Метаданни
Данни
- Серия
- Том Кърк (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Black Sun, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлия Чернева, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 16 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Туайнинг
Заглавие: Черното слънце
Преводач: Юлия Чернева
Година на превод: 2006
Език, от който е преведено: Английски
Издание: Първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2007
Тип: Роман
Националност: английска
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-585-772-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2264
История
- — Добавяне
13.
Неизвестно място
5-и януари — 16:32
Потеше се обилно. Под мишниците и на гърба му имаше големи влажни петна. Беше се навел над дългата маса и гледаше черния като гарван телефон за конферентна връзка в средата. Малката червена лампа отстрани мигаше ритмично.
— Какво има? — Гласът, който се разнесе от телефона, беше спокоен и студен.
— Открихме го.
— Къде? В Дания ли, както предполагахме?
— Не, не Касий.
— А кой?
— Последния.
— Сигурен ли си? — след кратко мълчание попита гласът.
— Да.
— Къде?
— В Лондон. Но закъсняхме. Той е мъртъв.
— Откъде знаеш?
— Видях полицейския доклад. На двадесет и седми декември.
— А трупът? Видя ли го?
— Не, но видях снимките, направени по време на аутопсията, и получих копие на зъбния статус. Съвпадат.
Последва дълго мълчание.
— Е, най-после всичко свърши — въздъхна човекът от другия край на линията. — Той беше последният.
— Не. Опасявам се, че това е само началото. — Мъжът нервно завъртя златния пръстен с печат на кутрето си. Пръстенът имаше необикновен дизайн. На плоската му горна повърхност бяха гравирани дванадесет малки квадратчета. В едното беше инкрустиран диамант.
— Началото? — Гласът се изсмя. — Какви ги говориш? Сега всичко е в безопасност. Той беше единственият останал, който знаеше.
— Бил е убит в леглото си.
— Заслужаваше много по-жестока смърт заради онова, което направи — безчувствено отвърна другият мъж.
— Ръката му е била отрязана.
— Отрязана? От кого?
— От някой, който знае.
— Не е възможно.
— Тогава защо са я взели?
Отново настъпи мълчание.
— Ще трябва да събера другите.
— Това не е всичко. Замесено е британското разузнаване.
— Ще се обадя на останалите. Трябва да се срещнем и да го обсъдим.
— Те работят с един човек.
— С кого? Касий? Ще го намерим, преди да е стигнал далеч. Той слухти от години, но не знае нищо. Нито другите, които се опитаха.
— Не става дума за Касий, а за Том Кърк.
— Синът на Чарлз Кърк? Крадецът?
— Да.
— Значи е тръгнал по стъпките на баща си. Колко трогателно.
— Какво искаш да направя?
— Наблюдавай го. Къде ходи и с кого разговаря.
— Мислиш ли, че той може да…
— Не — енергично го прекъсна гласът. — Оттогава мина твърде много време. Следата изстина. Дори за него.