Делфин дьо Виган
Силна е нощта (16)

Жорж е записал общо повече от петдесет часа спомени. Започват на север, с ранното му детство, и завършват през 1954-та, годината на смъртта на Антонен, сякаш Жорж не е могъл да премине отвъд тази скръб. Трийсет години след нещастието слушам гласа на дядо ми от касетата, бавния разказ за съботата, в която животът им се преобръща, думите, които с мъка намира, хипотезите за смъртта на сина му, описанието на пътуването с влак, което го води в Л., дрезгавия разказ за мъката му. Жорж предлага собствена версия за събитието (тогава е в Париж) и тя е различна от всички останали.

Записите на Жорж съдържат невероятно количество имена, лица, разкази и шеги, разказани така, сякаш са се случили предишния ден.

Паметта му впечатлява с изобилието на съхранените подробности. Понякога в рамките на една касета или след няколко касети Жорж си спомня за вече разказана случка, уточнява я, поправя я, добавя някоя подробност, припомнена му от Лиан на обяд. Представям си ги двамата в кухнята в Пиермон, през самотните зими, виждам Жорж да излиза от кабинета си, където е прекарал сутринта насаме с магнетофона, да сяда на масата пред горещата супа и да пита Лиан как беше малкото име на жената на еди-кой си, как се казваше ледникът в Сен Пале, на колко години е била Люсил, когато се е наложило да й обръснат главата, за да не си скубе косите. Двамата заедно възстановяват малкия си свят от петдесетте години, миговете на слава и безгрижие.

Както си представях, записите на Жорж са ценно свидетелство за душевното състояние на моите баба и дядо. Когато се омъжва за Жорж, Лиан го предупреждава, че иска дванайсет деца. И че това не подлежи на обсъждане. Жорж приема. До раждането на Мило не протестира, радва се на бременната си жена, поздравява се, когато я вижда такава разцъфтяла от майчинството. След това го обзема безпокойство. Агенцията не бърза да просперира, родили са им се пет деца за шест години, нямат едно спестено су и дори да бе запазил работата си в „Радио-Синема“, Жорж пак не би бил сигурен, че финансите ще им стигнат до края на месеца. Тогава решава, че е по-разумно да поспрат. Говори с Лиан с тържествен тон и Лиан неохотно се съгласява. Възнамерява да следва метода Ожино^[1].

Няколко месеца по-късно Лиан забременява с Жюстин. Жорж мисли, че го е измамила, после се примирява. Когато се ражда бебето, за да отговори на злите езици, които твърдят, че двамата правят деца на килограм заради семейните надбавки, Жорж разпраща вместо съобщения копия на картата си за метрото, на която написва: „Семейство Поарие имат удоволствието да ви съобщят, че най-после се радват на 75% намаление!“.

Освен това, понеже подръка няма снимка на Жюстин, той използва снимка на Мило като бебе. Никой не забелязва нищо.

След още няколко месеца Лиан забременява с Виолет. Жорж протестира малко, заключава, че Лиан не му обръща никакво внимание, но не й се сърди.

Животът на улица „Мобьож“ е период, през който финансовият въпрос е вездесъщ, въпреки че Жорж винаги е поддържал с парите отношения, основани на отричането. Жорж живее нашироко, докато Лиан съвестно води семейните сметки (видях у Виолет ученически тетрадки, намерени в къщата в Пиермон, в които е отбелязвала и най-малкия си разход), неспокойно чака да дойдат семейните надбавки и вика Мари-Ноел, когато трябва спешно да купи чифт обувки за някое от децата си.

Животът на улица „Мобьож“ е онази смесица от безгрижие и несигурност, за която си спомнят с носталгия — питателните ястия, забъркани от нищо, пелените, прани на ръка, чаршафите, зацапани от напишкано, масата, наредена за епизодичните или постоянните приятели (през където и да мине, щом влезе в някоя гара или спре да хапне в ресторант, Жорж се запознава с хора, които веднага кани на вечеря), късните разговори и нетърпеливите планове. Сред тълпата в дома им могат да се срещнат съседите отдолу, съседите отгоре, приятелите оттук и оттам, бъдещи или вече утвърдени журналисти, кабаретни артисти, по-малкият брат на Жорж, сестрите и зетьовете на Лиан, Жилберт Паские, омъжена за авиодиспечер, Пиер Дак^[2] и Франсис Бланш^[3] (Жорж работи с тях няколко месеца след Освобождението).

През деня, каквото и да става, Лиан се просва на леглото за час-два и спи със съня на праведниците. Въпрос на оцеляване, ще обяснят по-късно свидетелите.

Когато се опитвам да си ги представя, ми се струва, че са образували двойка едновременно странна и очевидна, чиито жизненост и енергия будят само уважение. Лиан разправя наляво и надясно, че бракът й е донесъл щастие и свобода. Нейната жизнерадост, веселият й нрав, смехът й са неустоими.

Жорж обожава жена си и я обсипва с подаръци. От малка мебел, изолирана с корк и листа от цинк, той измайсторява огромен хладилен шкаф, който им позволява да открият радостта от домакинския студ. Само дето трябва да се зарежда с лед и да се изпразва легенчето, което поема водата. След няколко месеца Жорж се поддава на съблазънта и купува на Лиан на кредит истински хладилник, после й подарява малка пералня „Хувър“ с ръчно изстискване.

Лиан никога не поставя под въпрос решенията на Жорж и затваря очи за всичко, което може да накърни любовта й към него.

По различни причини двамата живеят живот на кредит, бохемски живот, хипарски живот, преди още да е имало хипари.