Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (20)

18.

— Не виждам вече полицейските светлини — каза шофьорът на пикапа и се ухили на Пабло. Годините употреба на най-различни наркотици бяха превърнали устата му в отвратителна паст с кафяви венци и почернели зъби. — Мисля, че се отървахме от тях.

— Карай така, че да не привличаш внимание — нареди Пабло, — но гледай да не закъснеем за летището.

Шофьорът провери маршрута на дисплея на навигационната система: правеше остър завой през Тихуана към летището, разположено на североизток от града. Тъй като непрекъснато се оглеждаше за полицейски светлини, не обърна почти никакво внимание на малкия микробус, който не изоставаше от пикапа.

Влязоха в центъра на града и светлините станаха още по-многобройни и по-ярки. Шофьорът на пикапа сви на изток по улица „Пласа ел Торео“, чиито потънали в мръсотия тротоари бяха пълни с хора. В опит да избегне неколцина разсеяни пешеходци, които пресичаха улицата, той налетя на огромна дупка и пластмасовата кутия в товарното отделение на пикапа подскочи.

Пит и Джордино, които следваха престъпниците по петите, видяха, че кутията не е вързана.

— Какво според теб има в тази кутия, че предизвиква такава суматоха? — попита Джордино.

— И аз се чудя — отвърна Пит, потиснал за момента гнева си, че екипажът на „Дрейк“ е бил въвлечен в подобна опасност, без никой да ги предупреди за какво всъщност става въпрос.

— Ако се изравним с товарното му отделение, може би ще успея да я взема — каза Джордино.

Пит обмисли идеята. При положение че шофираха краден автомобил, който полицията вече издирваше, и че не разполагаха с никакви оръжия, шансовете им да се справят с мъжете в пикапа бяха нищожни. Възможностите им за действие бяха ограничени и до една граничеха със самоубийството.

— Възможно е да договорим размяна за Ан — отвърна той. — Ако не ни застрелят на място.

Единственото им предимство бе, че се движеха през гъсто населени райони на град, славещ се със съмнителна репутация. Джордино се съгласи, че рискът си заслужава.

Пит доближи микробуса до задната броня на пикапа. Изчакваше в трафика да се отвори пролука, която да му позволи да се изравни с другата кола. Двата автомобила стигнаха до кръстовище със знак „Стоп“, но Пит изобщо не си направи труда да спре. За негово най-голямо разочарование в насрещната посока се движеше полицейски патрул.

Той не отклони поглед дори за миг, докато пресичаше кръстовището, но след това погледна в огледалото за обратно виждане. Полицейската кола направи обратен завой по тясната улица, при това толкова бързо, че едва не бутна един моторист.

— Ченгетата ни откриха — каза Пит.

Джордино свали прозореца си.

— Е, щом като така и така ще се забъркаме в неприятности, поне да извлечем някаква полза.

Пит доближи пикапа, а зад гърба му проблеснаха сигналните светлини на полицейския автомобил.

Патрулката се опита да ги последва през кръстовището, но се оказа възпрепятствана от един камион с ремарке, който маневрираше бавно, за да направи десен завой. Пит погледна напред, изчака едно очукано исузу да премине в другата лента и се мушна на освободеното място. Натисна газта до дупка, мина в лентата за насрещно движение и се изравни с пикапа. Джордино се подаде от страничния прозорец и протегна ръце, за да хване кутията.

Шофьорът на пикапа, нащрек заради появата на полицейските светлини зад гърба си, го забеляза и чукна леко спирачките. Ал успя да се прибере в кабината на микробуса и да избегне удара с пикапа. Няколко секунди двете коли се движеха успоредно.

— За малко да я хвана — каза Джордино. — Следващият път ще успея!

Джордино се бе озовал почти лице в лице с Хуан, който трескаво сваляше прозореца на пикапа.

Пит също натисна спирачките, погледна напред и видя, че срещу тях идва бавнодвижещ се бетоновоз.

— Побързай! — извика и настъпи газта по-силно.

Пикапът ускори и Пит се опита да се изравни с него, преди да се оказват застрашени от челен сблъсък с бетоновоза.

Щом микробусът отново се изравни с товарното отделение на пикапа, Джордино удържа на думата си. Измъкна се през прозореца почти до кръста и улови дръжката в единия край на кутията. Дръпна рязко, вдигна я от пикапа, така че тя увисна до вратата на микробуса, и извика:

— Взех я!

Пит не разполагаше с достатъчно място, за да изпревари пикапа, затова натисна рязко спирачка. Пикапът обаче също намали и ги блокира в лентата за насрещно движение само на метри от приближаващия бетоновоз. Вляво се появи тясна пресечка и Пит натисна педала на газта и изви рязко волана.

Хуан най-сетне успя да свали прозореца, подаде се навън, насочи глока си към микробуса и стреля няколко пъти, без да уцели.

— Внимавай! — изкрещя му шофьорът.

Късно! Хуан видя предната броня на бетоновоза миг преди тя да го удари в гърдите. Дрехите му се закачиха за бронята и инерцията на бетоновоза измъкна тялото му от кабината на пикапа, при което краката му бяха премазани, а тялото му буквално разполовено.

Пит, който завиваше рязко наляво, избегна сблъсъка на косъм. Докато микробусът пресичаше със свистящи гуми пътя на бетоновоза и се разминаваше на милиметри с предната му броня, във вратата на Джордино се забиха няколко куршума. Само последният обаче причини известни щети, тъй като отчупи парченце от кутията и одраска ръката на Джордино. Рефлекторната му реакция бе да пусне кутията, която изтрака на паважа.

Уплашеният шофьор на бетоновоза натисна рязко спирачки. Тялото на Хуан се откачи от предната броня и попадна под предното ляво колело на тежкия камион. Дясното пък премаза падналата кутия. Огромният бетоновоз успя да спре едва след като задните му колела размазаха и останките от Хуан, и пластмасовата кутия.

Поразен от гледката в огледалото за обратно виждане, шофьорът на пикапа изгуби контрол. Пикапът поднесе надясно, блъсна се в един паркиран до бордюра шевролет и се качи върху багажника му. Чу се силен пукот, тъй като предната гума на пикапа се вряза в намачканите ламарини на шевролета и се пръсна.

От другата страна на улицата микробусът, разминал се на косъм от сблъсък с бетоновоза, едва не се заби в задната броня на един джип. Пресечката, в която Пит и Джордино свиха, се оказа доста оживена и Пит трябваше да натисне рязко спирачките, за да спре. Улицата и тротоарите бяха пълни с хора, които блокираха пътя им напред. Пит забеляза във витрините на околните магазини синьо-червените отражения на полицейските светлини — патрулната кола вече приближаваше мястото на инцидента.

— Мисля, че дойде моментът да зарежем този микробус — каза Пит.

Джордино поклати глава и каза:

— Тъкмо започнах да го харесвам.

Измъкна отнякъде ролка изолирбанд и почна да превързва кървящата си ръка.

— Добре ли си? — попита Пит, едва сега осъзнал, че приятелят му е ранен.

— Е, може би за известно време няма да съм в състояние да надигам чашката с тази ръка, но ще оживея.

Изскочиха от микробуса и се смесиха с тълпата, която бе започнала да се събира около бетоновоза. Не обърнаха никакво внимание на размазаното тяло на Хуан, а коленичиха до смачканата кутия.

От нея не бе останало почти нищо. Купчина жици, интегрални схеми, парчета от метален корпус… всичко това бе смазано от гумите на камиона. Каквото и да бе имало в кутията, никой не би могъл да го възстанови.

Видяха двама полицаи с извадени оръжия да се приближават и се отдръпнаха към пикапа и зяпачите около него. В навалицата полицаите едва ли щяха да им обърнат внимание.

Пит пристъпи напред със свито сърце и надникна в кабината.

И двете десни врати бяха отворени, но нямаше и следа нито от похитителите, нито от Ан.