Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (72)

70.

— Ал, води ги към кея — извика Пит и хукна. — Дърк, след мен!

В бързината да освободи пленниците Алварес бе пропуснал да прати командоси да поемат контрол над „Аделейд“. Гомес, който се бе скрил на мостика, бе запалил двигателите още в самото начало на атаката и след като стана свидетел на бягството на Болке и последвалите експлозии в джунглата, прецени, че не бива да губи повече време.

Пит и Дърк изскочиха от джунглата и видяха, че „Аделейд“ е още на кея. Швартовото въже на кърмата бе отвързано и Гомес тъкмо го прибираше на палубата. Един от моряците бе на кея и отвързваше и въжето на носа.

Пит и синът му затичаха. Трапът не бе вдигнат, така че имаха шанс да се качат на борда и дори да предотвратят отвързването на носовото въже. Шансът обаче им изневери, понеже морякът изхлузи примката на въжето през кнехта и погледна към устието на залива, откъдето долетя ревът на извънбордов мотор. Пит и Дърк също се обърнаха и видяха откъде идва този звук.

Беше Самър, която управляваше лодка №3. Компания й правеха четирима-петима облечени в дрипи мъже, легнали на дъното на лодката.

Морякът на кея зяпна за миг, после изрита въжето във водата и когато лодката приближи дока, спокойно извади пистолета си от кобура и се прицели в Самър.

Прозвучаха няколко бързи изстрела и няколко куршума разкъсаха гърба на моряка. Поне два от тях бяха изстреляни от пистолета на Дърк, останалите — от автомата на Пит. Морякът се извъртя, натисна спусъка, прати един куршум в облаците и падна мъртъв.

Секунда по-късно се чу пронизително стържене на метал, а после и силен трясък.

— Тръгва! — извика Дърк.

Гомес бе успял да подкара „Аделейд“. Корабът започваше да се отдалечава от кея. Шумът бе дошъл от трапа — той бе изстъргал по кея, беше се изкривил и сега висеше от палубата.

Самър спря надуваемата лодка до кея и извика:

— Един контейнеровоз блъсна „Колета“ и я потопи. — Беше се притекла на помощ на оцелелите и ги бе качила на надуваемата лодка след отплаването на контейнеровоза. — Сигурна съм, че качиха Болке. Възможно е да е „Залцбург“.

Пит разсъждаваше трескаво. Ако Самър беше права, цялата документация на „Морска стрела“, както и двигателят на подводницата, бяха там. А най-вероятно и Ан. Трябваше да спре този кораб и да не му позволи да напусне канала.

Заговори бързо на децата си, докато наблюдаваше отдалечаваща се „Аделейд“.

— Дърк, изтичай до края на кея. Самър, не изключвай двигателя и ме следвай.

Метна автомата на гръб, скочи от кея и заплува към кораба. Колкото и добър плувец да бе, не можеше да се мери със скоростта, която развиваше корабът, но Пит си бе наумил нещо съвсем различно. Целта му бе швартовото въже, което висеше през един клюз и се влачеше във водата. Улови го, плъзна се по дължината му, напипа по-тънкото спомагателно въже, завързано за края му, и го хвърли на един от мъжете в надуваемата лодка.

— Следвай кораба! — извика на Самър и се улови отстрани за надуваемата лодка.

Изнемощелият Мадрид се наведе през борда и помогна на Пит да се качи. После с общи усилия започнаха да навиват края на тежкото швартово въже, като Пит накара дъщеря си да изпревари кораба. На брега Дърк вече бе в края на кея, до последния кнехт. Когато надуваемата лодка настигна „Аделейд“, Гомес разбра какво се опитват да направят и завъртя кораба колкото се може по-далеч от тях.

Дърк виждаше, че „Аделейд“ се отдалечава, завика на Самър да побърза и тя подкара с пълна мощност към него. Брат й легна по корем и се надвеси над водата. Надуваемата лодка спря точно под него и Самър изключи двигателя. Пит вдигна края на въжето, който завършваше с примка, и Дърк я улови точно в мига, в който въжето започна да се опъва, и със сетни усилия успя да я нахлузи на кнехта.

— Бягайте! Въжето може да се скъса или кнехтът да се откърти! — извика Пит.

Дърк скочи и хукна настрани, а Самър завъртя щурвала и насочи лодката към „Аделейд“. Щом я изравни с увисналия отстрани трап, Пит подскочи, хвана се за него, набра се и се качи на палубата.

Дебелото швартово въже се бе опънало като струна и не позволяваше на носа на кораба да помръдне и на сантиметър. Витлото на „Аделейд“ обаче продължаваше да се върти и кърмата започна да завива надясно, като заплашваше да извърти кораба напречно на тесния залив. Кнехтът на дока стенеше под напрежението, на което бе подложен.

Докато се водеше този безмълвен двубой, Самър върна лодката до една от стълбите на кея и Дърк помогна на Мадрид и останалите ранени да слязат на брега. Когато и последният — раненият в корема Хорхе — се озова на сушата, Дърк скочи в лодката и викна:

— Закарай ме при татко! Искам да му помогна!

Самър натисна дросела докрай и лодката полетя към „Аделейд“, изравни се с трапа и Дърк се закатери по него.

— Пази се! — извика сестра му.

— А ти се пази от въжето! — викна й Дърк.

И точно тогава се разнесе силно пращене. Идваше от опънатото до краен предел въже. Гомес бе завъртял щурвала и бе изстискал и последната конска сила от двигателите. Нещо трябваше да отстъпи — и отстъпи.

Примката на въжето се изхлузи от кнехта и полетя към „Аделейд“ като камшик. Дърк, който се бе вкопчил в увисналия трап, се присви, тъй като въжето едва не премаза главата му, преди да изплющи в корпуса на кораба.

Освободен, корабът се понесе напред и бързо излезе от тесния залив. Дърк се покатери на палубата и се огледа за баща си, но корабът изглеждаше съвсем пуст, ако не се брояха два трупа на въоръжени моряци на носа. Дърк хукна към мостика на върха на кърмовата надстройка и тъкмо когато стигна до стълбите, над главата му избухна престрелка.

Размяната на автоматни откоси продължи може би половин минута, но Дърк не спря да тича по стълбите. Когато стигна четвъртото ниво, стрелбата престана и той закрачи предпазливо към мостика, стиснал здраво пистолета.

Не бе успял да направи и три крачки, когато във врата му се заби още горещо от изстрелите дуло на автомат. Дърк замръзна. Дулото обаче се отмести от врата му и той чу гласа на баща си:

— Не си спомням да съм ти разрешавал да се качваш на борда.

Дърк се обърна, погледна Пит и на лицето му се изписа огромно облекчение.

— Нямах представа, че ти си капитанът на това корито.

— Очевидно вече съм аз — каза Пит и посочи мостика.

А той бе сцена на истински погром. Прозорците му бяха натрошени на парчета, мониторите на радара и навигационната система бяха счупени. Димът, който се издигаше над изгорялата електроника, изпълваше помещението с неприятна остра миризма. В единия ъгъл лежеше окървавеното тяло на Гомес.

— Дадох му шанс, но той отказа — каза Пит.

Дърк кимна, после погледна през счупения преден прозорец. „Аделейд“ почти бе излязла от залива, но пред тях се издигаха скали и мангрови дървета.

— Скали! — извика Дърк и сграбчи щурвала.

— Не са истински — отвърна Пит. — Част от камуфлажа, който да скрие съществуването на залива.

И наистина, след секунди корабът мина през декорите без проблеми. Не се чу и най-малкият звук от сблъсък. Вместо това „Аделейд“ продължи невъзмутимо по курса си. През един от страничните прозорци Дърк видя покрай тях да се носи огромна скала, направена от стиропор.

След като напусна залива, „Аделейд“ се озова в откритите води на езерото Гатун. Далеч пред тях един голям плаващ кран прекосяваше канала на север, а два танкера и един контейнеровоз завиваха на юг. Пит пристъпи към командния пулт и включи двигателите на пълна мощност.

— Няма ли да се върнем? — попита Дърк.

Пит изгледа студено контейнеровоза, който тъкмо се скриваше зад една извивка на канала, и отсече:

— Не. Имаме по-важна работа.