Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (35)

33.

На следващата сутрин Джиян Сианто излезе от апартамента си в седем и половина. Челото му бе превързано и той крачеше сковано, за да облекчи спазмите, които пронизваха главата му при всяка крачка. Ако не бе така погълнат от тази си задача, вероятно щеше да забележи, че мъжът, който го бе пребил снощи в „Нервният глиган“, седи в една тойота китайско производство от другата страна на улицата и чете вестник „Женмин Жибао“, официалния орган на комунистическата партия.

Чжоу се усмихна, когато го видя да куца по улицата. Когато повали Яо, не изпита никакво удоволствие, но към Джиян не хранеше никаква симпатия. Мигом бе разпознал що за тип е той — неудачник от онези, които тормозят по-слабите, за да се почувстват по-добре.

Шофьорът, работещ за черния пазар на руда, тръгна по улицата към оживената автобусна спирка и верен на себе си, разблъска чакащите, застана най-отпред на опашката и се настани на едно от малкото свободни места, когато автобусът дойде. Чжоу запали двигателя и последва рейса.

Когато рейсът спря пред някаква занемарена сграда в южните покрайнини на града, повечето пътници отдавна бяха слезли. Чжоу свърна в първата пряка, паркира зад една сергия и видя Джиян да слиза от автобуса. Дръпна периферията на шапката си ниско над очите и го последва пеша.

Джиян повървя малко по улицата, зави в затънала в боклуци уличка, стигна до ограда с бодлива тел на върха, промуши се през дупка в нея и тръгна между купчини палети, които се издигаха насред иначе празния парцел. Чжоу го следваше. От другата страна на парцела под навес от гофрирана ламарина имаше очукан пикап и пет големи камиона, чиито каросерии бяха покрити с брезент. Неколцина яки мъже чакаха до тях и пиеха чай от хартиени чашки.

— Ей, Джиян — подвикна един от тях, — да не би жена ти тази сутрин да те е сресала с тигана?

— Ще те среша аз с манивелата — изръмжа Джиян. — Къде е Сао?

Отнякъде се появи висок мъж с късо черно двуредно палто.

— А, Джиян! Пак закъсняваш! Ако продължаваш в същия дух, скоро отново ще копаеш канавки — каза мъжът и се обърна към останалите. — Хайде, всички, да действаме.

Мъжете се събраха около него, а той извади от джоба си сгънат лист и заговори:

— Ще оставим стоката на док 27. Аз ще съм в първия камион, вие сте зад мен. Ще влезем през страничния портал. Ще ни очакват точно в осем, така че не бива да закъсняваме.

— Къде ще заредим? — попита един мъж с плетена вълнена шапка.

— На бензиностанцията в Чанпин — отговори Сао, огледа мъжете около себе си за други въпроси, после кимна към камионите. — Добре, да тръгваме.

Сао, Джиян и още трима тръгнаха към камионите, а останалите се качиха в пикапа. Камионът на Джиян бе последен. Когато се качи в кабината и потегли, му се стори, че мярва тъмна сянка в страничното огледало.

Камионите минаваха през портала, охраняван от грубоват плешив мъж с руски пистолет „Макаров“ на кръста. Когато го наближиха, Джиян му махна и извика, за да привлече вниманието му:

— Провери отзад!

Пазачът кимна и заобиколи камиона, но когато надникна в каросерията, го посрещна ритникът на Чжоу. Ударът го отхвърли назад, но макар да падна на земята, пазачът успя да извади пистолета си. Насочи го към камиона, но Чжоу вече бе скочил отгоре му, изрита пистолета настрани и заби лакът в челюстта на мъжа. Чу се изпукване и пазачът изгуби съзнание.

Джиян вече бе изскочил от кабината и тичаше към Чжоу с нож в ръка. Чжоу видя блясъка на острието, насочено към гърдите му, отдръпна се, но ножът закачи ръкава му и той почувства остра болка в десния бицепс.

Не обърна внимание на раната и нанесе къс ляв удар в слепоочието на Джиян. Шофьорът изруга, едва сега осъзнал, че се бие с човека, който бе разбил главата му предната вечер.

Чжоу не му даде никакво време да поразсъждава върху това обстоятелство. Пистолетът на пазача бе отхвърчал прекалено далеч, за да успее да го вземе, затова той направи неочакваното и продължи да атакува. Изрита Джиян в бедрото; сега целта му бе не толкова да причини болка, колкото да провокира към реакция — и тя не закъсня. Джиян стисна здраво ножа и замахна към корема му.

Чжоу очакваше точно този удар. Блокира китката на Джиян с лявата си ръка и с лекота отклони ножа. Използва инерцията на Джиян, дръпна ръката му и я завъртя така, че той изпусна ножа.

Ръката на Джиян увисна безжизнена, сякаш агентът я бе извадил от рамото, и шофьорът се олюля в агония. Ножът изтрака на земята и миг по-късно се озова в ръката на Чжоу, който го насочи към гърлото на Джиян. Чжоу искаше да го убие и можеше да го направи без проблем, но се овладя. Джиян щеше да страда много повече зад решетките. Затова той извъртя ножа и удари Джиян с дръжката точно зад ухото. Шофьорът се свлече — ударът по каротидната артерия бе прекъснал притока на кръв към мозъка му. Чжоу се изправи и го погледна. Едно телефонно обаждане в полицията щеше да осигури на Джиян не особено добродушен прием. Преди това обаче Чжоу трябваше да настигне другите камиони.

А те вече не се виждаха. Чжоу се огледа, намери пистолета и го прибра. После свали якето на Джиян и с ножа, който беше взел от него, изряза от ризата му ивици, които да използва вместо бинт. Щеше да се превърже в движение.

Скочи в кабината на камиона, излезе през портала и потегли на север от града, към рудника.

Когато стигна превала, забеляза камионите на два километра надолу и скоро успя да настигне пикапа, който се движеше последен.

Камионите минаха през портала на рудника „Баян Обо“, после завиха по изровен черен път, по който изминаха още три километра и пред тях се появиха два големи открити рудника. Камионите ги заобиколиха и се насочиха към инсталациите за натрошаване на рудата. Пикапът мина отпред и ги поведе покрай пострадал от пожар склад, който изглеждаше изоставен. Спряха зад склада, където ги очакваше огромна купчина натрошена руда.

Операцията по отклоняване на рудата бе елементарна. По време на определени нощни смени всеки трети камион, превозващ натрошената руда, не се отправяше към обогатителната фабрика, а кривваше встрани и изсипваше товара си зад стария склад. За целта бяха необходими само няколко тлъсти подкупа, дадени на шофьорите и на администраторите, които контролираха производствените отчети, и рудата бе на разположение на онзи, който знаеше откъде да я вземе.

Мъжете от пикапа отвориха задната врата на склада и изкараха малък конвейер. Първият камион даде на заден и горният край на конвейера увисна над каросерията му. Напълни я само за няколко минути, след което дойде ред на следващия камион.

Чжоу свали якето си, облече якето, което бе взел от Джиян, и вдигна яката му. После задиша срещу страничния прозорец, за да замъгли стъклото.

Когато потегли и четвъртият камион, Сао му махна да заеме мястото си под конвейера. Чжоу се наведе над волана, за да скрие лицето си поне малко.

Рудата се изсипа в камиона му с тътена на лавина. Чжоу отброяваше минутите, затаил дъх. Страхуваше се някой да не го заговори. Най-накрая трополенето на буците спря, Чжоу погледна в страничното огледало и видя, че прибират конвейера в склада. Водачът на конвоя се качи в първия камион, свали прозореца, подаде ръка навън и махна напред. Останалите шофьори запалиха двигателите и го последваха.

Тежко натоварените камиони бавно поеха по неравния път, после се качиха на шосето и завиха на юг към потъналото в прахоляк и мръсотия градче, изникнало в съседство с мината. Когато този малък бастион на цивилизацията остана зад гърбовете им, подкараха през степите на Вътрешна Монголия, която Чингис хан бе завладял преди осем столетия. Чжоу предположи, че ще разтоварят рудата в най-близкото железопътно депо, но когато след няколко часа стигнаха град Баотоу и завиха на изток, разбра, че плановете са други.

Конвоят се качи на оживената магистрала, която водеше към Пекин, и спря в покрайнините на град Чанпин. Вече се мръкваше, задуха вятър, който вдигаше пясъчни вихрушки. Докато служителите на бензиностанцията зареждаха камионите, Чжоу уви лицето си с шала, който откри в един от джобовете на якето на Джиян, и застана встрани от другите шофьори.

Камионите потеглиха бавно-бавно, с мъка си проправяха път сред сгъстяващия се трафик. Заобиколиха Пекин откъм запад, за да избегнат най-големите задръствания, и продължиха на югоизток. След два часа стигнаха крайбрежния град Тянджин.

Спряха до старите складове на пристанището и от сенките излязоха двама мъже и взеха чантата с юани, която Сао им подаде през прозореца. После отвориха огромната врата на склада и камионите минаха през него и излязоха на доковете точно пред един товарен кораб.

Докът и корабът бяха свързани с конвейерна лента и Сао даде на заден ход към нея. Появиха се работници с лопати и започнаха да разтоварват рудата от камиона.

Чжоу слезе, тръгна напред и спря до моряка, който оглеждаше въжетата, с които корабът бе привързан за дока. Престори се на уморен шофьор, разкърши рамене, прозя се и каза:

— Добър вечер. Хубав кораб.

— „Грац“ е старо корито, обаче е як като бик и продължава да пори вълните.

— За къде пътувате?

— Ще спрем в Шанхай, после поемаме към Сингапур.

Камионът на Сао вече беше разтоварен и следващият заемаше мястото му. Чжоу кимна на моряка и каза:

— Е, лек път.

После се обърна и се стопи в мрака.