Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (75)

73.

Две неща спасиха живота на Пит. Първото бе рикошетът на снаряда, който отскочи от преградната стена зад него, преди да избухне пред разположения в средата на мостика пулт с част от приборите за управление на кораба. Шрапнелите се забиха и над пулта, и под пулта, отляво, отдясно, в самия пулт дори, но не успяха да го пронижат и да преминат от другата му страна. Така Пит, който бе легнал зад пулта, остана незасегнат от смъртоносния стоманен дъжд.

Вторият ключов фактор бе защитният му костюм, който го спаси от огъня на експлозията, и когато Дърк се върна на мостика, Пит вече се изправяше.

— Добре ли си? — попита синът му.

Ушите на Пит пищяха и той едва чу думите му.

— Да, благодарение на костюма.

Погледна напред и добави:

— Ще се ударим!

Едва бе изрекъл тези думи, когато корабът се разтресе и спря.

Когато се бе хвърлил на пода, Пит бе завъртял щурвала така, че курсът на „Аделейд“ да пресече този на „Залцбург“. Каналът бе прекалено тесен и корабът на Болке нямаше друга възможност за маневриране, освен да продължи опита си за обратен завой с надеждата „Аделейд“ да мине покрай него. Действията на Пит обаче бяха осуетили тези намерения.

Болке гледаше изумено как „Аделейд“ — въпреки че мостикът й бе превърнат в димящи руини — завива към тях, сякаш насочвана от невидима ръка. „Залцбург“ продължаваше да завива, когато „Аделейд“ се заби в средата на корпуса му. Разнесе се оглушителен трясък, последван от стържене на стомана в стомана, когато носът на „Аделейд“ се заби в корпуса на „Залцбург“ на почти шест метра. Ако „Залцбург“ бе напълно натоварен, натискът върху корпуса му със сигурност би го разцепил на две. Въпреки това сблъсъкът проби яките стоманени плочи и през отворите нахлу вода, която започна да изпълва трюмовете му.

Контейнерите, наредени по палубата на „Залцбург“, се разпиляха като плочки от домино. Някои премазаха релинга на щирборда и паднаха в канала. Два празни контейнера откъм бакборда се стовариха върху микровълновата установка и премазаха радарната антена и двамата й оператори. Друг контейнер се преобърна и премаза крака на стрелеца с гранатомета до Пабло. Той изпищя за помощ, но колумбиецът нямаше какво да направи.

И двата кораба бяха пострадали фатално, но „Залцбург“ определено се намираше в по-тежко състояние. Наклони се наляво и по палубата му започнаха да се плъзгат контейнери и да падат във водата.

Пабло хукна към мостика, където Болке наблюдаваше случващото се онемял, с изцъклени като на зомби очи. Колумбиецът го подмина и отключи един шкаф. Вътре бе оставил пластмасовата кутия с плановете и спецификациите на Хейланд за „Морска звезда“.

— Къде е капитанът? Трябва да напуснем кораба.

— Слезе при главния механик.

— Нямаме време за губене, трябва да се качим на спасителната лодка. Бързо!

Болке го последва. Слязоха на главната палуба и хукнаха към издигнатия над водата релинг на щирборда, където висеше спасителната лодка. Пабло хвърли кутията в нея и извика на Болке:

— Качвайте се! Ще я спусна във водата и ще скоча след вас.

Болке изпълни нарежданията му. Пабло развъртя лебедката и започна да спуска лодката, но изведнъж Болке викна:

— Виж!

И посочи. На палубата на „Аделейд“, точно под кърмовата надстройка, се бяха появили двама мъже, облечени в сребристи защитни костюми. Единият бе покрит със сажди. Другият държеше пистолет.

— Зная как да ги забавя — каза Пабло, спусна лодката във водата и отвърза швартовото й въже, докато Болке откачи стоманения кабел на лебедката. После хукна към каютата, в която държаха Ан.

За първи път агент Бенет изпита радост от появата му. Нямаше представа какво се е случило, но не се съмняваше, че корабът потъва, и се страхуваше, че ще я оставят да се удави в каютата си.

— Хайде! — извика Пабло, сграбчи белезниците й между китките и я затегли по коридора и навън.

Ан не можеше да повярва на очите си. Двата кораба се бяха заклещили един в друг и „Залцбург“ вече потъваше.

Пабло я помъкна по наклонената палуба към релинга на бакборда. Газеха до глезените във вода. Колумбиецът спря пред един контейнер, който се бе забил в перилата, извади ключ и откопча едната гривна на белезниците й.

Когато я задърпа към контейнера, Ан се подчини, престори се на покорна и примирена със съдбата си. Миг по-късно обаче се опита да го изрита в слабините с коляно. Пропусна на милиметри.

Реакцията му не закъсня и юмрукът му се стовари върху главата й. Той сграбчи окованата й в белезници китка и закопча свободната гривна за една от халките в основата на контейнера.

— Съжалявам, че нещата между нас не се получиха — каза й. — Помахай на приятелите си за сбогом.

После се обърна и закрачи по палубата, но се наложи да приклекне, когато нещо изтрака и рикошира от контейнера зад гърба му. Пабло хвърли поглед през рамо, видя, че по него стреля млад мъж, застанал на палубата на „Аделейд“, и се шмугна между контейнерите.

Дърк свали пистолета и изруга. В този момент баща му застана до него. И двамата вече бяха свалили защитните костюми.

— Има една жена, окована за онзи контейнер — каза Дърк. — Стрелях по типа, който я закопча там, но не улучих.

Пит погледна, видя жена с къси руси коси да лежи до контейнера и възкликна:

— Това е Ан!

Облекчението, че я е открил жива, мигом отстъпи място на тревогата, продиктувана от критичното състояние на „Залцбург“. Корабът потъваше бързо. Пробойната, получена в резултата на сблъсъка с „Аделейд“, бе довела до силен крен и Пит предположи, че корабът ще се преобърне.

— Да видим дали можем да стигнем до нея — каза той и се затича към носа на „Аделейд“. Цялата предница на кораба бе смазана, но той си оставаше здраво вкопчен в „Залцбург“. Разкъсаните ребра и стоманени плочи от обшивката скърцаха зловещо, докато се опитваха да се откопчат от носа на „Аделейд“.

Пит мина между разкривените стоманени плоскости, успя да скочи на палубата на „Залцбург“ и изтича до Ан.

Тя го изгледа изумено.

— Какво правиш тук?

Той й се усмихна.

— Чух, че си тръгнала на морско пътешествие без мен.

Тя бе прекалено уплашена, за да се усмихне.

— Можеш ли да ме освободиш?

Бе седнала на палубата, тъй като ръката й бе окована ниско долу. Водата вече стигаше до лакътя й. Изведнъж контейнерът проскърца и се плъзна няколко сантиметра над перилата, като повлече и Ан.

— Белезници? — попита Пит.

Ан кимна.

Дойде и Дърк и двамата заедно потърсиха нещо, което да им помогне да я освободят. Все някъде на този кораб трябваше да има инструменти, но нямаха време да ги търсят. Половината кораб вече беше под водата. Същото се отнасяше и за контейнера.

— Ще се преобърне всеки момент — прошепна Дърк. — Не виждам как ще я измъкнем.

Пит кимна, хвърли поглед към „Аделейд“ и в очите му проблесна пламъче.

— Прав си. Ще трябва да спасим и контейнера.