Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (71)

69.

Атаката на командосите даде възможност на Алварес и останалите бойци от екипа му, разпръснати из целия залив или приклекнали зад стълбовете, поддържащи кея, да излязат от укритията си. Ръководителят на операцията изглеждаше в ужасно състояние, но бързо се отърси от шока, причинен от загубата на половината от хората му, и пое командването на обединените екипи от трите лодки.

Посочи широката пътека, която тръгваше от единия край на кея и лъкатушеше в джунглата, и попита:

— Пленниците там ли са?

— Да — отвърна Пит. — Пътеката води до трошачката. Бараките на затворниците са зад нея.

Алварес раздели хората си на две групи и тръгна по пътеката пръв. Пит и Дърк го последваха. Движеха се внимателно, оглеждаха се за евентуална засада, но така и не забелязаха нито един от оцелелите надзиратели. Когато наближиха трошачката, разположена под отворена от едната страна сграда, наподобяваща навес с висок покрив, пътеката се разшири. Алварес прати трима души да заобиколят трошачката и да потърсят страничен подход, но те така и не успяха да направят повече от няколко крачки.

Обстреляха ги от всяка врата и всеки прозорец. Оцелелите надзиратели, десетина на брой, се бяха събрали в трошачката, за да дадат последен отпор, а и с надеждата впоследствие да преминат в контраатака. В резултат на изненадващия обстрел пострадаха почти половината от хората на Алварес.

Самият Алварес бе улучен в крака и Пит го завлече на сигурно място зад едно дърво. Командирът бързо повика подкреплението, което ги бе следвало по фланга. Командосите откриха ответен огън, което им позволи да евакуират ранените си в джунглата, но ситуацията като цяло се оказваше патова. Алварес направи опит да се свърже с „Колета“, и да поиска помощ, но в отговор на всичките си повиквания получи само пращене в радиостанцията.

— Никой не отговаря — каза той на Пит. — Не получим ли подкрепление, ще сме принудени да отстъпим.

— Не и без затворниците — отвърна Пит и взе автомата на един ранен командос, изпаднал в безсъзнание. — Отклонете вниманието им. Аз ще се опитам да заобиколя откъм бараките. — И махна на Дърк да го последва.

Тръгнаха през джунглата, описвайки широк кръг около трошачката, за да излязат откъм задната й страна. Скриха се зад един кедър и огледаха трошачката, както и разположените зад нея бараки на пленниците.

Сградата, в която се намираше трошачката, се издигаше насред широка поляна, което позволяваше на стрелците, укрили се в нея, да контролират подстъпите. Пит забеляза неколцина затворници да надничат през единствения портал в опит да проследят развоя на битката.

Видя и една количка на тревата, горе-долу на половината разстояние между тяхната позиция и портала.

— Ще се скрия зад количката. Ако не ме забележат, ще успея да стигна до портала.

Дърк прецени разстоянието между тях и трошачката.

— Едва ли ще мога да те прикривам оттук. Идвам с теб.

И преди Пит да успее да възрази, Дърк хукна към количката. Пит го последва, макар и доста по-бавно.

Един от стрелците на втория етаж откри огън. Куршумите му се забиха в пръстта около количката, но Дърк вече бе приклекнал зад нея. Пит, който изоставаше на няколко крачки от сина си, се хвърли напред и се блъсна в него. Около тях продължаваха да летят куршуми.

Дърк насочи пистолета си и стреля два пъти, но така само привлече повече стрелци и куршумите им затракаха по стената на количката.

— Не успяхме да се промъкнем незабелязано, както се надявах — каза Пит.

— Разположили са се добре — отвърна Дърк, надзърна над количката, стреля два пъти и отново приклекна. — На втория етаж има човек с гранатомет.

Пит стисна здраво автомата си и изпрати кратък откос към отворения прозорец. Куршумите натрошиха рамките и пръснаха стъклата на парчета. Когато прекрати стрелбата, Пит видя един от надзирателите да излиза от сенките с дълга масленозелена тръба на рамо. Добре съзнаваше, че един точен изстрел с гранатомета ще изпари и количката, и тях.

Надигна се, насочи автомата и тъкмо се канеше да натисне спусъка, когато прозвуча оглушителна експлозия. Стрелбата спря и всички впериха погледи в черните валма дим, които се издигнаха някъде зад бараките на затворниците.

Пит погледна часовника си и се усмихна. Експлозивите, заложени от Чжоу, започваха да избухват.

— Закъсня с десет минути — промърмори Пит.

След секунда трошачката се превърна в огнено кълбо. Избухнаха още пет или шест експлозии, които изравниха със земята обогатителните инсталации. Над джунглата се издигнаха пламъци и дим, свидетелства за методичното унищожаване на тайното предприятие за преработка на руда на Болке. Чжоу бе пощадил единствено бараките на затворниците, резиденцията на Болке и лабораторията, в която бяха намерили убежище неколцина минни инженери и специалисти.

В резултат на взрива огромният цилиндър полетя във въздуха, проби едната стена и се затъркаля към джунглата. Повечето надзиратели, заели позиции вътре, загинаха на място, но някои бяха изхвърлени през прозорците от взривната вълна и паднаха на поляната. Командосите ги обезвредиха моментално.

Пит и синът му затичаха към бараките на затворниците. Пит простреля катинара на входната врата и я изрита. Тя се отвори и пленниците заизскачаха навън.

— Боже, колко се радвам да те видя! — каза Плъград.

Магуайър и останалите също се скупчиха около него, за да го поздравят и да му благодарят. Пит обаче ги разбута и започна да брои излизащите пленници, като се оглеждаше трескаво за Ал. Но Ал го нямаше.

Пит влезе в столовата и спалното помещение, обзет от мрачно предчувствие. И двете бяха празни. Обърна се към вратата и видя хамак, опънат между две от скарите на откритата кухня. В хамака лежеше Джордино, абсолютно неподвижен. Със свито от ужас сърце Пит пристъпи към него и в този миг от гърлото на Джордино се разнесе познатият му гръмогласен смях.

Пит също се засмя и го подкани:

— Хайде, ставай вече!

Джордино го изгледа и каза:

— Бързо се върна.

— Сигурен бях, че ще ме дочакаш.

Джордино се прозя и се надигна.

— Страхотни фойерверки. Пипнахте ли Болке?

— Не, избяга в самото начало на купона — каза Пит и подаде на Джордино оставената наблизо патерица, издялана грубо от клон на астрониум, наричан още зеброво дърво. — Как се чувстваш?

— Чувствам се като претендент за националния шампионат по скачане трупешката — отвърна Джордино, стъпи на земята и хвана здраво патерицата. Раненият му крак бе бинтован толкова разточително, че приличаше на дънер. Пит му помогна да докуца до вратата, край която се бяха скупчили останалите пленници — явно се страхуваха да отидат по-далеч.

Един от командосите заобиколи тичешком димящата трошачка и викна:

— Алварес ме изпраща. Това ли са всички пленници?

— Да, абсолютно всички.

— Какви бяха тези взривове?

— Много е сложно за обяснение. Но ни спасиха задниците, нали?

— И още как — съгласи се панамецът. — Алварес нареди всички да се отправим към кея. Имаме доста ранени, за които трябва да се погрижим.

Пит започна да събира пленниците и да ги насочва към кея. След секунди Джордино го улови за ръката и посочи към небето.

— Някой си тръгва без нас.

Пит погледна и видя над района на кея да се издига черен дим, очевидно от комина на кораб с мощен дизелов двигател.

— Това е „Аделейд“ — каза Пит.

Оказваше се, че мисията им съвсем не е приключила.