Джеймс Туайнинг
Черното слънце (72)

69.

Американското консулство, Санкт Петербург

10-и януари — 22:02

— Да ти го начукам — изръмжа Арчи.

Противният американец, който се бе представил като Пол Виджиано, се изсмя.

— Ще трябва да направиш малко повече, Конъли.

Арчи им беше казал името си, но нищо повече.

— Нямам какво да кажа нито на теб, нито на ченгетата. Знам си правата. Искам да говоря с някой от английското посолство.

Виджиано седна срещу него и поклати глава.

— Ние сме от ФБР.

— И какво от това? Трябва ли да съм смаян? — Арчи говореше самоуверено, но трябваше да признае, че е озадачен. За какво ставаше дума, по дяволите? Както си следеше Кристенко, изведнъж на гърба му скочиха четири горили в милиционерски униформи. И какво искаха тези янкита? Ама наистина вечно си пъхаха носовете навсякъде.

— Ще бъдеш, когато всичко свърши.

— На твое място бих се погрижил да не ми свалят белезниците — изръмжа Арчи. — Защото при първата удобна възможност ще ти размажа физиономията.

— Цялостната картина ни е ясна — каза Бейли, който се беше облегнал на стената до вратата. — Искаме да знаем детайлите.

— Като например откога познаваш Лаше.

Сърцето на Арчи пропусна един удар. Не беше сигурен дали е чул правилно.

— Лаше?

— Не се прави на ударен. Видяхме те да отиваш при него. Знаем, че работиш за Лаше.

— Волфганг Лаше?

— Ето, познаваш го — победоносно възкликна Виджиано.

— Разбира се, че го познавам. Всички в бизнеса го познават. Какво общо има той?

— Защо уби онези хора? — притисна го Виджиано. — Жените и децата. Отрови ги с газ като лабораторни плъхове. Какво толкова важно знаеха, че трябваше да им затвориш устата?

— Какви ги говориш, по дяволите?

— А Лаше? Защо го уби? Разтревожи се, че те намерихме? За да прикриеш следите си?

— Лаше е мъртъв?!

— Обезглавен със самурайски меч — изрева Виджиано, наведе се над масата и доближи лицето си до Арчи. — Но доколкото разбрах, му е провървяло в сравнение с онова, което си направил на Ламерс в Австрия. Печелиш годишната награда за извратен психопат за тази година.

— Ламерс? Мария Ламерс? Мъртва? — Арчи се обърка съвсем. Как беше възможно всичките тези хора да са мъртви? И защо мислеха, че той е замесен? — Шегувате се, нали?

— Защо я открадна? — спокойно попита Бейли. — За какво ти е?

— Какво съм откраднал?

— Не се преструвай. Машината „Енигма“, разбира се.

— Вижте какво. — След последното фантастично разкритие Арчи реши, че нещата са отишли прекалено далеч. — Беше забавно, но престанете да се занасяте. Ако ще ме обвинявате в нещо, направете го. Адвокатът ми ще ме измъкне оттук по-бързо, отколкото можете да кажете „споразумение за екстрадиране“.

— Адвокат? — изсумтя Виджиано. — Мислиш, че някой адвокат ще ти помогне да обясниш тридесетте трупа, които остави в Айдахо? Или да те накара да кажеш къде е машината? Или да ни попречи да те екстрадираме в Щатите, където ще се изправиш пред обвиненията? Ще ни кажеш всичко, което искаме да знаем. Ясно ли е?