Метаданни
Данни
- Серия
- Том Кърк (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Black Sun, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлия Чернева, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 16 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Туайнинг
Заглавие: Черното слънце
Преводач: Юлия Чернева
Година на превод: 2006
Език, от който е преведено: Английски
Издание: Първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2007
Тип: Роман
Националност: английска
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-585-772-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2264
История
- — Добавяне
42.
Хотел „Тримата крале“, Цюрих
8-и януари — 15:24
Гледката беше страховита, точно както си я спомняше Том — бойните знамена, сабите по стените и излъсканите револвери и пистолети, поставени като бижута във витрини. За Арчи Обаче всичко беше ново. Той разглеждаше експонат след експонат като нетърпеливо дете.
— Откъде е намерил тези неща?
Опитваше се да говори тихо, но развълнуваният му глас свистеше шумно в тихата стая. Том разбираше защо партньорът му шепне — помещението бе потискащо и имаше някакво странно натрапчиво излъчване, загатващо за смърт. Том внезапно почувства присъствието на нещо неуместно, сякаш се беше озовал в забранена стая на тайна библиотека и се изкушава между желанието да избяга и непреодолимия копнеж да разгледа всичко, преди да го заловят. В дадените обстоятелства шепотът беше наистина подходящ.
— Виж това!
Арчи беше спрял пред някаква броня, интригуваща най-вече с факта, че бе сложена да седи, а не изправена. Черната лакирана повърхност отдавна се беше напукала и олющила, но на страховития шлем и нагръдника все още се виждаха избледнели остатъци от сложни златни знаци. Парчетата за раменете и врата бяха от широки метални плоскости, съединени с различно оцветена връв. По-голямата част обаче беше изработена от бамбук и платно, изпъстрено с фигури.
— Самурайска е — задъхано обясни Арчи, въпреки че Том вече беше разбрал това. — Ако се съди по дизайна на шлема, бих казал, че е от периода муромахо, петнадесети, може би дори четиринадесети век. Сигурно струва цяло състояние.
— При това огромно, господин Конъли.
Лаше незабелязано беше влязъл с електрическата си количка. Арчи се обърна, очевидно изненадан — също като Кърк — че Лаше знае името му.
— Да, знам кой сте — засмя се Лаше. — Налага се, след като плащам толкова много пари, за да попълня колекцията си. Знам, че сте от най-добрите.
— Бях. Оттеглих се. И двамата се отказахме, нали, Том?
Кърк не отговори. Забеляза, че гласът на Лаше е изненадващо по-силен, отколкото при последната им среща. Дишането му беше все така затруднено, но се беше подобрило значително и беше станало почти нормално.
— Много любезно от ваша страна, че ме приехте пак, хер Лаше. Изглеждате… много по-добре.
— Пълна подмяна на кръвта. — Лаше се усмихна. — Правят ми го веднъж месечно. За няколко дни се чувствам почти човек.
Потупа се по гърдите и Том чак сега си даде сметка, че е сменил пижамата и халата с костюм и вратовръзка, вярно, не съвсем стегната.
— Защо е дошъл пак? — ядосано попита болногледачът, вървеше зад количката.
— Простете на Хайнрих. — Лаше поклати глава. — Той е прекалено грижовен, въпреки че въпросът му може би е уместен. Защо дойдохте пак, господин Кърк? Надявам се, че не е във връзка с Ордена, защото пътуването ви ще е напразно. Вече чухте малкото, което знам за тях.
— Възможно е да има някаква връзка, но непряка. Става дума за карта. Железопътна.
— Железопътна карта? — Лаше облиза бледите си устни. — Определено притежавате дарбата да сте загадъчен. Май ще трябва да ви изслушам още един… последен път.
Насочи инвалидната си количка към отсрещната страна на стаята, спря зад бюрото и им направи знак да седнат срещу него.
— Е, казвайте.
— Намерихме карта на железопътни линии, на която, изглежда, е показано пътуване с влак, извършено през войната.
— И несъмнено мислите, че води към някакво фантастично скрито съкровище — пренебрежително каза Лаше.
— Защо смятате така? — Том не можа да скрие изненадата си.
— Инак защо точно вие, господин Кърк, ще дойдете при мен? Имате обаче основателна причина. Хитлер е разбирал културното значение на изобразителното изкуство и емоционалната му притегателна сила върху чувството за идентичност на народа. Ето защо с войната за него и приближените му се появила възможността да променят възгледите на света за голямото изкуство. Преди да решат да нахлуят в някоя страна, нацистите съставяли подробни списъци на експонатите във всеки музей или частна колекция, които искали да унищожат или да присвоят.
— Говорите за Зондерауфтраг Линц, нали? — попита Том. — Военното подразделение, чиято задача е била да събере колекция творби, която олицетворява всичко най-добро в арийското изкуство?
— Говоря за най-добре планираната и перфектно извършена кражба в историята. Ограбването на Европа и геноцидът спрямо евреите са вървели ръка за ръка. Откраднати са милиони произведения на изкуството. Десетки хиляди са неоткрити и до ден-днешен. Стотици продължават да се появяват всяка година, без да са върнати на законните им собственици. И сега вие мислите, че сте открили трохичка, паднала от масата.
— В момента мислим, че сме открили само пътуване с влак — заяви Кърк. — Надяваме се, че вие може би ще знаете нещо за него. Нека прочетем имената на гарите, откъдето е минал.
Лаше се почеса по главата. Розовата му кожа се обели на няколко места и люспите се посипаха по яката му.
— Дълбоко се съмнявам. От милионите пътувания, направени през онзи период, защо някое да има по-голямо значение от друго?
— Защото смятаме, че това може да е било особено поради някаква причина — уверено каза Том, макар да разбираше, че Лаше може би има право: вероятността да се доберат до нещо беше нищожна.
— Е, добре. — Лаше сви рамене. — Прочетете ги. Но не храня големи надежди.
Кърк започна да чете списъка, който беше съставила Доминик.
— Будапеща, Гьор, Брамберг, Виена, Линц.
Лаше само леко кимаше, сякаш да покаже, че го слуша, но че имената не му говорят нищо.
— Залцбург, Хопфгартен — продължи Том. — Брикслег, Верфен.
Лаше присви очи.
— Верфен ли казахте?
— Да.
— Питате за влак, тръгнал от Будапеща и стигнал до Верфен?
— Това означава ли нещо?
— Принуждавате един старец да напряга до краен предел паметта си. — Лаше се обърна към болногледача, който стоеше в ъгъла. — Хайнрих, моля те, донеси ми папка номер петнадесет. А, и шестнадесет. Сигурен съм, че е в едната от тях.