Метаданни
Данни
- Серия
- Том Кърк (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Black Sun, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлия Чернева, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 16 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Туайнинг
Заглавие: Черното слънце
Преводач: Юлия Чернева
Година на превод: 2006
Език, от който е преведено: Английски
Издание: Първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2007
Тип: Роман
Националност: английска
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-585-772-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2264
История
- — Добавяне
52.
Площадът на декабристите, Санкт Петербург
9-и януари — 16:03
Борис Кристенко се чувстваше виновен. Не само защото се беше измъкнал от кабинета си и защото ако шефът му разбереше, щеше да го кастри. По-скоро му беше неприятно, че е изменил на колегите си. Новата изложба на Рембранд щеше да отвори врати само след три седмици и той трябваше да ръководи поставянето на картините, но беше обещал, а винаги държеше на думата си, доколкото можеше, особено когато беше дадена на майка му.
Вървеше с наведена глава и внимаваше да не види някой колега, който да го познае, въпреки че ако това станеше, и той можеше да го попита защо е излязъл през работно време. Тази мисъл му вдъхна смелост и той си позволи да вдигне глава, но ускори крачка, за да навакса за дързостта си, прекоси Нева и тръгна по крайречния булевард „Лейтенант Шмид“.
Майка му искаше три матрьошки. Очевидно в предградията, където живееше, не можеше да намери наистина красиви, макар че Кристенко се съмняваше дали изобщо е търсила. Познаваше майка си — това беше начинът хитрата стара лисица да го накара да плати и да й ги занесе.
Матрьошките, разбира се, не бяха за нея, а за подарък на племенниците й в Америка. Преди петнадесетина години брат й бе заменил студените руски зими с влажните лета в Маями. Кристенко много му завиждаше.
Магазинът беше малък, предназначен предимно за туристи и добре запасен с руски сувенири. Кристенко избра матрьошките и плати, излезе на улицата и си погледна часовника. Беше отсъствал двадесет минути. Може би ако тичаше, щеше да успее да се върне, преди някой да е забелязал, че го няма.
Първият удар по главата го завари напълно неподготвен. Успя да предугади втория, но въпреки това юмрукът се заби в корема му и му изкара въздуха. Главата му започна да кънти и устата му се отвориха широко в опит да поеме въздух — като на златна рибка, изскочила от аквариума.
— Доведете го тук.
Той чу гласа и после усети, че го влачат за раменете и косата по мръсната улица. Нямаше сили нито желание да се съпротивлява. Знаеше кои са и че не може да ги победи.
Хвърлиха го на земята сред разлагащи се остатъци от храна и кучешки изпражнения. Главата му се удари в стена. Зъбите му изтракаха.
— Къде са парите ни, Борис Иванович? — попита същият глас.
Кристенко погледна нагоре и видя, че са трима, наведени застрашително над него.
— Идват — едва смотолеви той. Беше му трудно да говори.
— Дано. Имаш две седмици. И следващия път няма да дойдем при теб, а ще идем при майка ти.
Едрият мъж го ритна в главата. Ботушът му закачи носа на Кристенко и той усети как по лицето му се стича топла кръв. Във въздуха се извиси жестокият смях на нападателите.
Борис погледна охлузените си колене, разкъсаното изцапано палто и издрасканите си обувки. Кръвта течеше от носа му и капеше върху гърдите му.
Кристенко се разрида.