Делфин дьо Виган
Силна е нощта (25)

През последните седмици Люсил и Лисбет на два пъти се бяха прибрали много по-късно от определения от баща им час. Затова Жорж не ги пусна да отидат на голямото празненство, организирано в Шавил от братовчедите им. Освен това изиска от тях да присъстват на вечерята, която даваше същия ден и на която бе поканил търговския директор на агенцията, един млад хуморист, с когото наскоро се бе запознал, както и един режисьор на телевизионни сериали, за които малките няколко пъти бяха получавали епизодични роли. По време на вечерята Люсил и Лисбет се опитаха да участват в разговора и да отговарят на въпросите, които им задаваха. Веднага след десерта поискаха разрешение да отидат да си легнат.

Щом гостите си тръгнаха, Жорж, обиден, че са станали от масата толкова рано, се качи при момичетата с твърдото намерение да им разясни някои принципи на доброто поведение. Двете не бяха в стаите си, прозорецът на Люсил бе отворен. Жорж и Лиан скочиха в колата и пристигнаха в Шавил след по-малко от четвърт час.

Жорж паркира пред къщата. Зад затворените капаци ехтеше музика. Жорж остана в колата, а Лиан позвъни на вратата. Появи се на прага на стаята, в която се танцуваше, и потърси с поглед дъщерите си. За по-малко от две минути и без дума да е произнесена Лисбет и Люсил се озоваха на задната седалка в колата. Люсил улови бащиния си поглед в огледалото за обратно виждане и се сви на мястото си. Като се върнаха във Версай, Жорж изпадна в няма ярост и пред очите им разкъса роклите, които си бяха ушили сами. През нощта Люсил реши да избяга в свободния свят. Още на сутринта сподели плана си с Лисбет, която не кара да я молят. Лисбет мечтаеше за пътешествия, за далечни страни, за мъже с мелодичен акцент. Не се боеше да замине. Отначало щяха да живеят в Пиермон, инкогнито, докато си намерят някаква работа и съберат малко пари. После, ако Люсил се окаже по-дръзка, щяха да избягат по-далеч, много по-далеч.

В обичайния час се направиха, че тръгват за училище. Но вместо това взеха влака за гарата „Сен Лазар“, после минаха през Спестовната каса, за да изтеглят спестяванията на Лисбет. Лисбет открай време бе единствената, която пестеше пари. От известно време гледаше малки деца, за да финансира бъдещите си пътувания. След това сестрите отидоха на Лионската гара, от която след няколко часа взеха първия влак за Пиермон.

Люсил никога не бе забелязвала колко мрачна и запусната е къщата. Колко влажен и леден е въздухът вътре. Вечерта й се стори да долавя всякакви подозрителни шумове на тавана. Изпаднала в ужас, тя помоли Лисбет да спят заедно. Рано сутринта пристигна Жорж, носеше плик с кроасани и се усмихваше с облекчение. Приготви обилна закуска, после ги качи в колата. След по-малко от два часа бяха в Париж.