Метаданни
Данни
- Серия
- Том Кърк (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Black Sun, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлия Чернева, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 16 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Туайнинг
Заглавие: Черното слънце
Преводач: Юлия Чернева
Година на превод: 2006
Език, от който е преведено: Английски
Издание: Първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2007
Тип: Роман
Националност: английска
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-585-772-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2264
История
- — Добавяне
96.
12-и януари — 19:02
Том погледна Арчи и той едва забележимо кимна. И той беше разбрал кой е човекът.
— Казах нещо — изръмжа Хехт. — Връщай се на работа.
— Идиот — неочаквано извика Кърк, претърколи се върху Арчи и го ритна в корема. — Ти си виновен! Заради теб ще ни убият.
— Ако някой е виновен, това си ти — изкрещя Арчи. — Казах ти да се откажеш.
Хехт се обърна към тях. Лицето му беше безизразно.
— Скоро ще имате време да се карате, колкото искате. На оня свят.
Приближи се до Том и го хвана за рамото, за да го дръпне. Кърк обаче извъртя глава и захапа ръката му между палеца и показалеца. Хехт изрева от болка.
В същия миг Виктор застана зад другия пазач, чието внимание беше насочено към схватката, и с всичка сила го удари по главата. Той изохка и падна на земята.
Хехт чу и се обърна. Кървящата му ръка беше притисната до гърдите, но с другата измъкна пистолета си. Арчи вдигна крак и го изрита. Оръжието изхвърча от пръстите на Хехт и изтрака на каменния под. Хехт изкрещя, скочи върху Виктор и я удари по главата.
Тя го ритна с коляно в слабините и той изрева от болка и се строполи на земята, но веднага запълзя към пистолета си.
Том се надигна, подпря се на стената, за да се изтласка, оттласна се и се стовари върху гърба на Хехт. Хехт обаче само тръсна рамене и Том се свлече на земята. Забавянето обаче беше достатъчно за Виктор. Тя скочи и грабна оръжието, преди огромните ръце на Хехт да го вземат.
Пристъпи към Хехт, чиито очи горяха от ярост, и насочи пистолета към лицето му. И после, с едно-единствено мълниеносно движение, го удари по слепоочието с дръжката на пистолета. Той зарови лице в прахоляка на каменния под.
— Господи, колко се радвам, че те виждам — задъхано каза Том.
— Казахме ти да не влизаш в мината — усмихна се Виктор, извади нож и сряза белезниците му.
— Откъде взе тези дрехи? — попита Арчи, когато тя приклекна, за да освободи и него.
— Един от хората на Фьолц реши да се изпикае прекалено близо до нас. — Виктор се ухили. — За щастие се оказа, че са ми по мярка.
— Как разбра, че сме тук? — попита Том.
— Доминик предположи, че ще сте тук. Каза, че няма да можете да се справите сами. Добре, че ви познава отлично.
— Къде е тя? — Кърк се огледа притеснено, сякаш очакваше, че Доминик ще изскочи от мрака. — Добре е, нали?
— Отиде да се обади на ФБР, нали й даде оная картичка. Видяла телефонен кабел, водещ към дома на стареца, когото срещнахме. Хайде, да се махаме оттук.
— Чакайте — каза Том. — Не можем да ги оставим да вземат урана. След като Фьолц го изнесе, повече няма да чуем за него, докато не стане късно.
— Прав си — съгласи се Арчи. — Но ние сме само трима, а те са над двадесет. Имаш ли план?
Кърк заобмисля възможностите за избор. Накрая простряното тяло на Хехт му подсказа идея.
— Детонаторът — възкликна Том. — Може да използваме експлозивите, с които той щеше да срути мината, за да ги затворим вътре, докато не дойде полицията. Претърси го. Трябва да е в него.
Арчи преобърна Хехт, пребърка го и намери детонатора в единия му джоб и сгънат лист в другия. Разгърна го на земята и го освети с фенерчето си.
— Чертеж къде са поставени експлозивите. Номерирани са от едно до четири. Изглежда, във всеки тунел има по два, на входа и до пещерата.
— Искаш да кажеш, че ако взривим вътрешните, ще затворим пещерата от двата края?
— Не съм експерт по експлозивите — отвърна Арчи, — но и аз мисля така.
— Добре. Да се махаме оттук и да ги взривим. Не можем да позволим на Фьолц да изнесе урана.
Ренуик, който досега мълчаливо беше наблюдавал събитията, извика:
— Томас, мое скъпо момче, нали няма да ме оставиш тук?
— Няма ли? — сухо каза Кърк. — Само стой и гледай.
— Но те ще ме застрелят!
— Хубаво. Ще ми спестят труда — рече Арчи.
Ренуик не му обърна внимание и се вторачи в очите на Том.
— Ако не ми помогнеш, все едно ти ще натиснеш спусъка. Не го прави, Томас. Замисли се за времето, когато бяхме заедно. И как се разбирахме.
— Не го слушай, Том — предупреди го Арчи. — Той те омайва. Остави го да гние.
— Отговори на въпроса ми. — Кърк се приближи до Хари.
— Баща ми знаеше ли кой си? Работеше ли с теб?
— Пусни ме и ще ти кажа.
Том поклати глава.
— Не. Не искам да сключвам повече сделки с теб. Това е краят. — Бръкна в джоба му и извади златния „Патек Филип“. — Ще го взема — добави и прибра часовника в якето си.
— Така и така вече няма да ти трябва.