Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (40)

38.

Капитанът на „Аделейд“ не оправда очакванията на Пит — не беше опитен морски вълк, каквито обикновено командваха подобни големи товарни кораби, а млад, слаб и кокалест, с нервен поглед. Влезе в столовата и ги поздрави хладно.

— Казвам се Гомес. Уведомиха ме, че очаквате опит за отвличане. — Ако се съдеше по изражението му, не личеше новината да го е разтревожила особено.

— Забелязахме известен модел, следван при аналогични нападения в Тихия океан — каза Пит, щом седнаха. — Отвлечените кораби са превозвали редкоземни елементи, също като вашия.

— Сигурно е станала грешка — каза Гомес. — Ние сме натоварени с манганова руда.

— Манган? — учуди се Джордино. — В Пърт не натоварихте ли монацит?

— Наистина отплавахме от Пърт, но натоварени с манган.

— От централата ви потвърдиха, че става въпрос за монацит — каза Пит.

Гомес поклати глава.

— Грешка. Сигурно някой компютър е объркал нещата с друг кораб на нашата компания. Случват се подобни неща. Мога да повикам вашия кораб да се върне и да ви вземе.

— Не е възможно — каза Пит. — „Фортитюд“ се движи по друг график.

— Така е — потвърди Плъград. — Не бих искал аз и хората ми да си тръгнем, а после да се окаже, че сте загазили. Би трябвало да останем на борда ви чак докато акостирате в Лонг Бийч, така че нека се придържаме към първоначалния план.

— Добре — съгласи се Гомес, макар да не успя да прикрие раздразнението си. — Моля ви да излизате само на главната палуба.

— С Ал ще се редуваме на мостика и ще действаме като свръзка с лейтенанта и хората му в случай на нужда.

Гомес забеляза решителния тон на Пит и кимна в знак на съгласие.

— Както желаете. Забранявам обаче на мостика да се качват въоръжени лица. Сега трябва да се върна към задълженията си. Добре дошли на кораба. Сигурен съм, че пътуването ще мине мирно и тихо.

След като Гомес си тръгна, Джордино изгледа Пит и Плъград и поклати глава.

— Какво ще кажете, а? Корабът хем не превозва редкоземни метали, хем капитанът му е някакъв опак тип, който ще вкисне цялото ни пътуване.

— Нищо не можем да направим — каза Пит. — А дори да грешим, мирното и тихо пътуване не е най-лошото нещо на света.

В интерес на истината Пит бе нащрек още от мига, в който кракът му стъпи на палубата на „Аделейд“. Нещо не беше наред и то бе свързано с капитана и екипажа. Пит бе плавал на множество товарни кораби и добре знаеше, че екипажите им са съставени от най-различни типове, така че хладният прием не бе нещо необичайно. И все пак нещата бяха странни. При положение че би могъл да изпадне в смъртна опасност, екипажът на „Аделейд“ би трябвало да е щастлив от появата на това неочаквано подкрепление или най-малкото да прояви някакво любопитство. От мига, в който се бяха качили на борда, екипажът на кораба се отнасяше с тях като с някакви досадници. Моряците като че ли следяха всяка тяхна крачка, но отказваха да водят дори най-елементарни разговори.

Пит и Джордино бяха натикани в едно ъгълче на мостика, където никой не им обръщаше внимание, а молбите им да получат някаква информация оставаха без отговор. Гомес се правеше, че не забелязва присъствието им, и отказа дори да обядва с Пит, а когато не беше на вахта, не излизаше от каютата си.

По време на втората нощ на борда на „Аделейд“ Пит забеляза на хоризонта пред тях да изниква силуетът на друг кораб. Пристъпи към дисплея, за да види кой е корабът с помощта на автоматичната система за идентификация. АСИ бе система, основана на сателитна технология, която изискваше всички плавателни съдове с водоизместимост над триста тона да съобщават на всички останали кораби в морето данните за своето име и регистъра, в който е вписан плавателният съд, скоростта и пристанището, към което плава. Системата за идентификация обаче не подаде никакви данни за кораба, който се бе появил на радара.

— Този кораб не е включил АСИ — каза Пит на Гомес. — Това ми изглежда подозрително.

— Сигналът понякога се губи — каза капитанът. — А и корабът може да е военен. Няма проблеми.

Капитанът пристъпи към мъжа на щурвала, прошепна му нещо и отиде в другия край на мостика. Пит продължи да следи скоростта и курса на „Аделейд“. Не се изненада, когато загадъчният кораб намали скоростта с няколко възела и после изчезна от екрана на радара.

Следващите четирийсет минути, предшестващи появата на Джордино на мостика, изминаха в напрегнато мълчание. Когато дойде да смени Пит, Ал попита:

— Щастливо ли плаваме тази нощ?

— Носим се на вълните на истерията — отвърна Пит.

После разказа на Ал за загадъчния кораб. Появи се нов кормчия, който да смени колегата си на щурвала, но Гомес не напусна мостика нито за миг. Преди да си тръгне, Пит хвърли последен поглед към екрана на радара. Нещо го смути и той впери поглед в показанията. „Аделейд“ вече не плаваше на изток-североизток, а на изток-югоизток.

— Защо плаваме на югоизток? — попита Пит.

— На тази ширина има силно течение — отвърна Гомес. — Ще се отклоним на юг за ден-два, после ще поемем към Лонг Бийч.

Доколкото Пит си спомняше, северното екваториално течение минаваше доста по на юг от сегашното им местоположение, но реши да не спори. Обърна се, изгледа многозначително Джордино и каза:

— Ще ида да поспя.

Напусна мостика и слезе по стълбите. Вместо обаче да излезе на второто ниво на надстройката и да се прибере в каютата си, продължи надолу към главната палуба и почти се сблъска с тичащия по стълбите Плъград. Лейтенантът от бреговата охрана изглеждаше разтревожен.

— Подранил си — каза Пит.

— Опитвам се да открия двама от хората ми. Не се явиха да поемат смяната си. Да си ги виждал на мостика?

— Не. Потърси ги в столовата. Може да са отишли да пият кафе.

Плъград се намръщи, но се обърна и тръгна към столовата.

Пит излезе на палубата. Бе прекарал няколко часа в задушната атмосфера на мостика и хладният въздух му подейства освежаващо. Реши да се поразтъпче, отиде до носа и надникна над релинга. Хоризонтът бе озарен от слабо сияние, което ту се появяваше, ту изчезваше в мига, в който „Аделейд“ се издигаше или се спуснеше по вълните. Загадъчният кораб плаваше пред тях, точно на границата, която го правеше почти невидим както за очите, така и за радара.

Пит го наблюдава няколко минути, увери се, че следва курса си, после тръгна към каютите на горната палуба. Докато минаваше покрай люка на предния трюм, спря, понеже забеляза нещо разпиляно по палубата. Явно част от мангана се бе разсипала край люка по време на товаренето. Пит вдигна парче руда с размерите на юмрук и го огледа на светлината на най-близката лампа. Рудата бе сребриста на цвят и поне на външен вид бе напълно идентична с онази, която бе открил на борда на „Тасманийска звезда“.

Очевидно Гомес ги бе излъгал за мангана. Но защо? И защо екипажът се държеше толкова странно? Ами корабът, който плаваше пред тях? Изпита неприятно предчувствие, сякаш някой стовари юмрук право в слънчевия му сплит.

Плъград! Трябваше да предупреди Плъград!

Тръгна към кърмата, но в същия миг видя от горната палуба да слизат хора. Пит се наведе зад люка на най-близкия трюм и видя двама души да мъкнат безжизненото тяло на трети. Тръгнаха по палубата и за момент се озоваха под светлината на една лампа. Пит видя, че двамата са от екипажа, въоръжени. Влачеха Плъград. От челото на лейтенанта се стичаше струйка кръв.

Двамата замъкнаха Плъград до бакборда, отключиха една врата и го тикнаха вътре. След като се разкараха, Пит затича към кърмата, но заобиколи надстройката от другата й страна. Хукна по стълбите, излезе на второто ниво и се втурна към четирите каюти на екипа на бреговата охрана.

Почука на първата врата и я отвори рязко, но не откри никого. Когато установи, че и втората каюта е празна, започна да се опасява от най-лошото. Третата и четвъртата също бяха празни. Целият екип на бреговата охрана бе неутрализиран.

Тъкмо излизаше от четвъртата каюта, когато чу стъпки в коридора. Върна се в каютата и се спотаи зад притворената врата.

През процепа видя двама въоръжени членове на екипажа да вървят по коридора и да спират пред вратата на неговата каюта. Насочиха оръжия, след което единият натисна дръжката на бравата и двамата нахлуха в каютата му. След миг — бяха открили, че е празна — излязоха в коридора и заговориха тихичко на испански. Единият тръгна към стълбите, другият остана на място. След малко пристъпи бавно към срещуположния край на коридора и надникна предпазливо в каютата на Джордино. Видя, че и там няма никого, и заотстъпва към стълбите, като проверяваше всяка каюта по пътя си.

Пит затаи дъх, когато въоръженият мъж приближи каютата, в която се бе скрил. Онзи застана на прага, направи крачка напред и дулото на автомата му се подаде през вратата. Пит изчака секунда и атакува — блъсна вратата с всички сили и запрати въоръжения моряк срещу металната й рамка. Сетне стовари върху слепоочието му парчето руда, което стискаше в юмрук. Онзи изгуби съзнание и се строполи на пода, без да успее да натисне спусъка.

Пит издърпа тялото му в каютата и се ослуша. Не чу нищо. Взе оръжието — автомат „Калашников“, модел АК-47 — на изпадналия в безсъзнание моряк и излезе в коридора, като затвори тихо вратата. Стигна до стълбите и тъкмо се канеше да се спусне надолу и да освободи Плъград, когато чу изстрел.

Изстрелът прозвуча някъде от горните нива. Ако бе дошъл от мостика, това означаваше само едно — Джордино!

Пит промени плановете си и се заизкачва безшумно. На мостика спря и надникна през вратата. Осветлението бе изключено, обичайна практика по време на нощните вахти. Единствената светлина идваше от мониторите. Разположената наблизо конзола с част от приборите за управление на кораба скриваше част от гледката, но всичко изглеждаше тихо. Вероятно изстрелът бе прозвучал другаде. Забеляза единствено кормчията и пристъпи тихичко напред.

— Господин Пит — прозвуча гласът на Гомес. — Сигурен бях, че ще дойдете за своя приятел — каза капитанът и се изправи от мястото, на което се бе скрил приведен, стиснал пистолет в протегната си напред ръка. Цевта не бе насочена към Пит, а към пода. Пит пристъпи напред и видя, че Гомес се е прицелил в Джордино, който лежеше на пода, стиснал единия си крак с ръце.

— Свалете оръжието — каза Гомес — или ще умрете и двамата.

Появи се и другият моряк, онзи, когото Пит бе видял край каютите. Държеше калашник.

Пит погледна ранения си приятел, после вдигна към Гомес поглед, пълен с гняв. И без да промълви нито дума, пусна оръжието си на пода.