Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (59)

57.

Щом чуха бавния ритмичен вой на роторите на кацащ хеликоптер, работниците замръзнаха по местата си. Бичът на Йохансон обаче мигом ги върна към задълженията им и прогони всяка надежда, че панамските военни са дошли да ги освободят.

С хеликоптера пристигна Болке, току-що долетял от Австралия, където бе уредил последните подробности по сделката за придобиване на мината „Маунт Уелд“. Слезе от хеликоптера, подмина очакващата го количка за голф и се запъти право към кея, следван по петите от двама въоръжени телохранители.

Неколцина измършавели работници, облечени в дрипи, включително Пит и Джордино, разтоварваха рудата от последния трюм на „Аделейд“. Болке изгледа робите с презрение и спря за миг погледа си върху Пит. В тази секунда Пит като че ли проникна в душата на австриеца и видя, че това е човек, неспособен да изпита каквато и да било радост, човек, лишен от състрадание, морал и дори… от душа.

Болке обходи с равнодушен поглед купищата руда, после огледа самия кораб. Изчака да се появи Гомес, когото бяха повикали да слезе от кораба.

Гомес хукна надолу по трапа.

— Товарът оправда ли очакванията? — попита Болке.

— Да, трийсет хиляди тона натрошена монацитна руда. Това е последното количество — каза Гомес и посочи разтоварената руда.

— Някакви проблеми с новата придобивка?

— От корабната компания бяха усилили охраната. Справихме се с тях без проблем.

— Някой е очаквал атаката?

Гомес кимна.

— Да. За щастие пристигнаха след като бяхме превзели кораба.

Болке се намръщи.

— Тогава трябва да се отървем от кораба.

— Променихме името му в морето и влязохме в канала без никакви проблеми — отвърна Гомес.

— Не мога да си позволя да рискувам. Очаквам да сключа важна сделка с китайците. Изчакай три дни и се отърви от кораба.

— В Сао Паулу има една морга за кораби. Ще го нарежат и ще ни платят куп пари.

Болке се замисли за момент.

— Не, не си струва риска. Свали всичко ценно и го потопи в океана.

— Разбрано.

Пит се въртеше около купчината руда с надеждата да подслуша разговора, докато събратята му по неволя пълнят количката му. Видя как Болке обръща гръб на Гомес и се отправя към резиденцията си, а Гомес се връща на кораба.

— „Аделейд“ ще отплава след няколко дни — каза той на Джордино. — Мисля, че трябва да сме на борда й, когато вдигне котва.

— Нямам нищо против. Само дето не искам да стана на печена филийка — отвърна Ал и почука нашийника си.

— Имам една теория, свързана с тези кучешки нашийници — каза Пит, но мигом замълча, тъй като видя от храсталаците да излиза Йохансон, размахал бича.

— По-бързо, по-бързо! — изкрещя Йохансон. — Изоставате! Трошачката стои без работа!

Пленниците заработиха по-усърдно, свели погледи към земята. Йохансон закрачи напред-назад по кея, после забеляза Джордино, който буташе куцайки натоварената си догоре количка. Бичът изплющя върху задника на Ал.

— Ей, ти! Побързай!

Джордино се обърна и го изгледа с поглед, който можеше да прогори дупка в стена. Кокалчетата му побеляха, но продължи да бута количката. Всъщност я затика толкова бързо, сякаш бе празна. Йохансон се усмихна на тази демонстрация на сила и се зае да тормози друга група работници.

Пит последва Джордино по пътеката, която отвеждаше към трошачката. Тя вървеше успоредно на двойната бяла линия покрай дока и Пит постепенно доближи количката си до първата линия. Когато се озова на метър от нея, усети слабо гъделичкане по шията. Тласна силно количката и скочи в нея, докато тя продължи да се движи по инерция. Гъделичкането престана. Пит скочи от количката и я върна на пътеката. Когато настигна Джордино, вече се усмихваше.

След като обядваха набързо със студена рибена яхния, получиха нова задача — да хвърлят руда в трошачката: огромен метален цилиндър, монтиран хоризонтално върху въртящи се зъбни колела. В единия край на трошачката изсипваха буците руда, докарани от дока, и топките закалена стомана в цилиндъра ги смилаха на пясък, който излизаше от другия край. Машината тракаше като огромна пералня, в чийто барабан някой е сипал мозайка.

Рудата бе насипана на огромни купчини покрай сградата. Къс конвейер я превозваше до платформа, издигната над трошачката, откъдето рудата се изсипваше на ръка. Един от пазачите нареди на Пит да се качи на платформата и да подава рудата към трошачката, докато Джордино и друг пленник трябваше да хвърлят с лопати рудата върху конвейера.

Работата не бе толкова тежка, колкото монотонна и уморителна. Трошачката смилаше буците руда сравнително бавно, което позволяваше на работниците да си почиват.

Йохансон се появи именно по време на една от тези почивки. Влезе в сградата от задния й край, прекоси я и отиде до мястото, където други работници товареха смляната на пясък руда в колички, за да я превозят до следващата инсталация, и поговори с пазача, който охраняваше трошачката, за темповете на производство.

После Йохансон тръгна покрай трошачката. По изключение ръцете му бяха празни, бичът му бе навит и окачен на колана. Когато приближи купчините руда, забеляза Джордино и другия работник да седят върху една от тях. Лицето му мигом почервеня, а очите му се изцъклиха от гняв.

— Станете! — изкрещя той. — Защо не работите!

— Трошачката е пълна — отвърна Джордино и посочи небрежно въртящия се цилиндър. Не помръдна обаче от мястото си, докато другият работник веднага скочи на крака.

— Стани, казах!

Джордино се опита да стане, но раненият му крак го подведе и той се олюля. Йохансон скочи напред и удари Джордино, после сграбчи една лопата и замахна с всички сили.

Лопатата се стовари върху бедрото на Джордино точно над раната на бедрото му. Той се строполи на земята, а от отворилата се отново рана потече кръв.

Пит видя какво става, но нямаше възможност да реагира навреме. Стисна здраво лопатата, пристъпи към края на платформата и скочи. Искаше му се да скочи право върху Йохансон, но бе прекалено далеч. Затова замахна с лопатата още във въздуха, като се прицели в главата му.

Не уцели, но за сметка на това го удари силно по лявото рамо. Йохансон залитна и се извърна към него в мига, в който Пит стъпи на земята и падна. Йохансон се хвърли към него. Пит се опита да стане, но не успя и запълзя назад към трошачката.

Йохансон се втурна към него с яростта на побесняло животно и вдигна лопатата с намерението да я стовари върху главата му. Пит се претърколи зад въртящия се механизъм на трошачката и острието на лопатата се заби в земята до него. Пит реагира навреме и сграбчи дървената дръжка на лопатата, за да предотврати нов удар. Йохансон се опита да я издърпа, но понеже лявата му ръка бе ударена, не успя и затова промени тактиката и понечи да я забие в Пит, като едновременно с това скочи върху него.

Едрият швед тежеше поне трийсетина килограма повече от Пит и се стовари върху него като скала. Сблъсъкът изкара въздуха от белите дробове на Пит. Йохансон успя да издърпа лопатата и да притисне дръжката й към гърлото му, след което натисна с всички сили, за да го задуши.

Пит се опита да отблъсне дръжката, но бе в много неудобна позиция. Докато лопатата притискаше гърлото му все по-силно и по-силно, той забеляза, че се намира точно под едно от огромните зъбчати колела на трошачката. Извъртя се и направи опит да отблъсне Йохансон към него или поне да отслаби натиска на лопатата.

Напразно. Йохансон изобщо не помръдна. Нищо не бе в състояние да го отклони от целта му — да удуши Пит.

Главата на Пит запулсира болезнено, не му достигаше въздух. Започна да изпада в отчаяние, пусна лопатата с дясната си ръка и посегна към колана на Йохансон, за да измъкне пистолета му.

Кобурът на шведа обаче бе от другата страна и вместо пистолета пръстите на Пит напипаха намотания на колана бич. Йохансон натисна още по-силно и на Пит му причерня.

След миг обаче натискът на шведа отслабна и Пит успя да си поеме дъх.

Една буца руда, запратена от Ал със силата и точността на професионален бейзболист, бе ударила шведа зад едното ухо. Главният надзирател изохка и се обърна към Джордино, но се наложи да се наведе, за да избегне нова буца.

Това даде възможност на Пит да възстанови дишането си, в резултат на което се избистри и зрението му. Той не пропусна сгодния случай, протегна ръка, дръпна бича и го преметна през врата на Йохансон.

Йохансон пусна лопатата и десният му юмрук полетя към главата на Пит.

Пит не можеше да направи нищо, за да избегне удара, тъй като бе протегнал ръце нагоре, здраво стиснал дръжката на бича. Докато юмрукът се забиваше в лицето му, той я пъхна между зъбчатите колела, които се въртяха над главата му.

Ударът едва не събори Пит, но той остана на крака и видя как преметнатият около врата на Йохансон бич започва да се затяга и да го повдига нагоре. Шведът не успя да се освободи и голямото зъбчато колело го повлече. Йохансон изхърка, но машината го теглеше безмилостно за врата към другия край на трошачката.

Там зъбчатото колело си даваше среща с маховика на големия електродвигател с мощност осемстотин конски сили. Йохансон се опита да се освободи, но безуспешно. Металните зъбци сдъвкаха кожения бич, след което се впиха във врата му. Това сложи край на писъците му, а зъбчатите колела изхвърлиха струя кръв, която опръска помещението. Машината намали оборотите за миг, сякаш се бе задавила, после пак заработи с пълна мощност. По пода потече кръв.

Пит се изправи. Пазачът, който до този момент бе стоял в другия край на помещението, най-сетне забеляза какво се е случило и хукна към него.

— Този път здравата оплеска нещата — засмя се Джордино въпреки болката.

— Благодаря за помощта — каза Пит. — Добре ли си?

— Да, но не мога да ходя. Бягай сам.

Пазачът вече крещеше и вадеше оръжието си.

— Ще се върна — каза Пит на приятеля си, мушна се под конвейера и в същия миг отекнаха изстрели.

Джордино подхвърли шепа натрошена руда в краката на пазача, който тичаше към Пит, и той се подхлъзна върху тях и падна.

Пит използва предоставената му възможност, промуши се от другата страна на конвейера, изскочи от сградата и се шмугна в гъстата растителност.

Даваше си сметка, че е на територията, оградена от белите линии, което означаваше, че не е в състояние да се крие дълго. А и стрелбата без съмнение бе привлякла вниманието на околните надзиратели.

Пит затича през гъсталака към кея с цялата сила, на която бяха способни отмалелите му крака. След минута видя Плъград и хората му, които товареха количките с руда.

Пит преглътна и се опита да не мисли за възможността да е сгрешил, защото това щеше да означава сигурната му смърт.