Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (83)

81.

Болке първи проумя какво се опитва да направи Пит. Щом видя как баржата се прекатурва през пробива в язовирната стена, се обърна към Чжоу на мостика на „Санта Рита“ и викна:

— Опитва се да понижи нивото на водата и да ни хване в капан! Трябва незабавно да влезем в камерата!

Чжоу не пророни нито дума. Той не притежаваше никаква власт над вратите на шлюзовете, затова остана смаян, след като миг по-късно те се отвориха сякаш по команда. Китайският кораб влезе в камерата и бе привързан с въжета към двата малки локомотива на кея.

Болке често минаваше през шлюзовете на Панамския канал, затова мигновено забеляза, че нещо не е наред. Главната палуба на товарния кораб се издигаше под равнището на кея. Това не би трябвало да се случи, освен при оттичането на водата от камерата. Следователно нивото на водата вече бе спаднало с няколко метра под обичайното.

Той се втурна към корабната радиостанция и закрещя в предавателя:

— Тук „Санта Рита“! Незабавно затворете вратите зад нас! Повтарям, затворете вратите зад нас!

Никой в контролната кула на шлюза „Мирафлорес“ не обърна внимание на призивите на Болке. Служителите се опитваха да открият какво се случва с преливниците на язовирната стена. Някой от тях бе забелязал „Морска прелест“ и един влекач в района на стената, но не бе видял какво точно се е случило. Всъщност бяха обърнали внимание на стената едва след като баржата бе паднала през нея. Незабавно бе мобилизирана охраната на шлюза и от контролната кула изпратиха лодки от двете страни на стената, за да огледат щетите.

Преди Пит да успее да стигне до шлюза, пътят му бе пресечен от черно-бяла моторница и той извика:

— Един кораб изгуби управление и се блъсна в язовирната стена. На борда имаше много хора. Потърсете оцелели. Аз ще отида до шлюза за подкрепления.

Командирът на екипа прие думите му за чиста монета и моторницата му се зае да издирва оцелели. Доста по-късно си зададе въпроса какво прави непознат на борда на влекач, собственост на администрацията на канала.

Пит продължи напред. Забеляза кораб със сив корпус да изчаква реда си пред южната камера, за да влезе в езерото. Насочи се към северната камера, където стоеше „Санта Рита“, и забеляза, че езерото се оттича по-бързо от очакваното. Все по-ясно под повърхността се виждаха очертанията на голямата тръба, която пълнеше камерата с вода.

Пит благодари на случая, че сварва вратите зад „Санта Рита“ все още отворени, и насочи влекача право в камерата. Сега му стана още по-ясно колко бързо бе спаднало нивото на водата. „Санта Рита“ бе акостирала толкова ниско, че палубата й се намираше на шест метра под нивото на кея.

Това обаче не бе достатъчно. „Санта Рита“ се бе отправила към Тихия океан, което означаваше, че ще бъде свалена на малко повече от осем метра, преди да премине през камерата. Нивото на водата трябваше да спадне още, за да блокира пътя й към океана.

— Контролна кула до влекач №16, каква е целта на влизането ви в камерата?

Пит взе предавателя:

— Контролна кула, тук охраната на канала. Проверяваме за евентуални повреди по вратите на северната камера.

Болке побърза да се намеси:

— Контролна кула, капитанът на влекача е престъпник. Той е отговорен за рухването на стената. Арестувайте го незабавно!

Пит изключи радиото. Добре разбираше, че играта е свършила. Сега можеше единствено да държи влекача на място, така че да възпрепятства затварянето на вратите. И щеше да го прави до момента, в който това не изложеше живота му на опасност.

На борда на „Санта Рита“ се появиха въоръжени мъже и заеха позиции покрай перилата. От мястото, на което бе застанал, Пит нямаше как да го види, но от контролната кула също изскочи отряд от охраната на канала и хукна към влекача. На стотина метра от тях последните останки от язовирната стена рухнаха под напора на водата и освободиха пътя на още по-голям воден поток. Нивото на водата бе спаднало рязко по цялото езеро и встрани от маршрута на корабите, чието дъно редовно биваше изгребвано с драги, се виждаха само тинести наноси. Водата потече с още по-голяма сила и Пит трябваше да увеличи оборотите, за да не бъде повлечен назад. Течението го извади за няколко секунди от камерата и той установи, че нивото на водата е спаднало почти до тръбата, през която влизаше вода — всъщност откакто Пит бе влязъл в камерата, нивото бе спаднало с почти три метра и водата продължаваше да се излива през отворените врати.

Пит видя, че вратите започват да се затварят, и отново насочи влекача напред. Операторът в контролната кула вече не се чувстваше длъжен да пази влекача и нареди на колегите си да затворят вратите въпреки всичко. Пит обмисли възможността да ги блокира, но си даде сметка, че шестстотинтонните врати ще премажат малкия влекач. Хвърли още един поглед към „Санта Рита“ и разбра, че това вече няма значение.

Корабът се бе наклонил към щирборда и се бе опрял в стената на камерата. Нивото на водата бе спаднало достатъчно, че килът на „Санта Рита“ да опре дъното.

Пит промъкна влекача през затварящите се врати и спря край предната част на бакборда на „Санта Рита“. Въоръжените мъже на борда й мигом насочиха автоматите си към него. Той вдигна ръце, стъпи на перилата и скочи на палубата на товарния кораб. Един от стрелците опря дулото на калашника си в гърлото му и избълва куп заплахи на мандарин.

Пит го погледна и се усмихна невъзмутимо.

— Къде е шефът ти?

Не се наложи да чака преводач. Болке и Чжоу, които бяха видели Пит да се качва на борда на „Санта Рита“, не закъсняха да се появят. Чжоу го изгледа с любопитство, изненадан да го види отново след срещата им в джунглата. Болке, от друга страна, бе вперил в Пит поглед, изпълнен с неподправена ярост.

— Мисля, че у теб има нещо, което принадлежи на страната ми — каза Пит.

— Ти да не си полудял? — изкрещя Болке.

— Съвсем не. Играта свърши, Болке. Ти изгуби. Върни ми плановете.

— Ти си глупак! След малко ще напуснем шлюзовете и ще отплаваме… през трупа ти!

— Никъде няма да ходиш — каза Пит. — Корабът ти е на дъното на камерата, а нивото на водата в езерото не е достатъчно, за да я напълни.

Операторът в контролната кула бе стигнал до същия извод. Нивото на водата в камерата със „Санта Рита“ бе значително по-ниско от водата в следващата камера. При подобна разлика в нивата вратите между тях не можеха да се отворят.

— Ще прелеят необходимото количество вода от езерото Гатун и пак ще отплаваме — настоя Болке.

— Но без плановете!

— Убий го, Чжоу! — обърна се Болке към китайския агент. — Убий го веднага!

Чжоу не помръдна. Стоеше и обмисляше вариантите за действие.

— Не очаквах да го качиш на борда си и да му осигуриш безплатен транспорт — обърна се Пит към него. — Предполагам, не си му казал кой вдигна фабриката му във въздуха? Мисля, че вие двамата има за какво да си поговорите.

Сянка на подозрение премина по лицето на Болке.

— Лъжи! — каза той. — Абсолютни лъжи!

Погледът му обаче го издаде. В него намериха място и осъзнаването, че светът му рухва, и отчаянието, продиктувано от това. Нямаше какво друго да направи, освен да убие човека, отворил очите му за истината.

Обърна се рязко към стрелеца до себе си и издърпа калашника от ръцете му. Насочи го към Пит и тъкмо когато показалецът му затърси трескаво спусъка, прозвуча изстрел. На челото на Болке се появи ясно очертано червено кръгче, а изпълнените му с гняв очи се превъртяха в орбитите. Австрийският минен инженер рухна на палубата и оръжието падна от ръцете му.

Чжоу държеше в протегнатата си ръка деветмилиметров китайски пистолет, от дулото на който излизаше струйка дим. Агентът се завъртя бавно и насочи пистолета в гърдите на Пит.

— Ами ако изпълня молбата на Болке и те убия?

Пит зърна нечия сянка с крайчеца на очите си и се усмихна лукаво на китайския агент.

— Тогава ще умреш секунда след мен.

Чжоу по-скоро усети, отколкото видя раздвижването над главата си. Вдигна поглед и видя строените на кея войници с карабини М4, насочени към него и екипажа му. Това бяха моряците от американския разрушител „Адмирал Спруънс“, заели позиции по протежение на съседния шлюз.

Чжоу изобщо не изглеждаше разтревожен.

— Това може да предизвика неприятен инцидент между нашите две страни.

— Така ли? — попита Пит. — Въоръжени китайци на борда на гуамски кораб, нелегално превозващ човек, обвинен в убийства и робовладелство? Да, предполагам, че си прав. Това определено би създало неприятности поне на едната страна.

— Ами ако върнем плановете?

— Тогава ще си стиснем ръцете и всеки ще поеме по пътя си.

Чжоу впери поглед в зелените очи на Пит. Опитваше се да проумее подобна приятелска постъпка от страна на човек, който би трябвало да е негов враг. Враг, който в момента държеше всички козове. Обърна се и нареди нещо на един от хората си. Мъжът бавно свали оръжието и тръгна към мостика. Върна се с пластмасовата кутия с плановете на „Морска стрела“ и неохотно я подаде на Пит.

Пит я взе, отиде до релинга и спря. Обърна се към Чжоу и му протегна ръка. Китаецът го изгледа за миг, преди да я хване и да я разтърси енергично.

— Благодаря ти, че ми спаси живота — каза Пит. — Два пъти.

— Някой ден може да съжалявам, че съм го направил — каза Чжоу с едва забележима усмивка.

Пит се обърна, прекрачи релинга и тръгна нагоре по стълбата, монтирана върху стената на камерата, здраво стиснал плановете на подводницата. Когато стигна върха, помаха в знак на благодарност на моряците, застанали от другата страна на шлюза… след което се остави да бъде арестуван от охраната на Панамския канал.