Роалд Дал
Джеймс и гигантската праскова (9)

Осем

Новината за голямата колкото къща праскова се появи внезапно в нечий двор и се разпростря като горски пожар из целия окръг. На следващия ден дълга върволица от хора изкачи хълма, за да види това чудо.

Леля Спондж и леля Спайкър бързо повикаха дърводелци и ги накараха да построят здрава ограда около прасковата, за да я предпазят от тълпата.

В същото време двете хитри жени се разположиха на портата с купчина билети и започнаха да вземат такса за вход.

— Насам, народе! — викаше леля Спайкър. — Вижте гигантската праскова само срещу един шилинг!

— Децата под шестседмична възраст влизат на половин цена! — крещеше леля Спондж.

— Един по един, моля! Не се блъскайте! Не се блъскайте! Всички ще влезете!

— Хей, ти, върни се! Не си платил!

До обяд наоколо вече гъмжеше от мъже, жени и деца, които се блъскаха и бутаха, за да зърнат удивителния плод. По целия хълм накацаха хеликоптери като оси, а от тях се изсипаха рояци репортери, оператори и телевизионни водещи.

— За да внесете камера, трябва да платите двойно! — викаше леля Спайкър.

— Добре! Добре! — отвръщаха журналистите. — Няма значение! — И джобовете на двете алчни лели започнаха да се пълнят с пари.

А докато навън цареше въодушевената глъчка, горкичкият Джеймс бе принуден да стои заключен в стаята си и да наднича през решетките на прозореца към тълпите навън.

— Противният малък сополанко само ще се пречка, ако го оставим да броди навън — каза леля Спайкър рано сутринта.

— Моля ви! — помоли ги Джеймс. — От години не съм виждал други деца, а сега ще дойдат толкова много и ще има с кого да си поиграя. А и мога да ви помагам с билетите.

— Млъквай! — сопна му се леля Спондж. — С леля ти Спайкър ще станем милионерки и последното, което искаме, е твоя милост да ни се пречка и да провали всичко.

После дойде вечерта на първия ден и всички хора се прибраха по домовете си, а лелите отключиха Джеймс и му наредиха да излезе на двора и да събере обелките от банани, портокаловите кори и хартийките, които тълпата остави след себе си.

— Може ли първо да хапна нещичко? — попита Джеймс. — Цял ден не съм ял.

— Не! — изкрещяха лелите и го изритаха през вратата. — Твърде заети сме, за да готвим! Трябва да си преброим парите!

— Но навън се стъмни! — изплака Джеймс.

— Излизай! — креснаха му те. — И да не си се прибрал, преди да почистиш всичко! — Вратата се затръшна и ключът се завъртя в ключалката.