Роалд Дал
Джеймс и гигантската праскова (27)

Двайсет и шест

Стоножката, която бе започнала да танцува диво по палубата по време на песента, изведнъж се приближи твърде близо до заобления край на прасковата и за три страшни секунди размахва отчаяно крака в кръг, в опит да запази равновесие. Но преди някой от останалите да успее да го хване — той падна! Изписка от ужас, а другите се спуснаха към края на прасковата и видяха как горкото му тяло се преобръща във въздуха и се смалява, докато не изчезна от поглед.

— Копринена бубо! — извика Джеймс. — Бързо започвай да тъчеш!

Копринената буба въздъхна, защото беше много уморена от тъкането на нишките за чайките, но все пак изпълни молбата.

— Скачам след него! — заяви Джеймс, грабна нишката, която започна да излиза от Копринената буба, и я завърза за кръста си. — Вие, останалите, дръжте Бубата, за да не я повлека със себе си, а после, когато дръпна нишката рязко три пъти, започнете да ме издърпвате!

Джеймс скочи и се затъркаля след Стоножката надолу и все по-надолу към морето и сигурно си представяте колко бързо трябваше Копринената буба да тъче, за да смогне на скоростта му на падане.

— Никога повече няма да ги видим! — изплака Божата кравичка. — О, боже, о, боже! Точно когато така се веселяхме!

Госпожица Паяк, Светулката и Божата кравичка се разплакаха. Червея също.

— Не ме е грижа за Стоножката — изхлипа той. — Но много обикнах момченцето.

Много тихичко Стария зелен скакалец засвири Погребалния марш на цигулката си и всички, включително и самият той, зарониха сълзи.

Изведнъж някой дръпна рязко въжето три пъти.

— Дърпайте! — извика Стария зелен скакалец. — Всички да се подредят зад мен и да дърпат!

Трябваше да издърпат дългата около километър нишка, но те се захванаха здраво за работа и накрая от ръба на прасковата се появи Джеймс, целият мокър, с подгизналия господин Стоножка, вкопчен силно в него с всичките си четирийсет и два крака.

— Той ме спаси! — извика запъхтяно Стоножката. — Доплува до мен посред Атлантическия океан и ме спаси!

— Скъпо момче — потупа Стария зелен скакалец Джеймс по гърба, — поздравявам те!

— Обувките ми! — извика Стоножката. — Вижте само хубавичките ми обувки! Водата ги съсипа!

— Млъквай! — нареди му Червея. — Имаш късмет, че си жив.

— Продължаваме ли да се издигаме? — попита Джеймс.

— Да — отвърна Стария зелен скакалец. — А и започва да се стъмва.

— Знам, скоро ще настъпи нощта.

— Защо не влезем на топло до сутринта? — предложи госпожица Паяк.

— Не — възрази Стария зелен скакалец. — Това не е много разумно. По-добре ще е всички да останем тук горе и да се редуваме да пазим. Така, ако се случи нещо, ще сме готови.