Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (46)

44.

Когато подводницата изплува, близнаците установиха, че са се отдалечили на четири мили от „Александрия“, и Самър се свърза с мостика му, за да дойдат и да ги вдигнат на борда. Докато подводницата се носеше по вълните, двамата с Дърк наблюдаваха ръждивокафявите брегове на Южен Мадагаскар, които сякаш се полюшваха върху развълнуваното море.

„Александрия“ дойде бързо. Тюркоазносиният й корпус (досущ като на всички останали кораби във флотилията на НАМПД) блестеше под ярките лъчи на тропическото слънце. Изваждането на подводницата от водата и спускането й на кърмовата палуба бе ръководено от Джак Далгрен, як мускулест мъж с дебели мустаци и силен тексаски акцент. Той отвори люка в задната част на подводницата и поздрави Дърк и Самър след като излязоха на чист въздух.

— Е, добре ли си поплувахте?

— И още как — отвърна Самър и му подаде харддиска. — Заснехме великолепни кадри от хребета и не би трябвало да представлява проблем да откриете най-подходящите места за поставяне на датчиците. — И го подмина, за да открие морския геолог, който пътуваше с тях, та да изгледат заедно кадрите от морското дъно.

— Да разбирам ли, че това означава да подготвя подводницата за ново спускане — попита унило Далгрен.

Дърк го потупа по рамото.

— Боя се, че означава точно това, приятелю.

Дърк помогна на Далгрен да свали тежките акумулаторни батерии, които осигуряваха захранването на подводницата, и да ги смени с други, току-що заредени. Докато двамата работеха на ахтерщевена, откъм брега се появи голям патрулен катер, който заобиколи „Александрия“, и двамата цивилни на открития мостик огледаха научноизследователския кораб с неприкрита неприязън. Когато „Александрия“ продължи по курса си, патрулната лодка сви към брега.

— Какво ли искаха пък тези? — каза Далгрен.

— Не ми приличаха на държавни служители — отвърна Дърк и погледна към отдалечаващия се катер и брега. — Мислех, че бреговете по тези места са напълно необитаеми.

— Докато бяхте долу, мина малък товарен кораб. Като че ли поддържаше курс към брега, което означава, че наблизо трябва да има някакво пристанище.

Приключиха с подмяната на акумулаторите, след което направиха съответни проверки на състоянието на различните системи и тръгнаха да търсят Самър. Откриха я в една от корабните лаборатории. Беше напълнила цяла щайга с миниатюрни наземни датчици, захранвани от батерии. Всеки датчик бе поставен в кутийка от неръждаема стомана с яркооранжево флагче в горната част.

— Открихме най-подходящите места — каза Самър. — Сега ще се спуснем отново, ще минем по същия маршрут и ще поставим десет датчика. — Погледна Далгрен. — Можеш ли да ни спуснеш над същата начална точка?

— А може ли колорадският бръмбар да намери картофена нива? Вие само не забравяйте да се качите в моята подводница, за да не би да я спусна без вас — каза той и побърза да излезе от лабораторията, за да разговаря с капитана.

— Защо не е в настроение? — попита Самър.

— Допуснах грешка, като му казах за потъналия кораб, който открихме — отвърна Дърк. — Ядосан е, че сме го открили с помощта на неговата подводница, но без него.

Тя поклати глава.

— Да… мъжете и техните играчки! — Грабна датчиците и ги отнесе до коша, прикрепен в предната част на подводницата. След като ги прибра в нея, влезе в подводницата и помогна да Дърк да приключи проверката на системите.

След минути се появи и Далгрен и надникна през люка.

— Добре че и двамата сте тук.

— Готови сме за потапяне — каза Дърк. — Погрижи се, когато излезем, да ни чакат две студени бири.

— Ще изстудя, но май ще ги завариш празни. Нещо друго?

— Би ли проверил какви корабокрушения са регистрирани южно от Мадагаскар през последните пет години?

— Няма проблем! Приятна сеитба!

Далгрен затвори люка и с помощта на крана вдигна подводницата над кърмата на „Александрия“. Изчака сигнала от мостика, който да потвърди, че се намират точно над мястото за потапяне, сетне спусна подводницата във водата. След като Джак освободи куката, Дърк получи разрешение да напълни баластните резервоари и жълтата подводница се плъзна под водите на Индийския океан.

След броени минути се появи и дъното и Дърк насочи подводницата по североизточния курс, който бяха следвали при предишното си потапяне. Този път се наложи да изминат едва петдесетина метра, преди да се озоват над добре познатия им вече хребет.

— Браво на Джак! — похвали го Самър. — Изчислил е теченията без грешка.

— Да спуснем ли първия датчик? — попита Дърк.

Самър провери координатите им и ги сравни с предварително зададените.

— Всъщност би трябвало да се преместим трийсет метра на изток и да го поставим тогава.

Дърк направи съответните корекции в курса. Насочи подводницата над сравнително равна част от подводния хребет и изключи двигателите, за да позволи на облаците утайка, които бяха вдигнали, да се разсеят. Сега бе ред на Самър да покаже уменията си и тя активира двете механични ръце на подводницата. С единия манипулатор проби дупка в морското дъно, а с другия извади първия датчик от кошницата. Постави го в дупката и го зарови така, че над морското дъно остана да стърчи само яркото оранжево флагче.

— Това мина добре — каза Дърк, включи двигателите и се понесе над хребета с максимална скорост.

— Бързаш ли за някъде? — попита Самър.

— Реших да погледнем отново онзи потънал кораб, когато приключим.

Самър се усмихна. И тя си бе помислила същото, затова бе взела резервен харддиск за видеокамерите. Щеше да заснеме потъналия кораб.

Продължиха да плават по протежение на хребета и бързо успяха да поставят останалите девет датчика по протежение на десеткилометровия участък. Когато поставиха и последния, Дърк провери местоположението им спрямо корабокрушението, извърши необходимите маневри и скоро пред тях изникна масивният корпус на потъналия кораб.

— Ето го.

— Този път ще го снимаме — каза Самър и включи предните камери.

Щом приближиха кораба, Дърк снижи подводницата и я позиционира непосредствено над главната палуба. Прекоси я от единия до другия борд, за да може камерите на Самър да заснемат ширината на кораба и отворените трюмове с липсващи люкове. Целта му бе да улесни идентифицирането на кораба, затова насочи подводницата и съответно камерите към надстройката в кърмовата част. Дизайнът също щеше да помогне за определянето на възрастта на кораба и корабостроителницата, в която е бил спуснат на вода.

Разположи подводницата точно пред надстройката, после се издигна над мостика и мина покрай комина. Товарните кораби обикновено поставяха там логото или цветовете на компанията собственик, но този димоотвод бе боядисан изцяло в черно.

— Странно, няма никакви отличителни знаци — отбеляза Самър. — Като че ли е боядисан съвсем скоро.

— Още един опит да се възпрепятства идентифицирането му.

— Дай малко по-близо — каза Самър и се наведе напред, за да огледа повърхността на комина по-добре.

Дърк приближи подводницата, а Самър задейства една от механичните ръце и с щипките на манипулатора изчегърта трийсетсантиметрова драскотина върху металната повърхност.

— Не си дълбай инициалите — каза Пит. — Не искам някой агент на „Лойдс“ да почука на вратата ми в два през нощта.

— Просто проверявам какво има отдолу.

Щом океанското течение отнесе люспите боя, видяха, че тънката ивица, останала след одраскването, е с цвят на охра.

— Значи коминът е бил златен или поне е имал ивица с цвят на злато — каза Самър.

— Още една улика, която да ни помогне да открием името му.

Заснеха палубата, която прекосиха от носа до кърмата, а също и конфигурацията й, както и всеки друг детайл, който можеше да улесни идентифицирането на кораба. Това им отне трийсетина минути.

— Акумулаторите са почти изтощени, скоро ще преминем на резерв — каза Самър.

— Смятам, че не пропуснахме нищо — отвърна Дърк. — Освен това Джак ще се ядоса, ако изплаваме по тъмно.

Той изпразни баластните резервоари и подводницата започна да се издига. След няколко минути излязоха на повърхността. Морето беше бурно, духаше силен западен вятър. Слънцето вече залязваше зад скупчилите се на хоризонта облаци и озаряваше смрачаващото се небе в розово и оранжево. Подводницата се носеше по повърхността и вълните плискаха акрилния й купол. Дърк забеляза към тях да се приближава малък кораб — беше същият патрулен катер, който с Далгрен бяха видели по-рано.

— Май че някой ни очаква. — Катерът се насочи с пълна скорост право към тях. — Дали не е време да повикаме „Александрия“ да дойде да ни извади?

— Мисля, че ги видях на хоризонта — каза Самър и протегна врат, за да надзърне над вълните. — Струва ми се, че е на две-три мили от нас.

Тя посегна към радиопредавателя и изведнъж замръзна.

— Дърк, какво правят тези?

Брат й също следеше действията на патрулния катер, който се приближаваше към тях с неразумно висока скорост. Стоманеният му корпус се намираше вече на трийсетина метра от тях. Вече трябваше да намали или да завие, но катерът не направи нито едното, нито другото.

— Ще ни блъснат нарочно! — извика Самър.

Дърк вече бе включил двигателите, но при положение че развиваше максимална скорост от три възела, подводницата не бе в състояние да изпревари и костенурка. След като не бе в състояние да завие встрани от патрулния катер, нито пък разполагаше с достатъчно време, за да я потопи, Дърк реагира по единствения възможен начин — насочи подводницата право срещу връхлитащия катер.

Самър го изгледа така, сякаш е загубил ума си, и се приготви за сблъсъка. Дърк не откъсваше поглед от катера, маневрираше така, че да задържи подводницата право срещу острия му нос. Действията му изглеждаха самоубийствени. Изчака, докато катерът се озове на няколко метра от тях, после завъртя рязко джойстика и включи двигателите на щирборда на задна скорост.

Подводницата реагира толкова бавно, сякаш бе затънала в плаващи пясъци, и Дърк се уплаши да не би да е реагирал прекалено късно. Макар подводницата да се поколеба за миг, тя все пак зави надясно и мина на милиметри от острия нос на патрулния катер.

Както бе очаквал Дърк, кормчията на катера, който бе поддържал един и същи курс в продължение на доста време, не успя да реагира на промяната. Затова носът на катера закачи подводницата съвсем леко.

Дърк и Самър чуха удар и усетиха как подводницата им се разтърсва от сблъсъка, който смаза един от задните й двигатели. Ударът прекъсна за миг захранването и изключи всички електрически системи. Докато трескаво включваше двигателите отново, Дърк надзърна през илюминатора и видя патрулния катер да прелита покрай тях. Край релинга стоеше мъж в зеленикава камуфлажна униформа, насочил автомат към подводницата. Обаче не стреля, а само се усмихна заплашително.

Самър едва потисна желанието си да му отвърне с неприличен жест.

— Отървахме се на косъм — каза тя и включи радиостанцията. — Можеш ли да ни потопиш?

— Опитвам се — отвърна Дърк, който бе започнал да пълни баластните резервоари още преди сблъсъка, но след загубата на мощност се наложи да включи повторно помпите. Разполагаха с броени секунди, преди катерът да завие и да ги връхлети пак.

— Не мога да включа радиостанцията… Няма захранване — каза Самър и започна да натиска прекъсвачите зад седалката си. Не успя и надникна през илюминатора. Баластните резервоари продължаваха да се пълнят и вълните започваха да покриват купола на подводницата.

— Вече обърна! Насочва се към нас! — каза тя хладнокръвно.

Седна на мястото си и затегна здраво предпазните колани.

— Хайде, спускай се! — извика Дърк, който се опитваше да изцеди от подводницата цялата мощност, на която бе способна. Не можеше обаче да направи кой знае какво, при положение че един от двигателите й бе извън строя.

Вече можеха да чуят ревящите двигатели на патрулния катер. Миг по-късно катерът се озова над главите им. Подводницата бе успяла да се потопи на метър — метър и половина, но този път кормчията на катера не пропусна целта. Острият нос на катера мина над подводницата, но корпусът му я удари здраво.

Оглушителният удар бе последван от истинска експлозия от въздушни мехурчета, тъй като акрилният корпус на подводницата се разцепи и баластните резервоари се откъснаха. Подводницата заподскача под корпуса на катера и се удари още няколко пъти в него, преди той най-сетне да отмине.

Смачканата черупка остана за миг на място, след което се спусна в бавна смъртоносна спирала към океанското дъно.