Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (11)

9.

В опит да прогони умората, обзела го след дългия полет, Пит изкачи на бегом входните стъпала, които отвеждаха към фоайето на административната сграда „Айзенхауер“. Тази внушителна каменна постройка, разположена в непосредствена близост с Белия дом, бе любимата федерална сграда на Пит. Построена през 1888 г. в архитектурния стил, характерен за Втората френска империя, тя се отличаваше със стръмен мансарден покрив и високи прозорци, които я правеха идеален декор за филмирането на някой роман на Виктор Юго. Цялата сграда бе построена от гранит и шисти, с минимално използване на дърво, за да бъде намален рискът от пожар. По ирония на съдбата тъкмо пожар, избухнал през 2007 г., едва не бе унищожил кабинета на вицепрезидента Чейни на втория етаж.

Последните вицепрезиденти използваха кабинетите си в сградата единствено за церемониални цели, тъй като предпочитаха да стоят в Белия дом, долепени плътно до президента. Това обаче се промени с избирането на поста на адмирал Джеймс Сандекър. Компромисен кандидат, издигнат на поста след смъртта на своя предшественик по време на мандата му, Сандекър предпочиташе да стои на разстояние от майсторите на задкулисните интриги, с които изобилства всяка администрация. Затова превърна вицепрезидентския си кабинет в „Айзенхауер“ в свое основно работно място. Охотно минаваше — при това по няколко пъти дневно, ако случаят го налагаше — по подземния тунел, който свързваше сградата с Белия дом, и правеше това за голямо съжаление на членовете на екипа си, които не бяха в толкова добра физическа форма.

След като мина през различни проверки, Пит най-сетне се озова в преддверието на офисите, заемани от екипа на вицепрезидента, разположени на втория етаж, откъдето бе въведен в личния му кабинет. Просторното помещение бе декорирано с морски мотиви, подходящи за един адмирал от резерва, а няколкото стари маслени картини изобразяваха отдавна забравени клипери, водещи морски битки. Макар Пит да се бе появил точно в уречения час, срещата очевидно бе започнала. Край масичката за кафе седяха двама мъже и една жена и слушаха вицепрезидента, който сновеше по мекия килим, стиснал огромна пура.

— А, Дърк, ето те и теб. — Адмиралът се здрависа с Пит. — Сядай.

Макар и дребен на ръст, Сандекър имаше повече енергия от десет мъже. В сините му очи, които рязко контрастираха с огненочервените му коси и брадичка а ла Ван Дайк, искряха пламъчета. Ветеран от политическите борби във Вашингтон, който презираше партизанщината, Сандекър бе човек, когото уважаваха, но и от когото се страхуваха заради неговата честност и безкомпромисност.

— Радвам се да ви видя, адмирале. Изглеждате в отлична форма.

— В този кабинет човек може да поддържа форма дори само като прогонва досадниците — отвърна адмиралът. — Дърк, позволи ми да ти представя останалите. Дан Фаулър е от Агенцията за съвременни отбранителни технологии към военното министерство, Том Серни е специален помощник на президента, а Ан Бенет представлява Службата за криминални разследвания към военноморските сили.

Пит се здрависа с тримата и седна, като погледна мимоходом часовника си.

— Не, не сте закъснели — каза Фаулър. — Имахме по-ранна среща с вицепрезидента.

— Добре. С какво може да ви бъде полезен един скромен морски инженер?

— Вероятно не си информиран — започна Сандекър, — но през последните три години от различни секретни програми, свързани с разработването на нови оръжия, е изтекло обезпокоително количество информация. Няма да се впускам в подробности, само ще отбележа, че изтичането на информация е осъществено на високо ниво и ни нанесе изключително сериозни щети.

— Предполагам, че от това са се възползвали най-вече китайците.

— Да — съгласи се Фаулър. — Откъде знаете?

— Миналата година представиха новия си изтребител, който поразително прилича на нашия Ф-35.

— Това е само върхът на айсберга — продължи Сандекър. — За съжаление, постигаме само частични успехи в опитите си да преустановим изтичането на информация. Затова по заповед на президента бе сформиран междуведомствен екип от представители на различни федерални служби, които да проучат ситуацията.

— Въпросните случаи на изтичане на информация представляват пряка заплаха за отбранителната способност на въоръжените ни сили — заяви Серни. Той имаше месесто лице и големи черни очи и говореше бързо и самоуверено като търговец на стари коли. — Президентът е дълбоко обезпокоен от тези събития и настоява да бъдат взети всички необходими мерки за защита на жизненоважни технологии.

Пит овладя импулса си да извика: „Ура за президента!“. Според него Серни беше типичният президентски подлизурко, който се наслаждава на притежаваната от него власт, без да я използва, за да направи нещо полезно.

— Добре — съгласи се Пит, — но, доколкото зная, половината правителствени служби бездруго се занимават със залавянето на шпиони и преследването на терористи.

— Има достатъчно работа за всички.

Сандекър запали пурата си и изпусна облак дим в разрез с всички правила, които забраняваха пушенето в сградата.

— Екипът, който работи по случая, се нуждае от помощ, която е в твоята компетенция. Става въпрос за малка по мащаби задача, за чието решаване смятам, че можеш да помогнеш. Агент Бенет ще ти съобщи подробностите.

— Всъщност става въпрос за безследно изчезнал човек — започна агент Бенет.

Пит я огледа внимателно. Бе прехвърлила трийсетте, привлекателна самоуверена жена с консервативен стил на обличане. Късо подстриганите й руси коси бяха в унисон със строгата делова кройка на катраненочерния й костюм. Студеното й излъчване бе смекчено от трапчинките на бузите и финия нос, върху който бяха кацнали очила за четене с тънки рамки. Тя отвърна на погледа на Пит с живите си светлосини очи, после ги сведе към папката, която държеше в скута си.

— Преди няколко дни край Сан Диего е изчезнал Джоузеф Еберсън, ключов изследовател от Агенцията за съвременни отбранителни технологии към военното министерство — заяви тя. — Смятаме, че е предприел риболовен излет на борда на частна яхта на име „Сепия“. Телата на собственика на яхтата и неговия помощник са били открити на няколко мили от брега от екипажа на преминаваща ветроходна лодка. Спасителните служби са претърсили района, но не са открили нито Еберсън, нито яхтата.

— И подозирате, че тук има нещо нередно?

— Нямаме доказателства или дори улики — намеси се Фаулър, — но Еберсън участваше в някои от най-важните разработки на военноморския флот. Трябва да знаем какво всъщност се е случило с него. Нямаме основания да предполагаме, че е дезертирал и преминал на страната на някоя неприятелска държава, но не изключваме възможността да е бил отвлечен.

— Следователно искате да откриете тялото му — заключи Пит. — За нещастие, ако яхтата е потънала и той се е удавил, морето би могло да отнесе тялото му чак до Таити например. А може и да се е озовало в стомаха на някоя голяма бяла акула.

— Затова се нуждаем от вашата помощ в усилията ни да открием яхтата — заяви Ан и очите й проблеснаха умолително.

— Струва ми се, че с подобна задача би могла да се справи и полицията на Сан Диего.

— Бихме желали да извадим яхтата от океана, така че нашите следователи да получат възможност да я огледат и да преценят дали Еберсън е бил на борда — каза Фаулър. — Водите в района обаче са доста дълбоки и задачата надхвърля възможностите на полицейското управление.

Пит се обърна към Сандекър.

— Защо военноморският флот не участва в това?

— Всички налични спасителни кораби, с които разполагаме по Западното крайбрежие, провеждат учение край Аляска. Освен това двете тела са открити в мексикански териториални води. Смятаме, че ще е по-уместно, ако с издирването на яхтата се заеме океанографски изследователски кораб.

Сандекър отиде до бюрото си и погледна някаква записка.

— Доколкото зная, в момента изследователският кораб „Дрейк“ на НАМПД се намира в пристанището на Сан Диего в очакване на следващата си научна експедиция.

Пит поклати глава.

— Някой от моите хора ми е забил нож в гърба!

Очите на Сандекър проблеснаха шеговито.

— Все още са ми останали неколцина приятели в твоята служба.

— Е, добре — отвърна Пит и хвърли кос поглед към Ан, — значи аз съм човекът, който ще свърши работата.

— И как точно възнамерявате да проведете издирването? — попита Серни.

— На борда на „Дрейк“ има няколко различни сонарни системи, а също и малък подводен апарат. Ще разделим района на квадрати и ще започнем да го претърсваме със сонари. След като открием „Сепия“, ще изпратим дълбоководолази или подводница — зависи от дълбочината — които да проучат състоянието й. Ако целостта й не е нарушена, ще се опитаме да я извадим на повърхността.

— Ан ще се присъедини към вас по време на операцията — заяви Фаулър. — Ще ви бъдем благодарни, ако се заемете възможно най-бързо с решаването на въпроса. Кога смятате, че можете да започнете?

— Веднага щом си намеря билет за самолета за Сан Диего… и щом агент Бенет хвърли в багажа си няколко дрехи, подходящи за плаване в открити води.

Участниците в срещата благодариха на Пит, че приема задачата, и той напусна кабинета на адмирала. Щом Пит излезе, Сандекър се обърна към Серни.

— Не ми харесва, че го оставихме в неведение. Няма друг човек, на когото да имам повече доверие.

— Заповед на президента — заяви Серни. — Най-добре е никой да не знае какви са потенциалните ни загуби.

— Ще се справи ли? — попита Фаулър. — Ще успее ли да намери яхтата, ако е потънала?

— И още как — отвърна Сандекър и издуха облак дим към тавана. — Притеснява ме не това дали ще намери яхтата, а какво точно ще намери на нея.