Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (29)

27.

— Мисля, че постъпихме правилно, като включихме Пит в разследването на случая — каза Фаулър, докато изкарваше колата от летището.

— Той е невероятно находчив и съобразителен — отвърна Ан: гледаше през прозореца и разсъждаваше върху впечатлението, което й бе направил Пит. — На два пъти ми спаси живота.

— Не за първи път успява да предотврати истинска катастрофа — каза Фаулър. — Не се съмнявам, че можем да му имаме доверие, но съм длъжен да те попитам: той има ли представа за работата на Хейланд и значението й за нас?

— Наясно е с основната идея, но не е настоявал да научи подробности. Стори ми се притеснен най-вече за сигурността на своя кораб и екипажа му — отговори Ан, наведе се и разтри глезена си. — Трябваше да му кажем истината от самото начало.

— Не можехме да направим нищо по този въпрос. Том Серни бе категоричен, че нямаме право да обсъждаме технологията на Хейланд. А и всички бяхме изненадани от настойчивостта на онези, които се опитват да я откраднат.

Фаулър мина през портала на летището и скоро спря на червен светофар.

— Живееш в Александрия, нали?

— Да, близо до Стария град, на една пресечка на Кинг стрийт. Магистралата „Джеферсън Дейвис“ ще ни отведе право там.

Фаулър кимна и зави на юг.

— Някакви новини от ФБР, докато летяхме насам? — попита Ан.

— Засега нищо. Вероятно ще минат няколко дни, преди да получат информация от мексиканските служби. А и ти вероятно знаеш повече от мен за онези двамата с черните дрехи от Айдахо.

— Приличаха на латиноамериканци. Ако наистина са били свързани с онези от Тихуана, предполагам, че става въпрос за наемници от Централна или Южна Америка.

— Венецуелци?

— Възможно е. Определено не липсват световни сили, които искат да се възползват от тази технология. Китай или Русия вероятно са първи в списъка.

— Не забравяй иранците — каза Фаулър и натисна газта, щом светна жълто. Зави по Кинг стрийт, главната улица, която пресичаше Александрия и разделяше града на две.

— Нападателите бяха доста дръзки — каза Ан. — И добре информирани.

— Да, дори прекалено.

— И ти си на същото мнение, нали? — попита Ан.

— И какво е то?

— Вътрешен човек. Изтичане на информация, при това на високо ниво.

— Възможно е, но не забравяй колко много секретна информация изтича в пресата. Може би не е било толкова трудно някой да се досети, че Хейланд работи върху нещо важно. Превърнал се е в лесна мишена, тъй като не е работил в обезопасена среда.

— Може и да си прав — каза Ан и посочи напред. — Аз съм ей там, вдясно, точно зад големия дъб.

Фаулър откри свободно място и спря край бордюра зад автомобил, чийто двигател работеше, но светлините му бяха изключени. Беше „Крайслер 300“.

— Защо не си вземеш почивен ден утре? — предложи й Фаулър. — Последните четирийсет и осем часа са били доста тежки. Малко почивка ще ти се отрази добре.

— Благодаря, но само ще се изнервя, ако остана вкъщи и бездействам. Освен това трябва да открия кои са онези хора.

Фаулър изключи двигателя и Ан слезе. Тъкмо посягаше да вземе патериците си, когато някой я сграбчи отзад. Зърна за миг нападателя — висок чернокож мъж, който обви ръце около нея, събори я на тревата пред дома й, заби коляно в гърба й и зарови лицето й в тревата с една ръка. Тя се опита да се освободи, но усети дулото на пистолет, опрян в слепоочието й.

— Не смей да дишаш дори — каза нападателят й.

Тя чу вика на Фаулър, последван от тупването на безжизненото му тяло. След секунди чу подрънкване на ключове и как някой отваря багажника на форда. С крайчеца на окото си видя втори мъж да слага нещо на задната седалка на крайслера, след което да сяда бързо зад волана. Нападателят, притиснал гърба й, се наведе и прошепна в лицето й с противен дъх:

— А сега стой мирна и полежи тук пет минути, ако не искаш чичко Кларънс да се върне и да стане по-лошо.

После я пусна, изправи се, отиде до крайслера и седна спокойно до шофьора. Колата потегли рязко със свистене на гуми и ускори по улицата. Ан се опита да види регистрационния номер, но той бе покрит с ленти цветно тиксо. Вероятно бяха професионалисти. Щяха да отлепят тиксото след няколко преки и да изчезнат в трафика, без да надвишават ограничението на скоростта.

Тя се изправи и накуцвайки заобиколи форда. Фаулър лежеше по очи до предното колело.

— Дан! — извика тя и клекна до него.

Той отвори очи и седна на асфалта.

— Добре съм. — И разтърка челюстта си. — Не можах да реагирам. — Погледът му постепенно се избистри. — Ти как си?

— Добре съм. Но това не беше случайно нападение — каза тя и кимна към отворения багажник.

— Не и документите! — извика Фаулър и с мъка се изправи.

Погледнаха в багажника.

Видяха пътната чанта на Ан. И нищо друго.