Делфин дьо Виган
Силна е нощта (26)

С Форест Люсил се шляеше по големите булеварди или се укриваше в някой киносалон. Приятелят на Бартелеми се бе влюбил в нея от първия ден. Идваше във Версай или в Пиермон и не я изпускаше от поглед. Форест се бе превърнал в довереника, в целомъдрения любовник, който чакаше да дойде неговият час. Люсил не искаше да спи с никого. Подстригваше се късо, ала гарсон, носеше пуловери с високи яки, клинове и ниски обувки, играеше си на Джийн Сибърг^[1]. Форест искаше да стане фотограф. В Пиермон бе направил няколко серии от снимки, една от които с Люсил, Лисбет и Бартелеми, танцуващи покрай железопътната линия. През същия ден Люсил бе откраднала тежката емайлирана табела, закачена на главния стълб на гарата, повредена от дъжда и вятъра.

Не преминавайте, преди да сте се огледали и в двете посоки. Зад влака може да има друг влак.

В Париж двамата се бяха снимали пред огледало, като Люсил стоеше съвсем близо до него. Но за Люсил Форест щеше да остане само първи флирт, мил и нежен спомен.

Люсил бе срещнала Габриел малко по-рано, когато беше на почивка със семейството си в Аликанте. Виждаха се няколко лета подред, лежаха заедно на плажа, вечер излизаха с приятели. Габриел бе по-малкият брат на Мари-Ноел, сътрудничката на Жорж. Мари-Ноел неведнъж бе искала от Жорж да го вземат със себе си, имал нужда да смени обстановката. Габриел умееше да говори добре, бе толкова чернокос, колкото Люсил беше руса, имаше стройно и атлетично тяло, чувстваше се комфортно при всички обстоятелства и изглеждаше много уверен в себе си. Габриел няколко пъти бе идвал в обширния апартамент, който Лиан и Жорж наемаха в Испания на Франко, под убийственото юлско слънце. През последното лято, което Люсил прекара с родителите си в Аликанте, с Габриел правиха секс за първи път.

Няколко седмици по-късно Лиан забеляза гърдите на дъщеря си, чиято тънка кожа се бе опънала до крайност и които всеки ден ставаха все по-големи. Люсил беше бременна. Обсъдиха въпроса в хола във Версай. Като се имаше предвид състоянието й, за предпочитане бе Люсил да се омъжи. Тя беше на осемнайсет години, нямаше навършено пълнолетие, Габриел беше на двайсет и една. Но Лиан и Жорж не искаха да я насилват. Тя сама трябваше да направи избора си. Люсил не се колеба. Беше влюбена в Габриел, дошло й бе време да напусне семейството си, да създаде свое, да живее живот на дама. Далеч от кипежа вкъщи, щеше да си изобрети собствено пространство и да се придвижва в тишина. До този ден не си бе представяла бъдещето си, не му бе придавала форма и цвят. Не умееше да се пренася в друг живот, да измисля нови пейзажи. Понякога си мислеше, че мечтите й са толкова големи, толкова несъразмерни, че не влизат дори в собствената й глава.

В разгара на подготовката, която сега заемаше цялото й умствено пространство — годеж, сватба, наемане на апартамент, Люсил спираше понякога, загледана в празното, и усещаше да я обзема чувство за сладост, за свобода. От всички братя и сестри тя първа щеше да замине. Именно тя отваряше пътя към бъдещето. За първи път то й се стори ясно и сияйно.

Люсил и Габриел се ожениха през октомври. Скоро след сватбата тя напусна семейната къща и се премести в малко студио, в което двамата зачакаха раждането на детето. В началото на март Люсил роди момиченце в една клиника в Булон. По-късно Люсил и Габриел се настаниха в апартамент в 13-ти район.