Роалд Дал
Джеймс и гигантската праскова (38)

Трийсет и седем

Гледката беше наистина удивителна и след две-три минути, веднага щом хората осъзнаха, че това няма как да е бомба, те започнаха да се изсипват от скривалищата и метрото, за да погледат чудото. Улиците в протежение на километър около сградата се задръстиха от мъже и жени, а когато се разчу, че върху огромната топка има живи същества, всички се побъркаха от вълнение.

— Това е летяща чиния! — завикаха хората.

— Идват от Космоса!

— Марсианци са!

— А може би идват от Луната!

А един мъж с бинокъл погледна през него и рече:

— Изглеждат доста странно, това мога да ви кажа със сигурност.

От целия град се стекоха полицейски и пожарни коли с виещи сирени и спряха пред Емпайър Стейт Билдинг. Двеста пожарникари и шестстотин полицаи се втурнаха в сградата и се качиха с асансьорите до най-горния етаж. После се изсипаха в наблюдателницата — мястото, на което се качват туристите — точно в подножието на острата кула.

Всички полицаи бяха извадили оръжията си и поставили пръсти на спусъците, а пожарникарите бяха извадили брадвите си. Но от мястото, на което стояха, точно под прасковата, всъщност не виждаха пътниците върху нея.

— Ей, вие горе! — извика началникът на полицията. — Слезте да ви видим!

Изведнъж отстрани на прасковата се показа огромната кафява глава на господин Стоножка. Черните му очи, големи колкото две топчета за игра, изгледаха свирепо полицаите и пожарникарите. После това чудовищно грозно лице се ухили широко.

Полицаите и пожарникарите веднага се разкрещяха:

— Внимавайте! Това е дракон!

— Не е дракон, а хищна котка!

— Горгона е!

— Морско чудовище!

— Минотавър!

— Мантикора!

Трима пожарникари и петима полицаи припаднаха и трябваше да ги изнесат навън.

— Това е саблезъб! — извика началникът на полицията.

— Уангдудъл е! — извика началникът на пожарната.

Господин Стоножка продължи да се хили. Изглежда, се забавляваше неимоверно от суматохата, която предизвикваше.

— Виж сега! — извика началникът на полицията, като направи фуния с ръце пред устата си. — Чуй ме! Искам да ми кажеш откъде точно идваш!

— Идваме от място на хиляди километри от тук! — извика в отговор господин Стоножка, ухили се още по-широко и показа кафявите си зъби.

— Видяхте ли? — рече началникът на полицията. — Нали ви казах, че идват от Марс!

— Май си прав! — отвърна началникът на пожарната.

В този миг Стария зелен скакалец подаде огромната си зелена глава от прасковата точно до господин Стоножка. При вида му припаднаха още шестима големи и силни мъже.

— Това е Оинк! — изпищя началникът на пожарната. — Убеден съм, че е Оинк!

— Или Грифон! — извика началникът на полицията. — Отдръпнете се, полицаи! Може да се нахвърли върху нас всеки момент!

— Какви ги говорят? — обърна се Стария зелен скакалец към господин Стоножка.

— Нямам никаква представа — отвърна той. — Но явно много са се шашнали за нещо.

Тогава голямата кръвожадна на вид глава на госпожица Паяк, която за непознат сигурно би изглеждала като най-страшното нещо на света, се появи до Скакалеца.

— Гръм да ме удари! — извика началникът на пожарната. — Край с нас! Това е гигантски скорпион!

— Нещо по-страшно е! — извика началникът на полицията. — Това е кръвожаден извънземен червей! О, виж само това отвратително кръвожадно лице!

— Това от онези, които ядат големи мъже за закуска ли е? — попита пребледнял като платно началникът на пожарната.

— Опасявам се, че да — отвърна началникът на полицията.

— Моля ви, някой там долу няма ли да ни помогне? — провикна се госпожица Паяк. — Вече ми се вие свят.

— Това може да е номер! — предупреди началникът на пожарната. — Никой да не мърда, докато не наредя!

— Сигурно имат извънземни оръжия! — промърмори началникът на полицията.

— Но все пак трябва да направим нещо! — заяви мрачно началникът на пожарната. — Долу по улиците стоят почти пет милиона души и ни гледат.

— Тогава защо не им дадеш стълба? — попита го началникът на полицията. — Аз ще я държа отдолу да не мърда, а ти ще се качиш да видиш какво става.

— Много ти благодаря! — сопна се началникът на пожарната.

Малко след това от прасковата надничаха вече цели седем огромни фантастични лица — господин Стоножка, Стария зелен скакалец, госпожица Паяк, Червея, Божата кравичка, Копринената буба и Светулката. А сред пожарникарите и полицаите на покрива плъзна нещо като паника.

И тогава изведнъж паниката утихна и се разнесе силно учудено ахване. Защото сега до тези страшни създания се показа и едно малко момче. Вятърът развяваше косата му, то се смееше, махаше и викаше:

— Здравейте! Здравейте на всички!

В продължение на няколко секунди мъжете долу просто стояха и го гледаха зяпнали. Не можеха да повярват на очите си.

— Слава богу! — извика началникът на пожарната с почервеняло лице. — Това наистина е момче, нали?

— Моля ви, не се страхувайте от нас! — провикна се Джеймс. — Много се радваме, че сме тук!

— Какви са тези до теб? — извиси глас началникът на полицията. — Някой от тях опасен ли е?

— Разбира се, че не! — отвърна Джеймс. — Те са най-добрите създания на света! Позволете ми да ги представя едно по едно, за да ми повярвате.

Приятели мои, това е господин Стоножка

и повярвайте, той е мил и добър

(макар да пораснал е множко).

Самата испанска кралица звъни му редовно по телефона,

бавачката в отпуск когато е,

той да идва да гледа децата й,

да пее, плете и плочи да пуска на грамофона.

(„Нищо чудно — рече един пожарникар, —

че ги свалиха без време от трона.“)

А сега, без да се бавя,

Червея позволете да ви представя.

В прекопаването ненадминат той е

и тунели за метрото може да изрови.

Канализация ще ви направи,

стига да поискате това.

(И при тези думи Червея от гордост засия,

а госпожица Паяк извика:

„Точно така, точно така“.)

Дами и господа, а това тук до мен

е Скакалеца стар и зелен.

Музикант превъзходен е той и дори

децата ви ще забавлява с всевъзможни игри.

Не е никак страшен, недейте да се чумерите.

Играчка по-хубава и в магазин не ще намерите.

Погъделичкайте го само леко

и той ще ви удостои с подскок прекрасен.

(„В такъв случай — възкликна един полицай, — едва ли е много опасен!“)

А до него скромната Светулка се намира.

Тя е семпла и удобна и лесно се монтира.

Сложете я по избор на тавана, на стената.

И макар да изглежда малко ексцентрично,

всъщност ще видите, че е доста практично.

Да хабите електричество, няма да ви се налага.

(При което най-малко петдесет полицаи извикаха:

„Ако е вярно, това създание ще получи голяма реклама!“)

А това е госпожица Паяк.

Нишки с километри може да тъче.

Лично ме помоли аз пък да ви кажа,

че не би уплашила ни едно дете.

И макар на вид да изглежда агресивна,

уверявам ви, тя е напълно безобидна.

Едва ли ще изгубите, ако само опитате,

вместо да я смачкате с чехъл на стената,

да я поканите вкъщи да си играе с децата.

(Полицаите кимнаха леко с глава,

а десетина души извикаха „Ура!“)

А това е Божата кравичка, мила и добра.

През цялото пътуване утеха ми бе тя.

Четиристотин деца вкъщи остави,

но не се тревожете, има кой да ги бави.

Със следващата праскова ще пристигнат, щом пораснат!

(Полицаите викнаха: „Тя е прекрасна!“.

А цялата тълпа я загледаха прехласнато!)

Копринената буба ви представям сега.

Нейната коприна е сред най-изящните в света.

И всички континенти да обходите,

и в Индия да търсите, и даже из Америка,

такава фина тъкан едва ли ще намерите.

И в Сингапур по магазините

тя първа е сред коприните.

А нека също така споделя,

че тази Буба наскоро имаше честта

да изтъче, ушие и скрои

сватбената рокля на кралицата дори.

А шие във момента

и сако за президента.

(„Браво на нея!“ — извикаха полицаите и

вълна от възгласи се надигна из сградата,

и понесе се като химн:

„Какво чакаме — да ги свалим!“)