Роалд Дал
Джеймс и гигантската праскова (18)

Седемнайсет

В този миг във вътрешността на прасковата цареше неописуем хаос. Джеймс Хенри Тротър лежеше ожулен и натъртен на пода в стаята сред заплетените тела на Стоножката, Червея, Паяка, Божата кравичка, Светулката и Стария зелен скакалец. В цялата история на света нито един пътешественик не бе преживявал по-ужасно пътуване от тези злощастни създания. Всичко беше започнало добре, с много смях и възгласи, и през първите няколко секунди, когато прасковата се търкулна бавно напред, никой не възразяваше да се поразклати малко. Но тогава последва БУМ! — и господин Стоножка извика:

— Това беше леля Спондж!

Последва второ БУМ! — и господин Стоножка извика отново:

— Това беше леля Спайкър!

А всички нададоха радостни възгласи.

Щом обаче прасковата се изтърколи от градината и тръгна надолу по стръмния склон, щом се втурна напред и се затъркаля бясно надолу, всичко се превърна в кошмар. Джеймс се блъсна в тавана, после се удари отново в пода и се заблъска нагоре-надолу, напред-назад, наляво-надясно, а в същото време всички останали животинки също се разлетяха из въздуха заедно със столовете и дивана, да не говорим за четирийсет и двете обувки на господин Стоножка. Всичко наоколо, както и те, дрънчеше като грахови зърна в огромна дрънкалка, размахвана от луд великан, нямащ намерение да спира. Още по-лошо беше, че нещо в осветителната система на Светулката се повреди и в стаята падна непрогледен мрак. Чуваха се писъци и викове, проклятия и стенания от болка, всичко продължаваше да се върти, а по едно време Джеймс се вкопчи отчаяно в някакви дебели пръти, които стърчаха от стената, но установи, че това са два от краката на Стоножката.

— Пусни ме, идиот такъв! — извика господин Стоножка и се освободи с ритници, а Джеймс съответно прелетя през стаята и се озова в бодливия скут на Стария зелен скакалец. На два пъти се оплете в краката на госпожица Паяк (страховито изживяване), а към края горкият Червей, който плющеше като камшик всеки път, когато прелиташе от единия до другия край на стаята, се уви паникьосано около тялото на Джеймс и отказа да помръдне.

О, какво бурно и страшно пътуване!

Но сега всичко приключи и стаята изведнъж застана неподвижно в пълна тишина. Всички започнаха бавно и болезнено да се измъкват от плетеницата.

— Дайте малко светлина! — извика господин Стоножка.

— Да! — запригласяха останалите. — Светлина! Искаме светлина!

— Опитвам се — отвърна горката Светулка. — Старая се. Моля ви за търпение.

Всички зачакаха смълчани.

В следващия миг от опашката на Светулката започна да се излъчва слаба зеленикава светлина, която постепенно се усилваше, докато накрая в стаята започна да се вижда.

— Какво страхотно пътешествие! — възкликна господин Стоножка и закуцука из стаята.

— Повече никога няма да съм същият — промърмори Червея.

— Нито пък аз — обади се Божата кравичка. — Съкрати ми живота с няколко години.

— Но, скъпи приятели! — извика Стария зелен скакалец, който се опита да звучи весело. — Все пак пристигнахме!

— Къде? — попитаха останалите. — Къде сме пристигнали?

— Не знам — отвърна Стария зелен скакалец. — Но със сигурност е на някое хубаво местенце.

— Навярно сме на дъното на някоя мина за въглища — заяви мрачно Червея. — Определено вървяхме все надолу, а в последния момент паднахме отнякъде. Усетих го в стомаха си. Все още го усещам.

— Може да сме попаднали в прекрасна страна, изпълнена с песни и танци — предположи Стария зелен скакалец.

— Или сме край брега на морето — рече въодушевено Джеймс. — Където има много деца, с които да си играя в пясъка.

— Извинете — обади се Божата кравичка, — но въобразявам ли си, или се полюшваме нагоре-надолу?

— Нагоре-надолу! — извикаха останалите. — Какво искаш да кажеш?

— Още сме замаяни от пътуването — обясни й Стария зелен скакалец. — След минутка ще ти мине. Готови ли сте да се качим и да огледаме?

— Да! Да! — извикаха всички в един глас. — Хайде! Да вървим!

— Няма да си покажа носа навън с боси крака — заяви Стоножката. — Първо трябва да си обуя обувките.

— О, небеса, нека не се бавим отново с тази глупост — възмути се Червея.

— Хайде всички да помогнем на Стоножката да се обуе и да приключваме с тази работа — предложи Божата кравичка.

Всички се заеха да обуват господин Стоножка, с изключение на госпожица Паяк, която плетеше въжена стълба, дълга колкото да стига от пода до една дупка в тавана. Стария зелен скакалец заяви мъдро, че е рисковано да излязат от страничния вход, след като не знаят къде се намират, и че първо трябва да се качат на върха на прасковата и да огледат наоколо.

Половин час по-късно, когато въжената стълба беше готова и окачена, и четирийсет и втората обувка бе надяната и завързана на четирийсет и втория крак на Стоножката, бяха готови да излязат. Сред въодушевени възгласи като „Излизаме, момчета!“, „Обетованата земя!“ и „Нямам търпение да я видя!“ цялата дружинка се качи един по един по въжената стълба и изчезна в тъмния влажен тунел в тавана, който вървеше стръмно, почти вертикално нагоре.