Метаданни
Данни
- Серия
- Том Кърк (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Black Sun, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлия Чернева, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 16 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Туайнинг
Заглавие: Черното слънце
Преводач: Юлия Чернева
Година на превод: 2006
Език, от който е преведено: Английски
Издание: Първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2007
Тип: Роман
Националност: английска
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-585-772-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2264
История
- — Добавяне
54.
Летище „Пулково 2“, Санкт Петербург
9-и януари — 18:47
Пол Виджиано мина през въртящите се врати, като шумно тропаше с крака. Бейли пазеше багажа им и учтиво отказваше на предложенията на носачите, които се опитваха да го натоварят на количките си. Над главата му светеше червена неонова реклама за местен нощен клуб — придаваше на терминала още по-грозен вид.
— Господи, тук е по-студено и от задника на полярна мечка.
— Виждаш ли ги?
— Все още не. — Виджиано духна, за да стопли ръцете си. — Казах ти да им се обадиш, преди да тръгнем, и да им съобщиш в колко часа ще пристигнем. Не можеш ли да проведеш като хората дори един телефонен разговор?
— Обадих се, сър. Те закъсняват.
Заради непрестанното заяждане на Виджиано вълнуващият и интересен в началото случай бързо се превръщаше в истинско изпитание за решителността на Бейли. Много други не толкова търпеливи хора не биха издържали и биха посрещнали поредния изблик на Виджиано с добре премерен удар.
Бейли обаче не беше глупак и знаеше, че трябва да внимава. Въпреки недостатъците си Виджиано ръководеше разследването и след това щеше да напише доклад за представянето на Бейли. На този етап от кариерата си той трябваше да е търпелив и да се пази от неприятности. Никой не обича хората, които не умеят да работят в екип.
Бейли обаче беше решил да се подчинява на Виджиано само защото заповедите бяха одобрени от друг.
— Говорихте ли с областния директор Картър, сър?
— Господи, Бейли, за какъв се мислиш? — избухна Виджиано. — За майка ми?
— Не, сър, но сме далеч от Солт Лейк Сити и още по-далеч от местопрестъплението.
— Е, и?
— Не искам да объркаме нещо. Тук нямаме пълномощия.
— Ще объркаш нещо само ако продължаваш да ме вбесяваш с проклетите си притеснения, Бейли — язвително каза Виджиано. — Видя с очите си човека, който излезе от хотела на Лаше. Блонди. Нашият главен заподозрян. Ясно като бял ден. След това разбрахме, че е издирван за убийство и в Австрия. Какво повече искаш? Димящо оръжие и пълен комплект отпечатъци?
— Видях мъж, който прилича на описанието, дадено от Хенеси, и на снимката от камерите за наблюдение на летището в Солт Лейк Сити, но не мога да съм сигурен, че е той — хладно отвърна Бейли.
— Не ми пука какво мислиш. Трябваше да кажеш веднага, щом имаш съмнения. Сега си вътре в играта като мен. Онова, което си видял, беше достатъчно за Картър. Тук сме, защото той ни даде зелена светлина. А сега по-добре ли се чувстваш? — Виджиано се приближи до Бейли. Дъхът му беше горещ и противен. — Виж, това е разликата между теб и мен. Понякога трябва да се доверяваш на инстинкта си. Ще ми благодариш, когато директор Грийн ни връчи медали. — Виджиано погледна към вратата, където спря черен силует. — Трябва да са те. Престани да хленчиш. Да вървим.
Хвана дръжката на големия си черен куфар „Самсонайт“ и го помъкна към изхода. Пластмасовите колелца ритмично затракаха по мраморните плочки. Бейли нарами чантата си и тръгна след него. Лицето му беше замислено и намръщено. Тази работа не му харесваше, но щом Картър я беше одобрил, нямаше какво да направи.
Колата беше голяма и по-чиста от всичко останало около нея. Багажникът се отвори, когато се приближиха. Двамата сложиха вътре багажа си, затвориха капака и се качиха в автомобила.
— Извинявайте, че закъсняхме, момчета. Движението беше адски натоварено. Аз съм Бил Стрейндж, а това е Клиф Кънингам. Добре дошли в Русия. — Мъжът протегна ръка през пролуката между двете предни седалки. Беше възпълен, с лъскаво теме и прошарена руса коса; приличаше на Харди, а колегата му на Лаурел — висок и слаб, с грижливо сресана кестенява коса.
— Няма проблем. — Виджиано стисна ръката му, без да си направи труда да признае, че отново е обвинил в некомпетентност Бейли. — Специални агенти Виджиано и Бейли. От Бюрото ли сте, или от Агенцията?
Бейли също се наведе и стисна ръката му.
— От Бюрото — усмихна се Стрейндж. — Реших, че ще искате да видите приятелски лица.
— Точно така, по дяволите — потвърди Виджиано. — Е, има ли някаква следа от нашия човек? — И се облегна назад на меката кожена седалка.
Колата се вля в уличното движение и се отправи към центъра на града.
— Това ли е вашият човек? — Стрейндж подаде снимка на Бейли. Той я погледна, кимна и после я предаде на Виджиано. Той нетърпеливо я грабна от пръстите му.
— Да, това е копелето. Кога пристигна?
— Преди час и нещо. Със самолет от Франкфурт, както казахте. Преди малко се регистрира в хотел „Европа“.
— Купонът се премести другаде, но пак танцуват същите хора, Бейли — ликуващо отбеляза Виджиано.
— И другият е тук.
Виджиано учудено поклати глава.
— Кой?
— Другият мъж, за когото казахте да си отваряме очите. Регистрирал се е под името Том Кърк.
— Не съм казвал…
— Проявих самоинициатива, сър — прекъсна го Бейли. — Това е човекът, с когото Блонди излезе от хотела. Реших, че трябва да проверим и него. Изпратих снимка в случай че той се появи в системата.
— За Бога, Бейли — изсумтя Виджиано. — Той е само странично явление. Трябва да се отдалечиш от детайла и да видиш цялата картина, както правя аз, и да наблюдаваш как се разместват фигурите по дъската.
— Мъжът може да се окаже нещо повече от пионка — обади се Стрейндж и съчувствено намигна на Бейли. — Има досие. Бивш крадец, решил да стане порядъчен. Дори е работил с едно от нашите момчета по случай миналата година.
— Искаш да кажеш с едно от нашите момичета — ухили се Кънингам.
— Точно така. Дженифър Браун. Тя не беше ли в твоя екип, Виджиано?
— Известно време.
Виджиано стисна зъби.
— Чух, че се била издигнала — отбеляза Стрейндж.
— Вижте какво, не ми пука за Том Кърк, още по-малко за Дженифър Браун, по дяволите — избухна Виджиано. — Дошъл съм за Блонди, затова да зарежем празните приказки и да отидем да го сгащим това копеле.
Кънингам и Стрейндж се спогледаха и се усмихнаха и Бейли изведнъж се зарадва на тяхната компания.