Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (38)

36.

Хеликоптерът се носеше ниско над дърветата и изскочи току над покривите на хангарите за изненада на събралите се край пистата високопоставени официални лица. Машината беше военна, което обясняваше острите ъгловати форми на фюзелажа и покритието, което я правеше почти невидима за радара. Специално проектираното носещо витло с пет перки, изработени от композитни материали, и аналогичният дизайн на опашния ротор подсказваха, че хеликоптерът е изработен по технологията „стелт“. И освен това летеше почти безшумно. За всеки авиационен специалист от екипа на най-реномираното на света издание в тази област — „Джейн’с Дифенс“, бе достатъчно да хвърли един поглед и да идентифицира хеликоптера като „Стелт Хок“, или с други думи, модернизиран вариант на американския UH-80 „Блек Хок“, като онзи, използван срещу Осама бен Ладен. Този хеликоптер обаче бе построен изцяло в Китай.

Хеликоптерът летеше над разположената южно от Пекин военновъздушна база „Янкун“ и преди да кацне, направи няколко кръгчета над пистата. Присъстващите генерали и високопоставени служители от отбраната се изправиха и аплодираха най-новия китайски триумф в областта на високите технологии. Ръкоплясканията заглъхнаха, когато на издигнатата в съседство трибуна се качи важен партиен функционер и се впусна в протяжна тирада за величието на Китай.

Едуард Болке се наведе към един мъж с твърд поглед, чиято униформа бе обсипана с медали, и каза:

— Великолепна машина, генерал Джинтай!

— Да, така е — съгласи се Джинтай. — И успяхме да я построим без вашата помощ.

Болке посрещна удара с усмивка. Пабло му бе позвънил току-що от Мериленд, затова той преливаше от самоувереност.

Събралите се официални лица изтърпяха още няколко високопарни речи, след което бяха поканени в просторен хангар, в който бе организиран коктейл. Болке последва генерала, който бе заместник-председател на Централната военна комисия на Китайската комунистическа партия. След като размени няколко реплики с друг генерал, току-що сдобил се с жилище в Хонконг, Джинтай се обърна към Болке.

— Смятам, че с това изпълних задълженията си на гостоприемен домакин. Желаете ли да обсъдим нещо друго?

— Да, ако намерите време — отвърна Болке.

— Добре. Само да открия нашия главен шпионин и ще поговорим.

Огледа присъстващите и бързо откри слаб мъж с очила, който пиеше бира „Хайнекен“. Мъжът се казваше Тао Лиан и ръководеше една от дирекциите в Министерството на държавната сигурност, структурата, която отговаряше за шпионажа и контрашпионажа. Тао разговаряше с Чжоу Син, оперативен работник от Баян Обо, който невъзмутимо изучаваше събралите се официални лица. Агентът с невзрачното лице на китайски селянин дискретно уведоми Тао, че Джинтай идва към него, още в мига, в който генералът се запъти към тях.

— Тао — каза генералът. — Ела, трябва да чуем деловото предложение, което ще ни направи нашият стар приятел Едуард Болке.

— Нашият стар приятел Едуард Болке — повтори Тао малко язвително. — Да, любопитен съм да чуя какво ни е подготвил.

Джинтай, Тао и Болке тръгнаха към малко уединено помещение, разположено в съседство, а Чжоу ги последва. В стаята, вече подготвена за тях, ги очакваше масичка на колелца, отрупана с всевъзможни напитки и плато с китайски пелмени дим сум. Джинтай веднага си наля уиски.

— Приемете моите поздравления, господа, за това ваше най-ново постижение — започна Болке. — Това е паметен ден за армията пазителка на китайската независимост. До известна степен — добави Болке и направи пауза, за да не би събеседниците му да пропуснат обидата в тона му. — Надявам се утрешният ден да донесе революционна промяна в отбранителните способности на вашата страна.

— Готвите се да неутрализирате армиите на руснаците и американците вместо нас? — попита Джинтай, подсмихна се и обърна уискито.

— В известен смисъл да.

— Ти си миньор и дребен крадец, Болке. Какво се опитваш да кажеш?

Болке присви очи и се втренчи в генерала.

— Да, аз съм миньор. Зная цената на важните метали като златото и среброто… а също и на редкоземните елементи.

— Ние също разбираме значението на редкоземните елементи — каза Тао. — Точно затова манипулираме цената, като използваме теб като посредник, който да манипулира пазара вместо нас.

— Не е тайна, че Китай почти е установил монопол върху добива и производството на редкоземни елементи — каза Болке. — Този монопол обаче е застрашен от две големи мини, разположени извън територията на страната ви. Американците отново отвориха „Маунтън Пас“, а австралийската „Маунт Уелд“ е в процес на модернизиране и разширяване на производството.

— Винаги сме доминирали на пазара — изсумтя Джинтай.

— Възможно е. Но вече няма да сте в състояние да го контролирате.

И Болке извади от дипломатическото си куфарче голяма снимка — снимка от въздуха на няколко горящи сгради, разположени край открит рудник някъде в пустинята.

— Това са останките от американската мина „Маунтън Пас“ в Калифорния — обясни Болке. — Обогатителните съоръжения бяха унищожени от пожар миналата седмица. През следващите две години американците няма да са в състояние да произведат дори една унция редкоземни елементи.

— Знаеш ли нещо повече за пожара? — попита го Тао.

Болке го изгледа мълчаливо, извил устни в самодоволна усмивка, после сложи на масата втора снимка. На нея се виждаше друг открит рудник, отново заобиколен от пустиня.

— Това е мината „Маунт Уелд“ в Западна Австралия. Собственост е на „Хобарт Майнинг“, компания, в която наскоро станах миноритарен акционер.

— Доколкото разбрах, австралийците са преустановили производството, докато модернизират съоръженията — каза Тао.

— Точно така.

— Всичко това е много интересно — каза Джинтай, — но какво общо има с нас?

Болке въздъхна и изгледа генерала високомерно.

— Свързано е с две неща, които трябва да направите. Първо, ще ми прехвърлите петстотин милиона долара, с които да изкупя останалите дялове от австралийската мина. Второ, ще наложите ембарго върху износа на редкоземни елементи от Китай.

Джинтай се подсмихна.

— Да желаеш нещо друго? — попита той, докато се надигаше, за да си налее още уиски. — Да те направим губернатор на Хонконг например?

Тао гледаше Болке, заинтригуван от думите му.

— Обясни ни защо трябва да направим въпросните две неща.

— Въпрос на икономика и въпрос на сигурност — каза Болке. — Заедно можем да контролираме целия пазар на редкоземни елементи. Както знаете, аз съм посредникът, през когото минава по-голямата част от добива от останалите находища — Индия, Бразилия, Южна Африка — и пак аз я продавам на вас, като поддържам цените високи. Лесно мога да сключа дългосрочни договори за доставка от тези страни, след което вие ще обявите ембарго върху износа. Колкото до „Маунт Уелд“, ако осигурите средствата за покупка, ще ви ги изплатя в руда, която без проблем ще можете да препродадете с огромна печалба, ако желаете, разбира се. При положение че американците са вън от играта, Китай ще контролира практически цялото световно производство на редкоземни елементи.

— Ние вече контролираме по-голямата част от пазара — каза Джинтай.

— Така е, но можете да контролирате целия пазар. „Маунтън Пас“ не пламна случайно. „Маунт Уелд“ също не преустанови производство току-така. Всичко това се случи в резултат на моето влияние.

— Ти си наш ценен партньор както по отношение на търговията с минерални суровини, така и по отношение на сдобиването ни с американски военни технологии — каза Тао. — И така, цените скачат, а ние печелим от продажбата на редкоземни елементи…

— Не — прекъсна го Болке. — Можете да направите нещо повече. Ако контролирате пазара, ще сте в състояние да принудите всяка глобална компания, използваща редкоземни елементи, да прехвърли своето производство и технологии в Китай. Всеки смартфон и лаптоп, всяка вятърна турбина и космически спътник ще бъдат ваши. А най-важното нещо е именно технологията. Всяка авангардна съвременна технология използва редкоземни елементи, което ще ви осигури доминираща позиция в бъдеще, при това не само по отношение на потребителските стоки, но — а това е по-важното — и по отношение на военното производство. — Болке погледна Джинтай. — Не бихте ли предпочели сами да създадете най-модерния щурмови хеликоптер, вместо да го копирате от някой друг?

Генералът кимна мълчаливо.

— Вместо да се опитва да навакса изоставането си от западните технологии, Китай може да се окаже в ролята на технологичен лидер. След като установите контрол върху производството на редкоземни елементи, ще сте в състояние да възпрепятствате реализирането на множество военни разработки на Запада. Всички нови поколения американски ракети, лазерни установки, радари, дори корабни двигатели, използват редкоземни елементи. Вместо Китай да копира западните военни технологии, те ще копират вас — каза Болке, взе невъзмутимо снимките и ги прибра в куфарчето си. — Както казах, става въпрос и за икономика, и за сигурност. Двете неща вървят ръка за ръка, а вие можете да доминирате и в двете сфери.

Думите му допаднаха най-вече на Джинтай, който нерядко бе критикувал недостатъчно доброто въоръжение на Китайската народноосвободителна армия.

— Може би моментът е подходящ да предприемем подобна стъпка — каза той на Тао.

— Възможно е — съгласи се Тао, — но това не би ли създало проблем в отношенията ни с нашите западни търговски партньори?

— Вероятно — каза Болке. — Но какво ще могат да направят? Ако не искат собствените им разтърсени от кризата икономики да рухнат, няма да имат друг избор освен да станат ваши партньори и да споделят с вас своите най-нови разработки.

Китайският шпионин запали небрежно цигара със скъпата си запалка.

— И какво очаквате да получите от това вие, господин Болке?

— Вашите действия ще увеличат рентабилността на дейността ми като посредник в търговията с минерални ресурси. Надявам се, че ще ми позволите да продавам част от продукцията от „Маунт Уелд“ на приятелски страни, реализирайки солидна печалба, разбира се.

Болке не каза нито дума за намеренията си да организира доставки и на разрастващия се черен пазар на редкоземни елементи, нито обстоятелството, че цената на „Маунт Уелд“ бе с поне двеста милиона долара по-ниска от тази, която бе обявил преди малко.

Тао кимна и каза:

— Ще поставим въпроса пред политбюро, като обясним, че решаването му не търпи отлагане.

— Благодаря. Надявам се, че ще постигнем взаимноизгодно решение, затова бих желал да ви предложа още нещо. В миналото, благодарение на охранителната ми фирма в Щатите, успях да ви осигуря не една и две американски военни технологии, за което бях щедро възнаграден от ваша страна.

— Така е — съгласи се Джинтай. — Вече използвахме технологията за борба с масовите безредици в някои западни провинции.

— Инсталирах подобни съоръжения на борда на два мои кораба. Въпросните установки са модифицирани по начин, който прави въздействието смъртоносно. С радост ще споделя тази технология с вас, ако представлява интерес. Тя обаче е направо незначителна в сравнение с това, което съм в състояние да ви предложа в момента.

И сложи на масата две други снимки.

— Това е скица на „Морска стрела“, направена от художник — каза Болке и посочи първата снимка. — „Морска стрела“ ще е най-модерната подводница, произведена по технологията „стелт“.

Джинтай го изгледа с любопитство, а Тао кимна в знак на съгласие.

— „Морска стрела“ ще развива изключително висока скорост, тъй като използва сложна задвижваща система, комбинирана със система за свръхкавитация. — Болке посочи втората снимка. — Тя ще изведе американския подводен флот няколко поколения пред вашия.

Лицето на Джинтай почервеня.

— И без това сме изостанали в това отношение.

— Вече не сте — увери го Болке и се усмихна с любезността на акула. — Преди по-малко от час се сдобих с двигателя, който идната седмица трябваше да бъде монтиран на „Морска стрела“. Освен това притежавам единствения екземпляр от чертежите и спецификациите на системата за свръхкавитация на тази подводница.

Приведе се над масата и се усмихна злорадо.

— Американците могат да построят нов подобен двигател само ако използват редкоземни елементи. А без плановете на системата за свръхкавитация подводницата им не струва и пукната пара.

Китайците положиха сериозни усилия да прикрият интереса си.

— Желаете ли да споделите тези технологии с нас? — попита Тао с привидно равнодушие.

— Според информацията, с която разполагам, американците вече са похарчили над един милиард долара за разработването на „Морска стрела“. Ако постигнем споразумение относно въпросите, които обсъдихме току-що, ще се радвам да ви продам двигателя и документацията за още петдесет милиона долара.

Тао дори не мигна.

— Кога можете да ни ги доставите?

— Двигателят и документацията ще пристигнат с кораб от Панама след пет дни. Ще се радвам да извършим предаването им във ваши ръце тук.

— Привлекателно предложение — каза Тао. — Ще му обърнем нужното внимание.

— Отлично — каза Болке, взе снимките и си погледна часовника. — Боя се, че трябва да хвана полета за Сидни. Започнах предварителни разговори за изкупуването на останалите дялове от „Маунт Уелд“, затова ще очаквам отговора ви с нетърпение.

— Ще реагираме максимално бързо — обеща Джинтай.

Генералът повика един от адютантите си, който изпрати Болке, след като домакините му станаха и се ръкуваха с него. После Джинтай наля уиски на себе си и на Тао.

— Е, Тао, нашият австрийски приятел ни прави изкусително предложение. Икономиката ни е в подем и можем да си позволим подобна демонстрация на мускули. А и защо да не опитаме да осъществим този технологичен скок, който да гарантира националната ни сигурност през следващото столетие?

— Възможно е да настъпят икономически последици, които да не допаднат на генералния секретар — каза Тао, — но съм съгласен, че рискът си заслужава.

— Дали ще има нещо против заема и плащането в брой?

— Не и след като му обясня значението и стойността на технологиите, свързани с „Морска стрела“. Нашите агенти отдавна се опитват да проникнат в тази програма, но без успех. Освен това не смятам, че Болке преувеличава сумата на разходите, направени от американците. В интерес на истината, смятам, че тя дори е по-голяма — каза Тао и впери поглед в чашата с уиски. — Трябва да направим всичко възможно, за да се сдобием с „Морска стрела“.

Джинтай се усмихна.

— Значи сме на едно мнение. И двамата ще подкрепим предложението пред генералния секретар.

— Има обаче един проблем, свързан с австрийския ни приятел — каза Тао и се обърна към Чжоу, който не бе промълвил нито дума по време на цялата среща. — Моля, уведоми генерала какво си открил.

Чжоу се покашля.

— Възложена ми бе задачата да разследвам кражбите на редкоземни елементи от главната ни мина в Баян Обо. Установих съществуването на организирана престъпна група, която се занимава с кражбата на натрошена руда и транспортирането й до Тянджин. Проследих незаконна доставка, която бе натоварена на борда на кораб на име „Грац“. — Замълча и погледна Тао, сякаш за да получи позволението му да продължи.

— Това име трябва ли да ми говори нещо? — попита Джинтай.

— „Грац“ — уведоми го Тао — е собственост на корабната компания на Болке.

— Значи Болке стои зад кражбата на нашите ресурси от редкоземни елементи?

— Да — отвърна Тао. — Преди няколко години се появи в мината като консултант и се е възползвал от тази възможност, за да създаде престъпната си мрежа. Това обаче не е всичко — каза Тао и кимна на Чжоу да продължи.

— Проучих пристанищната документация, за да проследя маршрута на кораба — каза Чжоу. — „Грац“ е отплавал от Тянджин за Шанхай, а оттам за Хонконг, където е разтоварил трийсет метрични тона натрошен бастнезит, който нашето Министерство на търговията е закупило по пазарни цени. Продажбата е била осъществена с посредничеството на брокерската компания на Болке „Хабсбург Индъстрис“.

— Болке ни продава нашата собствена руда? — възкликна Джинтай.

Чжоу кимна.

— Алчна свиня! — Генералът преодоля възмущението си и попита Тао: — Какво ще правим сега?

Тао смачка цигарата си в оставения пред него пепелник и погледна Джинтай право в очите.

— На всяка цена трябва да се сдобием с технологията на американците. Ще пратим Чжоу в Панама, за да сключи сделката.

— Ами редкоземните елементи? Ще наложим ли ембарго върху износа и ще предоставим ли на Болке парите за изкупуване на останалите дялове от мината?

— Ще наложим ембарго. Що се отнася до финансирането… — Тао се усмихна коварно — ще постъпим с господин Болке така, както той постъпва с нас.