Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (70)

68.

Телохранителите на Болке насочиха автоматите си към Пит. Той обаче ги изпревари — издърпа шплента на гранатата и я хвърли на стъпалата в краката на Болке.

Пазачите грабнаха Болке и го преметнаха през перилата. Единият телохранител скочи след него, но другият се поколеба. Бе чул гранатата да съска и бе видял първите струйки дим. Осъзнал, че това не е експлозив, той я изрита от стъпалата и над полянката изригна гъст облак сивкав дим. После се обърна към Пит, който стоеше само на няколко метра от него, и вдигна автомата си. Преди обаче да успее да натисне спусъка, на гърдите му цъфнаха две червени петна и той се олюля — и рухна на стъпалата.

Пит се обърна и видя Дърк приклекнал на тревата с пистолет в протегнатите си ръце. Синът му скочи и хукна към къщата, а миг по-късно дъжд от куршуми се заби в земята зад него.

— Благодаря — каза Пит.

Дърк се усмихна.

— Димът е чудесен ориентир.

Пит посочи стъпалата пред входа и викна:

— Болке!

Дърк тръгна първи, а Пит го последва. Качиха се на верандата, но Болке и другият телохранител вече бяха изчезнали в джунглата. Пит поведе сина си по страничната стълба, спря на метър-два под стряхата, метна горе останалите гранати и след малко гъсти облаци дим покриха покрива. Стрелбата спря и командосите от третата лодка изскочиха от джунглата и се втурнаха към къщата. Колегите им от втората лодка също се измъкнаха от брега и се включиха в атаката. С общи усилия бързо неутрализираха съпротивата на надзирателите.

Щом резиденцията на Болке потъна в тишина, успяха ясно да чуят престрелката в района на кея.

— Някакви новини от Алварес? — попита Пит, когато командосите се събраха на покрива.

— Не отговаря — каза водачът на екипа от втората лодка. — Предлагам да тръгнем към кея.

— Ще ви покажа пътя — каза Пит.

Оставиха малък контингент, който да провери помещенията в къщата, а останалите последваха Пит по пътеката, по която бе поел и Болке. Когато стигнаха на кея, забелязаха шестима надзиратели, заели различни позиции край дока, да стрелят във водата. Помагаха им двама въоръжени членове на екипажа, похитил „Аделейд“, които стреляха от носа на кораба.

Командосите откриха огън и трима от надзирателите рухнаха на земята. Останалите отстъпиха в джунглата. Моряците на борда на кораба обаче удържаха позицията си и отвръщаха на огъня. След продължителна престрелка по-добре обучените командоси все пак надделяха.

Сред гърмежите Пит долови шума на форсиращ двигател. Обърна се и видя малка лодка да излиза от тесния залив. До кормчията зърна беловласия Болке.

Обърна се към командира на втората лодка, който бе коленичил зад едно каучуково дърво и презареждаше автомата си.

— Болке бяга с една малка лодка. Обади се на Мадрид и „Колета“ да ги пресрещне и да ги залови.

Командосът кимна, щракна пълнителя, включи радиостанцията и се свърза с патрулния кораб.

Когато командосът се свърза с него, Мадрид стоеше на палубата на „Колета“ и наблюдаваше с бинокъла малък контейнеровоз, който като че ли приближаваше към тях. Обърна се, видя лодката на Болке да излиза от залива и нареди:

— Оръдейна кула, готови за предупредителен изстрел към приближаващата се лодка… Огън!

Стрелецът на двайсетмилиметровото оръдие изпрати предупредителен изстрел и вдигна фонтан от вода пред носа на лодката. Тя намали скорост, но не промени курса си. Цялото внимание на Мадрид бе насочено към лодката на Болке, затова той не обърна никакво внимание на контейнеровоза, който се приближаваше откъм кърмата.

— Готови за изстрел по двигателя на лодката! Огън!

Артилеристът се прицели, но преди да успее да стреля, падна на палубата и замаха с ръце, сякаш бе нападнат от цял рояк пчели. Запищя, претърколи се до релинга и скочи във водите на езерото с надеждата те да облекчат болката му.

В следващия миг Мадрид, който стоеше на мостика, почувства как кожата му пламва и го изгаря неописуема болка. Заподскача пред щурвала. Не бе в състояние да докосне нито един от уредите за управление. Крещеше вече от болка, когато погледна през прозореца и видя, че контейнеровозът се е насочил право към тях.

Носът на контейнеровоза се заби в „Колета“ с ниска скорост, а несравнимо по-голямата му маса с лекота премаза корпуса на патрулния кораб и трюмът му бързо започна да се пълни с вода. Само след секунди кърмата му изскочи над водата и той бързо потъна.

Междувременно лодката на Болке стигна до контейнеровоза, той се качи на палубата и забърза към мостика. Там завари Пабло, който се любуваше на модифицираната система за борба с безредиците, монтирана на носа.

— Както виждам, пристигнахме в най-подходящия момент — каза Пабло.

— Те… нападнаха… предприятието… — каза Болке задъхано.

— Кои?

— Един от затворниците… избяга вчера…

— Значи са хора на администрацията на канала. Корабът беше техен. Сигурен съм, че Йохансон ще ги посрещне на брега както подобава.

— Не. Йохансон е мъртъв. Уби го затворникът, който избяга.

— Знаят ли за сделката?

Болке поклати глава.

— С петстотин милиона долара ще си построите цял куп нови предприятия — каза Пабло.

— Чертежите и двигателят на борда ли са? — попита Болке, докато оглеждаше променения на вид „Залцбург“.

— Да.

— Китайците ни чакат в езерото Мирафлорес.

Пабло го погледна като дете, което очаква подарък за рождения си ден.

— Тогава не виждам причина да отлагаме мига, в който ще получим парите си — каза той, нареди на капитана да поеме към основния канал и „Залцбург“ се понесе към езерото Мирафлорес.