Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Том Кърк (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Black Sun, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
СлавкаБ (2014)
Разпознаване и корекция
ultimat (2016)

Издание:

Автор: Джеймс Туайнинг

Заглавие: Черното слънце

Преводач: Юлия Чернева

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: Роман

Националност: английска

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-772-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2264

История

  1. — Добавяне

5.

Щабът на ФБР, клон Солт Лейк Сити, щата Юта

4-ти януари — 16:16

Къде се бяха объркали нещата?

Кога се беше превърнал от амбициозен човек с високи постижения в посредствен?

Кога някой от шефовете бе решил, че макар да е пробивен, енергичен и изпълнителен, не притежава необходимите качества, за да се издигне?

Кога оставането му достатъчно дълго на работа, за да получи максималната пенсия, стана единствената причина да се вдига от леглото сутрин?

Как хора на половината на годините му го изпревариха толкова бързо, че докато все още плюеше прахоляка зад тях, те отдавна бяха изчезнали зад хоризонта?

Четиридесет и една годишният специален агент Пол Виджиано слагаше по патрон в петте празни гнезда на своя лъскав „Еърлайт Тай модел 342.38 Смит и Уесън“ заедно с всеки въпрос, който се набиваше в съзнанието му.

Зареди оръжието, замисли се за момент, после бавно го вдигна. Пое дълбоко дъх, издиша бавно и бързо изпразни револвера в мишената в отсрещната страна на стрелбището. Всеки изстрел усилваше ехото на предишния и накрая цялото помещение заехтя.

— Май наистина искаш да убиеш някого — засмя се жената в съседната кабина.

Той й отвърна с кисела гримаса, а тя се обърна и се прицели. Намесата й му напомни, че поради някакъв необоснован стремеж към равенство между половете Бюрото правеше всичко възможно да издига жени, като например онази кучка Дженифър Браун, която повишиха, а той си остана на старото място.

Всичко се дължеше на едно малко неволно недоглеждане. Малка грешка в инак безупречната му кариера. И сега Виджиано бавно се давеше в морето на посредствеността.

Поклати глава и натисна бутона, за да приближи мишената. Черният силует забръмча и се понесе към него като отмъстителен призрак, после се разтресе и спря. Виджиано го огледа да види дупките.

За негова изненада нямаше нито едно попадение.

— Добра стрелба, каубой — подигравателно подметна оръжейникът на ФБР, беше се промъкнал зад гърба му и надничаше над рамото му. — По дяволите, ще си пръснеш топките, докато се мъчиш да улучиш бандита!

— Да ти го начукам, Маккой.

Характерният му провлечен говор, типичен за жителите на Ню Джърси, някак подхождаше на италианския му произход, загатнат от гъстите черни вежди и коса и тъмните сенки около очите. Мургавата му кожа се допълваше от волева решителна челюст, която стърчеше като броня на кола и създаваше представата, че ако хвърлиш нещо по него, то ще рикошира като камък, ударил бетонна стена.

Жената до него ритмично и спокойно изстреля куршумите, внимателно сложи оръжието пред себе си и приближи мишената. Виджиано не се сдържа и надзърна.

Единадесет дупки. Единадесет попадения! Как беше възможно… освен ако тя не бе направила шест, а той — пет. Тя го погледна и очите й блеснаха, сякаш щеше да се разсмее. Виджиано хвърли шумозаглушителите си на пейката и излезе, преди тя да покаже мишената на някой друг.

— Надявах се, че ще сте тук, сър — чу се гласът на Байрън Бейли, млад агент, изпълнен със същия противен раболепен ентусиазъм, с какъвто бе пълен и Виджиано, когато постъпи на работа. Лицето му беше пъпчиво, черната му като абанос кожа бе пореста, носът му беше широк и плосък, а очите — големи и нетърпеливи. Виджиано обаче не му завиждаше за шанса. Бейли беше трето поколение афроамериканец от южната част на централен Лос Анджелис, умен младеж, който си пробиваше път нагоре по трудния начин и беше спечелил стипендия за Калифорнийския технологичен институт благодарение на високите си оценки и нощната си работа да зарежда лавиците на кварталния денонощен магазин.

— Е, намери ме. — Виджиано подчерта безразличието си, като капризно изтръска невидими люспи пърхот от реверите на безупречно изгладения си костюм.

— Да, сър. — Бейли за миг се смути от раздразнения му тон. — Получихме анонимна информация за обира в комплекса на АНС във Форт Мийд. В Куонтико са бесни. Изглежда, е истина.

— За какво говориш, по дяволите? — Виджиано забеляза отражението си в остъклената врата и внимателно оправи възела на вратовръзката си така, че да е точно под брадичката му.

— Чували ли сте за Синовете на американската свобода?

— Кои?

— Синовете на американската свобода.

— Не.

— Това е маргинална групировка на привърженици на идеята за превъзходство на бялата раса. Загадъчният човек, който ни се обади, ги посочи като извършители на обира.

— Разполагаш ли с улики?

— Не. Обаждането беше от Солт Лейк Сити, но не знаем нищо повече. Той затвори, преди да засечем местонахождението му.

— Разбрахте ли нещо за него от анализа на гласа?

— Експертите все още работят по въпроса. Не смятат, че ще научат много. Единственото, което казват засега, е, че не е местен.

— Сериозно? — Виджиано отчаяно, сви рамене. — Това не стеснява много кръга, нали?

— Да, сър — съгласи се Бейли.

Виджиано въздъхна.

— Къде е централата на тия тъпаци?

— Малта, Айдахо.

— Малта, Айдахо! — възкликна Виджиано. — А бе тъкмо реша, че тия скапани градчета са се свършили, и се появява друго, където трябва да отида.

— Директор Картър каза, че иска вие да оглавите разследването, сър.

— Областният директор Картър? — В гласа на Виджиано прозвуча интерес.

— Да. Преди две години сте били работили по подобен случай. Каза, че в момента вие сте единственият свободен агент с подходящ опит да решите проблема. Предложи да ви помагам, ако нямате нищо против, сър.

Виджиано пъхна револвера в кобура и гордо кимна. Досущ като уморен гущер, стоплен от лъчите на утринното слънце, той почувства, че животът се връща в него.

— Е, поне този път Картър има право. — Виджиано се усмихна — нещо, което не беше правил отдавна, и внимателно прокара пръсти през косата си, за да провери дали прическата му не се е развалила. — Яхвай коня, Бейли. Идваш на надбягването. Пол Виджиано ще ти покаже как се побеждава.