. Падна на палубата и избухна над един от люковете на трюма, без да нанесе сериозни повреди.

Вторият бе изстрелян от Пабло, чийто мерник се оказа доста по-точен. Снарядът влетя през прозореца току над главата на Пит, но тъй като траекторията му бе висока, се удари в тавана и падна зад една от преградните стени. Експлозията разтърси цялата кърмова надстройка и обви мостика в пламъци и дим.

Пабло, който наблюдаваше всичко това от палубата на „Залцбург“, се усмихна доволно. Никой не можеше да оцелее след такъв изстрел.