Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (60)

58.

Плъград видя Пит да тича към него и замръзна с пълната с руда лопата в ръце.

— Трябва ми количка! — извика Пит и без изобщо да намали скорост, хвана най-празната количка и я затика към кея.

— Белите линии! — викна Плъград, но Пит продължи напред с всички сили.

На дока стоеше само един надзирател, който трябваше да следи дали Плъград и останалите се справят добре със задачите си. Разговаряше по радиостанцията и реагира едва когато видя Пит да бута количката към белите линии. Свали автомата си и изстреля един откос по Пит.

Куршумите вдигнаха прах встрани от краката на Пит и това го накара да затича още по-бързо. Предните колела на количката пресякоха първата бяла линия и той почувства познатото гъделичкане по врата. Количката вече се движеше сама. Когато болката около гърлото му започна да се усилва, Пит скочи в количката и се наведе в мига, в който задните колела пресякоха линията.

При други обстоятелства петдесетте хиляди волта, запратени към нашийника му, биха го убили на секундата. Електрическият заряд обаче не можа да стигне до нашийника, защото гумените колела на количката осигуриха нужната изолация и неприятното усещане около врата на Пит изчезна.

За негово щастие напред бе равно и количката продължи да се движи и пресече втората бяла линия. Последва нов откос и Пит се приведе още по-ниско в количката. В стените й цъфнаха дупки, точно над главата му — явно този път надзирателят се бе прицелил по-добре.

Количката прекоси дока и се заби в ниската оградна стена до водата. Пит погледна нагоре и видя корпуса на „Аделейд“ високо над главата си. Изскочи от количката и се хвърли във водата.

Смаяният надзирател изтича до края на кея, насочи автомата си към концентричните кръгове, останали след Пит, и го зачака да изплува.

Пит обаче се гмурна дълбоко и заплува към кърмата. Мътните води му осигуряваха видимост от метър — метър и половина, но той проследи с лекота тъмния контур на корпуса, докато не видя рязкото скосяване и голямото витло.

Бе опитен водолаз и се чувстваше отлично във водата, освен това можеше да сдържи дъха си за повече от минута. Направи няколко загребвания и се отдалечи от кея. Можеше да продължи да плува, но вместо това спря и се издигна леко-леко към повърхността, като в последния момент се оттласна рязко.

Главата му изскочи над водата и той заплува към отсрещния бряг на залива, пое глътка въздух и се гмурна отново. Заплува с всички сили обратно към кораба в мига, в който куршумите започнаха да пронизват водата над главата му.

Връщаше се обратно към кораба, но заблуденият надзирател вече бе коригирал стрелбата си и изпращаше куршум след куршум към отсрещния бряг. Спря да стреля само колкото да обясни на двама други надзиратели, притичали да му помогнат:

— Подсигурете отсрещния бряг! Заплува натам!

Двамата хукнаха към другия край на залива. Оглеждаха водата и чакаха Пит да излезе и да си поеме въздух.

А той вече се бе върнал при „Аделейд“. Заплува покрай корпуса, като на няколко пъти подаде глава над повърхността за глътка въздух. Когато се озова скрит в сянката на носа, си позволи да изплува и да се огледа.

Откъм джунглата тичаха надзиратели с кучета. Целта им бе отсрещният бряг. На кея онзи, който бе стрелял по него, разговаряше със свой колега и сочеше водата.

Пит не можеше да остане тук — мястото под носа на „Аделейд“ бе прекалено открито.

Недалеч пред носа на товарния кораб имаше малка лодка, вързана за кея с дебела верига. А между нея и кораба имаше ръждясала стълба. Пит се гмурна отново и заплува към стълбата. Изкачи се бързо по нея, надзърна и видя… как двамата надзиратели тичат право към него.

Спусна се бързо, смаян, че са го забелязали. Тъкмо щеше да се гмурне отново, когато чу тропот на обуща по метал. Вдигна поглед и видя надзирателите да тичат по трапа на „Аделейд“, след което да хукват към кърмата. Значи все пак не го бяха открили.

Кеят вече бе празен, което му позволи да направи следващия си ход. Той изскочи и хукна към бараката за инструменти, която бе мярнал на идване. Там сигурно щеше да открие нещо, което да му помогне да откачи лодката от брега. За да стигне незабелязан до бараката обаче трябваше да мине през храстите.

Втурна се в тях и след миг излезе на тясна пътечка. Затича по нея, заобиколи някакво дърво — и връхлетя върху някакъв мъж, който тичаше право срещу него. Двамата се сблъскаха и паднаха тежко на земята. Пит реагира първи — скочи на крака, но спря, когато позна другия мъж.

Беше Болке, с току-що изгладени панталони с ръб и блуза с къси ръкави. Австриецът се изправи по-бавно, но мигом извади портативна радиостанция и я вдигна към устата си.

— Йохансон, избягалият роб се намира близо до северния док.

Пит поклати глава и каза:

— Боя се, че Джони Бича няма да отговори на повикването.

Болке го зяпна смаяно. В същия миг се чу друг глас, който заговори на Болке на испански. Австриецът не му обърна внимание, а продължи да се взира в Пит.

— Не мърдай!

— Съжалявам — отвърна Пит, — но реших да напусна вашия садистичен хотел.

Откъм кея се чуваха гласове, а по пътечката, която — Пит го проумя едва сега — водеше към резиденцията на Болке — тичаха хора.

— Ще те пипнат и ще те застрелят на място!

— Не, Едуард Болке — увери го Пит, вперил в него поглед, пълен с презрение. — Аз ще се върна и ще те пипна!

Обърна се и се скри в джунглата секунди преди да дотичат надзирателите.

— Видели сте избягалия роб? — попита един от тях.

Болке кимна, посочи накъде бе побягнал Пит и заповяда:

— Съберете всички! Веднага! Искам този роб до един час! Мъртъв!