Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (41)

39.

Президентът въртеше незапалената пура между палеца и показалеца си.

— Защо? — попита той раздразнено. — Защо изведнъж китайците ще забранят износа на редкоземни елементи?

В Овалния кабинет се възцари неловко мълчание.

— Подозирам, че го правят като средство за упражняване на влияние… опитват се да постигнат някаква скрита за нас цел — каза държавният секретар. — Понякога прибягват до подобни похвати в противовес на опитите ни да им окажем натиск да ограничат търговията си с Иран или да поддържат нереален курс на юана.

— Казали ли са нещо?

— Не, но външният им министър намекна, че мярката е продиктувана от „съображения за стратегическа необходимост“.

— Естествено — намеси се вицепрезидентът Сандекър, — необходимостта да торпилират икономиката ни. — Самият той бе страстен почитател на пурите и не откъсваше от пурата на президента изпълнен със завист поглед.

— Ходът е доста дързък — продължи държавният секретар. — Обикновено китайците намекват по какъв въпрос биха желали да преговаряме, но в този случай държат картите прекалено близо до гърдите си.

Президентът се обърна към съветника си по въпросите на националната сигурност, жена с катраненочерна коса, казваше се Дитрих.

— Колко зле ще ни се отрази това?

— Над деветдесет процента от вноса ни на редкоземни минерали идва от Китай — отговори тя. — От чисто търговска гледна точка подобен ход би довел до фалита на много компании, особено в областта на електрониката и алтернативните източници на енергия. Ще бъде засегнат почти всеки високотехнологичен отрасъл в страната.

— Само за по-високи цени ли става въпрос? — попита Том Серни.

— Цените ще хвръкнат до небето, но това е само първият удар. Ще минат години, докато открием алтернатива на редкоземните елементи, а междувременно търсенето на свързаните с тях продукти ще надвиши многократно предлагането и някои от тях дори ще станат недостъпни. В крайна сметка въпросното търсене ще изчезне, а с него — и работните места. Икономиката ни като нищо ще изпадне в рецесия.

— Ами другите източници на редкоземни елементи? — попита президентът. — Доколкото знам, разполагаме с мина в Калифорния. Китайците не са единствените играчи на този пазар, нали?

— Мината „Маунтън Пас“ бе отворена повторно преди няколко години и вече бе успяла да си стъпи на крака и да увеличи производството — отвърна Дитрих, — но наскоро избухна пожар, който унищожи обогатителните й инсталации. Мината затвори за неопределено време, вероятно за поне две години. Това е единственият местен източник.

— Някой разследвал ли е причината за пожара? — попита Сандекър.

— Първоначално бе решено, че става въпрос за производствена авария, но впоследствие собствениците на мината се обърнаха с молба за помощ към ФБР, тъй като подозират умишлен палеж.

— Кои са другите чуждестранни източници на редкоземни елементи? — попита президентът.

— Да, част от вноса ни наистина идва от други страни, а не само от Китай — продължи Дитрих. — Основният резервен източник ни бе Австралия, други по-малки количества пристигаха от Русия, Индия и Малайзия. Но, боя се, че тук също ще се сблъскаме с проблем. Най-големият австралийски производител обяви, че затваря временно мината с цел модернизиране и разширяване на производството.

Президентът хвърли пурата си в пепелника.

— Означава ли това, че ще стоим със скръстени ръце, докато икономиката ни рухва?

Дитрих кимна унило.

— Боя се, че при създалата се ситуация можем да направим много малко — ако изобщо сме в състояние да направим нещо.

— Това е само едната страна на монетата — каза Сандекър. — Недостигът на редкоземни елементи ще се отрази катастрофално на няколко ключови отбранителни технологии.

— Вицепрезидентът е прав — потвърди Дитрих.

— За какво става въпрос? — попита президентът.

— Основният удар ще бъде понесен от военноморските сили — каза тя. — Задвижващите системи на разрушителите клас „Зъмуалт“ и новите крайцери, изработени по технологията „стелт“, използват сериозни количества редкоземни елементи, което означава, че въпросните програми просто няма да могат да бъдат завършени. Очаквам доклад и от военновъздушните сили, но доколкото съм осведомена, новият ни изтребител, както и програмите за изстрелване на космически спътници, също ще бъдат засегнати.

— Говорим за програми с бюджети от милиарди долари — намеси се Серни.

— Струва ми се — каза президентът, — че китайците могат да използват монополното си положение като доставчик на редкоземни елементи, за да наваксат изоставането си от нас в областта на отбраната.

Присъстващите в Овалния кабинет закимаха.

— Ами ако кажем на китайците, че смятаме налагането на подобно ембарго за неприемливо?

Държавният секретар започна да се върти нервно на стола си.

— Не мисля, че ще има някакъв ефект. Китайските лидери не реагират добре на подобни заплахи. Ако започнем търговска война, ние ще загубим повече. А спрат ли да купуват нашите държавни ценни книжа, можем да се сблъскаме с още по-сериозни проблеми.

— Следователно сме изправени пред икономическа криза, и то в момент, когато най-малко можем да си я позволим — каза президентът. — И сякаш това не е достатъчно, ще се наложи да пожертваме и боеспособността на нашата армия, като забавим ключови програми, свързани с разработването на новите класове разрушители, изтребители и шпионски спътници.

— Има още един проблем — каза Сандекър, приближи се до президента и прошепна в ухото му: — „Морска стрела“.

— Ох, да! — каза президентът.

После отиде до бюрото си и погледна навън през високите прозорци. Остана така няколко минути. Накрая се обърна към присъстващите и каза с тих, унил глас:

— Разберете какво искат китайците и им го дайте.