Метаданни
Данни
- Серия
- Том Кърк (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Black Sun, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлия Чернева, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 16 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Туайнинг
Заглавие: Черното слънце
Преводач: Юлия Чернева
Година на превод: 2006
Език, от който е преведено: Английски
Издание: Първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2007
Тип: Роман
Националност: английска
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-585-772-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2264
История
- — Добавяне
83.
11-и януари — 09:50
Бейли се върна след двадесет и пет минути. Изражението му беше замислено. Придружаваше го Кънингам — застана до вратата, вдигна крак и опря подметката на черната си обувка в стената.
— Ренуик се появи в системата ни — започна Бейли. — Наистина се вписва в профила.
— Естествено — сухо подхвърли Том.
— Както и болногледачът на Лаше. Хайнрих Мюлер. Опасен тип. Преди няколко години е бил в испански затвор за убийството на търговец на редки книги. Снимката в досието отговаря на описанието.
Бейли млъкна.
— Защо ми се струва, че ще кажеш „но“? — студено попита Арчи.
— Защото няма никакъв Уилям Търнбул.
— Той беше шпионин — рече Кърк. — Не съм изненадан, че името му не се е появило.
— След атентатите на единадесети септември имаме споразумение за разменяне на информация с англичаните за персонала, участващ в борбата срещу тероризма. Търнбул не фигурира в списъка.
— Тогава може да е.
— Но е фигурирал — докато не са го убили в Москва преди година и половина.
— Какво?! — ахна Арчи.
— Бил е застрелян, докато е излизал от книжарница близо до Червения площад. Човекът, обърнал се към вас, не е бил нито Уилям Търнбул, нито от МИ6 — поясни Бейли.
— Излъгал ни е? — Тонът на Арчи изразяваше смесица от изненада и гняв.
— Измамил ни е още в самото начало — каза Том и си припомни случилото се през последните няколко дни.
— А колите и хората с него, когато се запознахме?
— Вероятно са били наети за един ден. Той изигра прекрасно ролята си. Знаеше, че ако спомене името на Ренуик, ще го изслушам. И че ако ни подтикне в правилната посока и ни пусне от каишката, ние ще свършим всичката работа. — Кърк поклати глава, ядосан на себе си.
— Мислиш, че е работел за Ренуик?
— Това определено би обяснило как Ренуик успяваше да ни следи толкова отблизо. И как е разбрал къде ще сме снощи.
— И защо го е убил веднага щом Търнбул си е свършил работата — добави Арчи.
— Какво ще правим сега? — прекъсна ги Бейли.
— Какво искаш да кажеш? — тросна се Арчи. — Как можем да направим нещо, като сме затворени тук?
— Не мога да ви освободя — отвърна Бейли. — Виджиано жив ще ме одере.
— Виджиано е идиот — гневно заяви Арчи.
— Бих искал да ви помогна. Сериозно. — Бейли въздъхна. — Но тук нямаме правомощия, съжалявам.
Той бавно тръгна към вратата и кимна на агент Кънингам.
— Това е безумие — недоверчиво каза Том. — Не мога да повярвам, че ни държите тук. Не сме направили нищо лошо.
Кънингам бавно се приближи към тях, гледаше в пода.
— Бейли е прав. Той няма правомощия тук. Но аз имам. — Кънингам вдигна глава и ги погледна в очите. — Не харесвам Виджиано. Не ми допадат методите му и как се държи с хората. И след онова, което ми разказа Бейли… Това обаче не означава, че можем да ви пуснем да си вървите ей така.
— Какво искаш да кажеш? — колебливо попита Том.
— Дойдох тук с Бейли. — Кънингам говореше бавно. Очите му не оставяха съмнение, че е сериозен. — След като той е излязъл, вие сте ме нападнали и сте ме закопчали с белезници за леглото. — Той извади стоманени белезници от джоба си. И сте взели ключовете ми. — Кънингам разклати връзка ключове с другата си ръка. — И сте излезли по задните аварийни стълби в южната страна на сградата.
— И после какво? — попита Арчи, докато предпазливо взимаше белезниците и връзката ключове от агента.
— После имате дванадесет минути, преди Бейли да се върне и да ме намери. Всъщност вече са десет — каза Кънингам. — След това ще започнем да ви търсим. Руснаците също. Съветвам ви да напуснете страната.
— И какво искате в замяна? — попита Кърк и закачи едната гривна на белезниците за металната рамка на леглото.
— Телефонно обаждане, ако откриете онези типове. — Кънингам извади визитка от горния си джоб. Краищата й бяха оръфани и подгънати, което показваше, че отдавна я държи там. — Ние ще поемем случая.