Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (45)

43.

Самър Пит вдигна очи от клипборда в скута си и погледна през илюминатора, монтиран в изработения от акрил купол на подводницата. Не видя нищо освен непрогледен мрак и се почувства като затворена в килер.

— А външното осветление? — попита тя.

Брат й — бяха близнаци — който седеше на мястото на щурмана, натисна някакви копчета и няколко ярки светодиодни прожектора осветиха катраненочерните води. Въпреки това не успяха да видят почти нищо освен някоя и друга песъчинка, която течението носеше покрай илюминатора. Все пак това даде на Самър известна представа за дълбочината, на която са се спуснали.

— Още ли се страхуваш от тъмното? — попита брат й.

Докато Самър бе наследила перлената кожа и червените коси на майка си, Дърк Пит младши приличаше на баща си. Имаше същата висока стройна фигура, същите черни коси и непринудена усмивка.

— Тук долу онова, което не виждаш, може да е опасно — каза тя и провери показанията за дълбочината, изписани на монитора, разположен над главата й. — След петдесет метра ще стигнем дъното.

Когато видяха дъното, Дърк регулира баластните резервоари, за да забави спускането им и да позволи на подводницата да се задържи над него. Тъй като се бяха спуснали на почти сто метра, морското дъно около тях представляваше същинска пустиня с цвят на орех, обитавана от шепа дребни рибки и ракообразни.

— Линията на разлома би трябвало да минава на нула-шест-пет градуса — каза Самър.

Дърк включи електродвигателите на подводницата и я насочи на североизток. Докато въртеше щурвала, усети силното дънно течение, която ги връхлетя странично.

— Агуляш се е разбушувал днес. Може да ни отнесе чак до Австралия.

Мощното течение Агуляш, известно още като Иглено течение, минаваше покрай източните брегове на Африка. На юг от Мадагаскар, където Дърк и Самър се спускаха в момента, то се сливаше с Източномадагаскарското течение и образуваше опасен водовъртеж.

— Вероятно сме се отклонили от курса по време на спускането — отбеляза Самър, — но ако коригираме посоката, ще успеем да прекосим линията на разлома. — Тя притисна нос към своя илюминатор и се вгледа във вълнистото дъно. След няколко минути забеляза неясните очертания на подводния хребет. — Ето го нашия геоложки възсед!

Дърк спусна подводницата още малко и я позиционира на три метра над хребета.

— Готови за снимки!

Самър включи двете външни камери, монтирани на стабилизаторите на подводницата, и провери състоянието им на монитора.

— Камерите работят. Свали ни точно над хребета!

Дърк насочи подводницата напред, следвайки скалистия хребет, издигнал се над морското дъно. Близнаците работеха в синхрон с научноизследователския кораб „Александрия“ на НАМПД, който малко преди това бе изследвал района с помощта на многолъчев сонар. Изучаваха този активен разлом край бреговете на Мадагаскар с надеждата да започнат да предсказват по-добре земетресенията и предизвикваните от тях вълни цунами. Видеофилмът, заснет от подводницата, щеше да даде на геолозите на борда на кораба основна представа за района. Впоследствие подводницата щеше да се потопи отново и да постави на морското дъно наземни датчици, които да регистрират всяка сеизмична активност.

Реализирането на проекта изискваше участието на хора с познания и умения в най-различни области, което бе добре дошло за близнаците. Дърк бе завършил морско инженерство, а Самър бе специализирала океанография, което свидетелстваше, че и двамата са наследили любовта на баща си към морето. Бяха постъпили в НАМПД едва преди няколко години, но бързо оцениха възможността да обикалят земното кълбо и да разгадават всевъзможни морски тайни и започнаха да й се наслаждават. Най-хубавата част от работата им бяха онези проекти, в които можеха да вземат участие и тримата, както се бе случило неотдавна край бреговете на Кипър, където бяха открили древни артефакти, свързани с Исус Христос.

— Минаваме километър номер осем от подводния хребет, който сякаш няма край — обяви Дърк два часа след началото на плаването им над подводния възсед. Силното течение се опитваше неуморно да ги изтласка встрани, а Дърк трябваше да стиска здраво щурвала и да коригира курса, от което ръцете започнаха да го болят.

— Да не ти омръзна вече? — попита Самър.

Дърк погледна еднообразното кафяво дъно под краката им.

— Не бих имал нищо против да зърна някоя китова акула или гигантска сепия.

Продължиха да следват хребета още час, преди Дърк да отбележи, че акумулаторите им са на изчерпване.

— Борбата ни с течението изхаби акумулаторите по-бързо от предвиденото. Предлагам да изплаваме скоро.

Самър погледна изминатото разстояние.

— Какво ще кажеш да минем още шестстотин метра? Така ще ги закръглим точно на дванайсет хиляди!

— Дадено.

Изминаха последния участък и Дърк спря подводницата, докато Самър изключи видеокамерите. Тъкмо започна да изпразва баластните резервоари, когато Самър посочи нещо през илюминатора.

— Какво е това? Не е ли корабокрушение?

Дърк погледна и видя неясен силует, разположен далеч отвъд обхвата на външните прожектори.

— Възможно е — каза той, включи баластната помпа и насочи подводницата напред.

Пред погледите им изникна огромен черен корпус, който постепенно прие очертанията на кораб. Когато приближиха още малко, успяха да различат и най-дребната подробност от напълно запазения на вид кораб, потънал абсолютно изправен. Маневрираха на метър-два от морското дъно и приближиха средата на корпуса му, за да го огледат по-добре. Прожекторите осветяваха червената боя, с която бе покрит корпусът, и им позволяваха да видят всяко нитче.

— Сякаш е потънал току-що — каза Дърк и издигна подводницата покрай корпуса и над палубата. Там, в предната част на кораба, забелязаха три големи отворени люка. Дърк насочи подводницата към носа. Минаха точно над товарните трюмове, в които нямаше нищо освен вода. Обърнаха назад, огледаха щирборда и надстройката на кърмата, спуснаха се точно пред мостика. Надзърнаха през прозорците от разстояние само няколко метра, но помещението бе празно.

— Като че ли част от електрониката около щурвала липсва — каза Дърк. — Възможно е да е потопен нарочно.

— Трябва да се обадим в „Лойдс“ в Лондон — каза Самър. — Никога не съм виждала подобно девствено корабокрушение. Трябва да е потънал съвсем наскоро.

— Предполагам, че е станало преди няколко месеца, ако съдя по степента на обрастване на корпуса.

— Защо някой ще потопи такъв чудесен товарен кораб?

— Трудно е да се каже. Възможно е да са го теглили на буксир към някое пристанище, където да го ремонтират, и да е потънал при буря — каза Дърк и погледна показанията за нивото на акумулаторите. — Време е да излизаме, но нека видим първо името на кораба.

Насочи подводницата покрай кърмовата надстройка и се спусна покрай релинга на ахтерщевена. Видяха прекършения флагщок, увиснал отчаяно над релинга с избеляло до неузнаваемост знаме. Когато се озоваха на пет-шест метра от кораба, Дърк насочи подводницата към щурца и освети мястото с прожекторите, за да може да прочете името на кораба. После каза:

— Познах. Потопили са го.

Червеният корпус на кораба бе прорязан от широка хоризонтална ивица ръжда. Тук някога са били изписани името на кораба и пристанището, в което е бил регистриран, но някой бе заличил и буквите, и боята под тях, за да прати кораба на дъното в пълна анонимност.