Роалд Дал
Джеймс и гигантската праскова (30)

Двайсет и девет

Сякаш мина цяла вечност, преди чайките да издърпат прасковата далеч от ужасния облак с дъгата. Но накрая успяха, всички се събраха около окаяния господин Стоножка и започнаха да спорят кой е най-добрият начин да махнат боята от тялото му.

Господин Стоножка наистина представляваше чудна гледка. Целият беше лилав, а сега, след като боята започна да изсъхва и да се втвърдява, трябваше да седи скован и изправен, сякаш е гипсиран. А всичките му четирийсет и два крака стърчаха право напред като пръчки. Опитваше се да каже нещо, ала устните му не помръдваха. Успяваше само да издава гъгнещи звуци от гърлото си.

Стария зелен скакалец протегна ръка и го докосна внимателно по корема.

— Но как е възможно боята да изсъхне толкова бързо? — попита той.

— Това е боя за дъги — отвърна Джеймс. — Съхне много бързо и се втвърдява здраво.

— Мразя боята — заяви госпожица Паяк. — Страх ме е от нея. Напомня ми за леля Спайкър, искам да кажа, покойната леля Спайкър, защото последния път, когато тя боядисваше тавана на кухнята, скъпата ми баба, без да иска, стъпи в още мократа боя и се залепи. И цяла нощ викаше: „Помощ! Помогнете! Помощ!“ — и сърцето ми се късаше. Но какво можехме да сторим? Чак на следващия ден боята изсъхна и тогава, разбира се, отидохме да я успокоим и да й занесем храна. Ако щете, вярвайте, но баба ми живя така шест месеца — обърната надолу с главата, със залепени от боята крака на тавана. Наистина. Хранехме я всеки ден. Носехме й пресни мухи направо от паяжината. Но на миналия двайсет и шести април леля Спондж, искам да кажа, покойната леля Спондж, случайно вдигна очи към тавана и я забеляза. „Паяк — извика тя. — Гнусен паяк! Бързо, донеси ми метлата с дългата дръжка!“ А после… О, беше толкова ужасно, че не искам да си спомням… — Госпожица Паяк избърса една сълза и погледна тъжно към господин Стоножка. — Горкичкият — промълви тя. — Наистина ти съчувствам.

— Боята никога няма да се махне — каза ведро Червея. — Нашата Стоножка повече никога няма да помръдне. Ще се превърне в статуя и ще го поставят на някоя морава с поилка за птици на главата.

— Нека се опитаме да го обелим като банан — предложи Стария зелен скакалец.

— Или да го изжулим с шкурка — добави Божата кравичка.

— Ако си изплези езика — рече Червея и се усмихна лекичко, може би за пръв път в живота си, — ако го изплези докрай, можем да го хванем и да започнем да го дърпаме. И ако дърпаме достатъчно силно, ще го обърнем наопаки и ще си има нова кожа!

Последва кратко мълчание, докато останалите обмисляха това интересно предложение.

— Аз мисля — каза Джеймс колебливо, — че е най-добре да… — и внезапно млъкна. — Какво беше това? Чух глас! Чух някой да вика!