Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (65)

63.

Бавнодвижещият се товарен влак спря на някаква гара и това събуди нередовния му пътник.

Пит отвори с мъка очи под яркото утринно слънце.

Влакът на панамските железници бе достигнал крайната си дестинация — железопътното депо на пристанищния град Балбоа. Разположен в непосредствена близост до тихоокеанския вход на Панамския канал, само на няколко километра южно от столицата Панама Сити, Балбоа бе ключов транзитен пункт за товарните кораби, които искаха да преминат в Атлантика. Пит скочи от вагона и се оказа заобиколен от същинска стоманена джунгла — навсякъде около него се издигаха планини от разноцветни товарни контейнери.

Той погледна покрай вагоните и видя над релсите да се издига голям кран. Видя и работници, които започваха да подготвят контейнерите за разтоварване.

Тръгна назад по релсите, за да излезе от железопътното депо. Реши, че ако някой от охраната на депото го забележи, вероятно ще го сметне за скитник.

Излезе от депото без проблеми и се озова в район, пълен със стари олющени складове. На следващата пряка забеляза няколко автомобила, паркирани пред ниска постройка. Оказа се долнопробен бар, обслужващ местните докери. Избелялата табела на входа съобщаваше, че името на заведението е El Gato Negro, а сякаш за повече яснота до надписа бе нарисувана разногледа черна котка.

Пит влезе. Подранилите клиенти, кацнали на високите столове край бара, го изгледаха с безразличие. Пит тръгна към бармана и мимоходом се огледа в едно огледало. Видяното едва не го уплаши.

От огледалото го гледаше съсипан от умора измършавял мъж с изподрано окървавено лице, облечен в окъсани, окаляни и също толкова окървавени дрехи. Приличаше на човек, възкръснал от мъртвите.

— El telefono? — попита Пит.

Барманът го изгледа, сякаш е паднал от луната, после посочи ъгъла до тоалетните. Пит се затътри натам и изпита облекчение, като видя стар телефонен автомат. Макар тези телефони да бяха станали истинска рядкост в Америка, в останалата част на света се радваха на голяма почит и нерядко можеха да бъдат открити на най-невероятни места.

Пит се свързва с англоговореща операторка, която леко се сепна, когато чу молбата му да се свърже с Вашингтон, САЩ, и да проведе разговора за чужда сметка, но не след дълго се разнесе звън. Гласът на Руди Гън подскочи с цяла октава, когато Пит го поздрави с „добър ден“.

— Добре ли сте с Ал?

— Не съвсем — отвърна Пит и му разказа набързо за отвличането на „Аделейд“, за своеобразния трудов лагер в Панама и за бягството си.

— Панама — повтори Гън. — Свързахме се с администрацията на Панамския канал, помолихме ги да потърсят „Аделейд“.

— Промениха името на кораба в открито море. Най-вероятно са използвали и предварително подготвени фалшиви документи. Цеховете и инсталациите на Болке са разположени някъде в зоната на канала, но предполагам, че разполага с добри контакти сред служителите на шлюзовете.

— Болке ли каза?

— Да, Едуард Болке. Възрастен австриец, минен инженер, който ръководи този концлагер. Разбрах, че е крупен играч на пазара на редкоземни елементи.

— Това е една от нишките, които тръгнахме да разплитаме във връзка с вашето изчезване — каза Гън. — Собственик е на кораб на име „Залцбург“, забелязан в непосредствена близост до „Аделейд“ по времето, по което е изчезнал вашият кораб.

— Вероятно е същият кораб, претоварил рудата от „Тасманийска звезда“, преди тя да се появи край бреговете на Чили. Възможно е да е замесен и в трагедията със „Сепия“. Очевидно е въоръжен с някакво микровълново устройство, чието облъчване е смъртоносно.

— Предполагаме, че Болке действа по аналогичен начин и в Мадагаскар — каза Гън. — Ще се свържа с Пентагона и ще поискам да изпратят отряд, който да освободи Ал и останалите. Вероятно ще се наложи да проведат операцията съвместно с панамските сили за сигурност.

— Чуй ме, Руди, не разполагаме с никакво време — предупреди го Пит и му разказа за срещата си с китайския агент Чжоу и плановете му да вдигне във въздуха целия лагер. Погледна водолазния си часовник „Докса“ и каза: — Разполагаме с по-малко от пет часа да измъкнем Ал и останалите, след което фойерверките ще избухнат.

— Няма много време.

— Свържи се със Сандекър и го помоли за помощ.

— Ще направя всичко възможно. Къде се намираш в момента?

— В бар на име „Черната котка“ близо до железопътния терминал на тихоокеанския бряг.

— Не мърдай оттам. До един час ще изпратя да те вземат.

— Благодаря, Руди.

Пит почувства как натрупаната по време на бягството умора се разсейва и отстъпва място на прилив от енергия, предизвикан от многобройните задачи, с които трябваше да се справи. Най-важната бе да спаси Джордино и останалите затворници. Върна се на бара и барманът му посочи един празен стол. Пит седна и барманът постави пред него чаша, пълна с прозрачна течност, очевидно някакъв силен алкохол. До чашата остави и клещи секачи с дълги дръжки.

Пит посегна към врата си и опипа стоманения нашийник. Беше забравил за него. Погледна бармана, който отвърна на погледа му и кимна:

— Muchas gracias, amigo — каза Пит, взе чашата и я изпи на екс. Беше ром и изгори гърлото му. Пит остави чашата, взе клещите и се усмихна на бармана. — Кой казва, че черните котки носят лош късмет?