Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (19)

17.

Монтираните на покрива на доджа сигнални светлини озаряваха околните хълмове ту в синьо, ту в червено. Шофьорът на пикапа ги видя, стисна здраво волана и викна:

— Пабло! Това са полицаи! Бяха на последния завой!

Пабло, който седеше на задната седалка, погледна през рамо към патрулния автомобил, после погледна скоростомера.

— Не си карал с превишена скорост, нали?

— Не повече от километър-два над ограничението! Заклевам се!

Широкото лице на Пабло не издаде никакъв признак на безпокойство.

— Откъсни се от тях, преди да наближим летището — каза той спокойно. — Ако се наложи, ще се отървем от оръжията. И от момичето.

Ан се напрегна. Зачуди се дали ще я убият, или просто ще я изхвърлят. Седеше отзад между Пабло и един брадат мъж на име Хуан и не знаеше от кого от двамата да се страхува повече. Отдръпна се леко от Пабло и се обърна към Хуан, който имаше огромна синина под едното око и съсирена кръв по лицето. Той заби пистолета си в ребрата й и се ухили зловещо.

От мига, в който Пабло я бе открил на борда на моторната лодка и й бяха вързали ръцете, някой непрекъснато я държеше на прицел. Страхът бе пропълзял в душата й, но сега в нея пламна искрица надежда, свързана с появата на мексиканските полицаи. Вероятно Пит бе успял да ги предупреди.

Шофьорът ускори рязко и пикапът поднесе и заподскача по неравния път. Шосето се виеше нагоре по планинския склон, завоите следваха един след друг, кой от кой по-остър, но щом стигнаха билото, пътят се спусна към широката долина, в която се намираше граничният град Тихуана.

Милиони светлинки проблясваха през гъстия смог. Тази гледка обаче скоро изчезна от погледите им, тъй като пикапът се спусна надолу и навлезе в покрайнините на града. Шофьорът погледна назад и видя, че е увеличил разстоянието между тях и полицейския патрул.

Наближиха оживена магистрала с четири ленти, която заобикаляше южните предградия на Тихуана. Пабло забеляза, че шофьорът се кани да свие към магистралата, и викна:

— Не, не се качвай на магистралата! Мини през града. Така по-лесно ще се откъснем от тях!

Шофьорът кимна и зави към гъсто населените квартали на Тихуана. Погледна отново в огледалото. Между тях и полицейския патрул имаше още един автомобил, който пречеше на ченгетата да ги настигнат.

Въпросният автомобил бе микробусът на електротехниците. Пит правеше всичко по силите си, за да не изгуби от поглед пикапа с престъпниците, въпреки че полицаите го следваха по петите. Малкият двигател на микробуса така бе прегрял, че едва не се бе разтопил, докато изкачваха хълмовете преди Тихуана. Много по-мощният полицейски додж ги настигна с лекота и се залепи за задната им броня.

Пит се откъсна за кратко от преследвачите си по време на спускането по планинския склон, тъй като шофираше микробуса на ръба на възможностите му… и на ръба на пътя. Когато профучаваше по завоите, гумите му хвърляха чакъл, но за Пит бе по-важно да не изостава от пикапа, отколкото да избяга от полицейския автомобил. Шофьорът на доджа бе по-предпазлив, което позволи на Пит да увеличи дистанцията между двете коли, преди да се понесат по улиците на града.

— Ще трябва да направим нещо относно онези приятелчета отзад — каза Пит, докато навлизаха в града с почти два милиона жители.

Джордино надзърна в товарното отделение на микробуса и огледа инструментите и резервните части, които подрънкваха на всеки завой.

— Ще проверя дали няма нещо, което да ни отърве от ченгетата — каза той и се прехвърли отзад.

Продължаваха да летят по улиците на Тихуана.

По стените на товарното отделение имаше намотани на макари кабели и кутии с всевъзможни електрически конектори, инструменти и какво ли не още. Едва ли нещо от това можеше да бъде използвано за отбрана. А после Джордино забеляза стойка с няколко парчета изолационна тръба — тънки парчета галванизирана стомана, дълги по метър и двайсет, предназначени за изолация на оголени жици. Краищата им бяха с резба. Джордино вдигна вежди, когато откри и кутия с куплунга, и извика на Пит:

— Мисля, че открих нещо.

Минута по-късно подминаха отклонението за магистралата и продължиха към центъра на града. На един светофар след две преки пикапът зави надясно и Пит извика на Джордино:

— Настигат ни!

После отпусна педала на газта, та полицейският патрул да се доближи, и когато се озоваха на няколко десетина метра от светофара, извика:

— Сега!

Джордино отвори задните врати и плъзна от тях метална тръба, дълга два и четирийсет — беше я сглобил от две парчета. Опря единия й край в дървено трупче, закрепено между издатините на задните колела, и я овърза здраво с тел, която намота около пантите на вратите, за да не мърда. Пит му отпусна една секунда, за да се отмести встрани, а после натисна рязко спирачките.

Полицаят на волана на доджа вече бе намалил скоростта, но чак сега забеляза щръкналата като средновековно рицарско копие тръба и когато стоповете на микробуса светнаха, също натисна здраво спирачките. Пит обаче разполагаше с предимството на по-лекия автомобил и освен това в мига, в който спирачките убиха инерцията на микробуса, включи на задна.

Миг по-късно полицейският автомобил се наниза на импровизираното копие на Джордино и се удари в задната броня на микробуса. Тръбата проби радиаторната решетка на доджа, както и самия радиатор, преди да се удари в блока на двигателя и да се нагъне като акордеон. Изпод предния капак на патрулната кола изскочи гъст облак пара, но полицаите така и не го видяха, тъй като зрителното им поле бе тутакси блокирано от задействалите се въздушни възглавници.

Пит включи на първа и настъпи педала на газта. От задната част на микробуса се разнесе стържене, тъй като колата им се опитваше да се откопчи от доджа. Броните на двата автомобила най-сетне се откачиха една от друга и микробусът полетя напред. Джордино хвърли поглед назад и видя, че тръбата е останала забита в радиаторната решетка на полицейския автомобил и че над нея продължават да се издигат облаци пара.

Върна се на предната седалка и заяви:

— Сега вече създадохме сериозни проблеми на онези електротехници.

— Което само доказва, че двамата гринго наистина са били луди.

Пит стисна още по-здраво волана и изфуча по улицата. Беше още по-напрегнат отпреди. Скоро всяко ченге в Тихуана щеше да търси очукания микробус на мексиканската електрическа компания. Пит взе поредния завой и отново натисна газта до дупка. Трябваше да измъкнат Ан колкото се може по-скоро.