Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (51)

49.

Песъчливата повърхност премина в покрити с прахоляк скалисти склонове, отвъд които се простираше безкраен низ от хълмове. Наклонът бе нисък, равномерен и с нищо не подсказваше, че отвъд хребета се крие почти отвесен склон, същият, който Дърк бе изкачил по-рано същата сутрин. Тъкмо него се надяваше да използва за своето спасение.

След като подкара по скалите, прахолякът, който вдигаше моторът му, се разсея, а това на свой ред принуди Дърк да прибегне до по-опасни маневри. Вместо да се опита да избяга от преследвача си, той започна да кара на зигзаг пред него, за да не му позволи да види ясно какво има отпред.

След секунди Дърк прекоси оставените от самия него следи и отпусна газта. Миг по-късно се появи и самият хребет. Дърк се поколеба, което позволи на преследвача му да го настигне, после изключи от скорост и натисна спирачките. Моторът му се разтресе, гумите му се плъзнаха по скалата. Дърк преметна крак през седалката, пусна кормилото и скочи.

Моторът му, озовал се на три метра от ръба, продължи и полетя надолу. Секунди по-късно от същото място мина и моторът на стрелеца. Той видя спускащия се рязко надолу склон, но бе прекалено късно. Натисна спирачките и завъртя кормилото. Моторът му поднесе до самия ръб, после се преобърна и заподскача надолу по склона. Стрелецът изкрещя отчаяно.

Дърк обаче не видя това. След като скочи от мотора си, той се сви на кълбо и се претърколи няколко пъти. Плъзна се към пропастта, но успя да забие пръсти в земята и макар краката му да заритаха във въздуха, спря на самия ръб. Главата го болеше, но събра сили, изпълзя по-далеч от ръба и легна по гръб, за да си поеме дъх.

Целият бе в синини и охлузвания, но поне не си бе счупил нищо. Минута по-късно се надигна и погледна в пропастта.

Неговият мотор бе забил предница в земята на десетина метра по-надолу, цялото му шаси беше смачкано. На няколко метра встрани от него бе другият мотор, преобърнат наопаки, колелата му още се въртяха във въздуха. В първия момент Дърк не видя преследвача си, но сетне забеляза изпод смачканата машина да се подава един безжизнен крак.

Дърк тръгна по самия ръб. Стъпваше предпазливо, изчакваше тялото му да се отърси от умората, напрежението и болката. Погледна назад към залива и видя, че малък патрул тръгва пеша по следите му. Патрулният катер пък се бе насочил към устието на залива и явно се канеше да излезе в открито море. Очевидно бяха взели на сериозно кражбата на мотора.

Дърк се върна по пътя, по който бе дошъл сутринта, и стигна до полегатия склон. Установи, че макар и с огънати ламарини, преобърнатият мотор се намира в сравнително добро състояние. Заби пети в пясъка, натисна силно с рамо и успя да го обърне на четирите му колела. Тялото на стрелеца лежеше на пясъка, премазано от тежестта на машината, вратът и гърбът му бяха извити под неестествен ъгъл един спрямо друг.

Дърк взе пистолета на мъртвеца и яхна мотора му. Седалката и кормилото бяха деформирани, двете брони се бяха откачили, но двигателят и веригата като че ли не бяха пострадали. Все пак се наложи да направи няколко опита, преди двигателят да запали. Дърк даде газ и моторът полетя напред, като изхвърли мощна струя от песъчинки изпод задните гуми.

Дърк бързо стигна до дюната. Самър се появи от една дупка в пясъка и му махна с ръка. Бе успяла да изрови почти една трета от сала.

Дърк изключи двигателя и се втурна към нея.

— Добре ли си?

— Да, ако не броим безчувствения ми крак. — Тя забеляза израненото му лице и ръце, видя и че моторът е в още по-трагично състояние. — Стори ми се, че чух някакъв трясък. Какво стана?

— Разминахме се с един познат — отвърна той и посочи с палец зад рамото си. — Онези типове в залива са същите, които ни потопиха. Взех назаем един от моторите им и те не останаха очаровани от постъпката ми.

Самър видя напрежението в погледа му.

— Трябва да тръгваме бързо, така ли?

— Да.

Той я вдигна на ръце, за да я качи на АТВ-то.

— Чакай! — спря го тя. — Дневникът на „Барбариго“!

Дърк я изгледа озадачено.

— Това в пясъка е гумен сал. От плавателен съд на име „Барбариго“. Открих корабния дневник увит в мушама под една от пейките — каза тя и посочи пясъчната дюна. — Не успях да го прочета, защото е написан на италиански, но съм сигурна, че е корабен дневник.

Дърк отиде до спасителния сал да вземе дневника. Спря за миг, когато видя скелета. Тялото лежеше свито до пейката, на която бе оставен увитият в мушама дневник. Дърк го взе, качи се на мотора зад Самър и й го подаде.

— Не каза, че и авторът му е там.

— Намерих още две тела. Трябва да помолим корабния археолог да огледа мястото.

— Може би някой друг път — каза Дърк и даде газ.

Оставиха плажа и скелетите зад гърба си и поеха по платото над морето. От горе видяха, че брегът представлява безкраен низ от пясъчни равнини. На няколко километра от тях тюркоазният корпус на „Александрия“ се поклащаше върху вълните. Дърк обаче се интересуваше повече от случващото се на сушата, затова се спусна по склона с максимална скорост и подкара по пясъка.

Самър първа забеляза лодката, малък „Зодиак“, който пореше вълните успоредно на брега. Дърк даде газ до дупка. Лодката се отдалечаваше от тях, но той бързо навакса изоставането. Натисна няколко пъти клаксона на мотора и пронизителният звук привлече вниманието на Джак Далгрен, който бе в лодката заедно с още един член на екипажа на „Александрия“, и той обърна лодката към плажа.

— Разглеждате туристическите забележителности, а? — каза Далгрен, щом спряха до водата. На лицето му бе изписано огромно облекчение.

— Дойдоха ни даже в повече — отвърна Дърк. — Ще ни качите ли на борда?

Далгрен кимна и спря лодката успоредно на мотора.

— Самър не усеща единия си крак — обясни му Дърк. — Възможно е да става въпрос за кесонна болест.

Далгрен вдигна на ръце Самър, която не изпускаше корабния дневник на „Барбариго“, и я настани в надуваемата лодка.

— Всички на борда на „Александрия“ нямат търпение да чуят какво се е случило. Доста се разтревожихме, когато открихме подводницата на дъното, а от вас двамата нямаше и следа. След като излезете от камерата, ще ни разкажете всичко.

Сякаш едва сега забеляза изпокъсания гащеризон на Дърк и множеството му охлузвания и го попита:

— Да не би да си танцувал с редосеялка?

— Не, но ако това ще ти достави удоволствие, чувствам се все едно съм правил точно това — отвърна Дърк.

— А тази машинка? Няма ли да я върнеш на собственика й?

— Не. Той и без това ми е достатъчно сърдит, че я взех назаем. Предлагам да стигнем „Александрия“ възможно най-бързо.

Далгрен насочи лодката към научноизследователския кораб. Дърк огледа хоризонта и видя, че патрулният катер се носи право към тях. Миг по-късно силен тътен заглуши двигателя и огромна сянка покри лодката. Дърк вдигна глава и видя нисколетящ самолет С-130. Целият бе боядисан в сиво, но на опашката му бе нарисувано пъстроцветното знаме на Южна Африка. Далгрен помаха на пилотите и намали скоростта, за да може да надвика шума от двигателя.

— Повикахме спасителен самолет от Претория. Очаквахме го да се появи всеки момент. Трябва да им кажем, че сме ви намерили и вече сте в безопасност.

Извади портативна радиостанция и уведоми „Александрия“, че са открили Дърк и Самър.

Докато очакваха съобщението да бъде предадено на пилотите на самолета, Дърк потупа Далгрен по рамото и посочи приближаващия се патрулен катер.

— Свържи се отново с кораба. Да попита пилотите могат ли да изплашат тези типове. Кажи им, че ги подозираме, че са пирати.

— Според мен юрисдикцията на Федералната комисия по въздухоплаване не се простира чак до тези води — каза Далгрен, но все пак предаде съобщението.

Самолетът вече се бе превърнал в точица на хоризонта, но обърна и точицата започна да се уголемява. Пилотите го свалиха ниско, на не повече от петнайсет метра над вълните, и приближиха патрулния катер откъм кърмата. Неколцината въоръжени мъже на борда на катера се хвърлиха по очи на палубата, когато грохотът от четирите витлови двигателя, всеки с мощност от 4200 конски сили, връхлетя от въздуха.

Самолетът прелетя бързо, направи плавен завой и отново подходи към катера. Някои от по-храбрите на борда му размахаха оръжия, но никой не посмя да стреля. Пилотите на самолета прелетяха необезпокоявано още три пъти над катера, всеки път по-ниско от предния. Екипажът на катера схвана посланието и сви неохотно към брега. За всеки случай самолетът остана да кръжи в небето още почти час, преди най-накрая да помаха с крила и да поеме към дома.

Дърк погледна Далгрен и каза:

— Подсети ме да изпратя каса бира на южноафриканските военновъздушни сили.

— Тези момчета не се шегуват, нали?

След няколко минути стигнаха до „Александрия“. Когато се качиха на палубата, Дърк и Самър с изненада откриха, че разбитата им при сблъсъка подводница ги очаква на ахтерщевена.

— Бързо я открихме с помощта на сонара и успяхме да я извадим благодарение на другия подводен апарат, който управлявахме дистанционно — обясни Далгрен. — След като не ви открихме вътре, продължихме издирването по крайбрежието.

Екипажът на „Александрия“ приветства сърдечно близнаците, но Самър, която мигом настаниха на носилка, долови някаква неловкост, а може би дори напрежение у всички. Корабният лекар побърза да ги прати в декомпресионната камера.

Дърк се опита да се измъкне, но лекарят настоя да влезе и той.

— Ще постъпим разумно, ако напуснем тези води — каза Дърк на Далгрен, преди да затвори люка. — Успяхме да сложим всички сеизмични датчици, преди да потопят подводницата. Друг път ще имаме възможност да се разправим с тези разбойници.

— Капитанът вече пое курс към Дърбан с максимална скорост — каза Далгрен. Изглеждаше угрижен.

— Защо Дърбан? Мислех, че когато приключим тук, ще отидем в Мозамбик.

Лекарят извика, че е време да затваря люка на камерата.

— Лоши новини — каза Далгрен. — Баща ви и Ал са изчезнали в Тихия океан.

Преди да осмислят думите му, лекарят затвори тежкия стоманен люк и налягането в камерата се изравни с това в морските дълбини.