Роалд Дал
Джеймс и гигантската праскова (22)

Двайсет и едно

— Великолепна идея! — извика Стария зелен скакалец, след като Джеймс обясни какъв е планът му.

— Момчето е гений! — заяви Стоножката. — Значи все пак няма да се наложи да си събувам обувките.

— О, ще ме накълват до смърт! — изстена горкият Червей.

— Няма.

— Напротив! Знам си аз! Дори няма да ги видя, когато се спуснат към мен, защото нямам очи!

Джеймс отиде при Червея и нежно го прегърна през рамото.

— Няма да им позволя да те докоснат. Обещавам. Но трябва да побързаме! Вижте какво става долу!

Още повече акули бяха наобиколили прасковата. Във водата гъмжеше от хищници. Бяха най-малко деветдесет или сто. А на пътниците горе определено им се струваше, че плодът потъва.

— По местата! — извика Джеймс. — Скачайте! Нямаме нито миг за губене! — Сега той беше капитанът и всички го знаеха. Щяха да правят каквото им наредеше той.

— Всички под палубата, освен Червея! — нареди Джеймс.

— Да! Да! — разбъбриха се охотно останалите и офейкаха във входа на тунела. — Хайде! Побързайте!

— А ти, Стоножке, скачай бързо долу и накарай Копринената буба веднага да се залавя за работа! — извика Джеймс. — Кажи й да тъче по-бързо от когато и да било! Същото важи и за теб, госпожице Паяк! Слизай бързо долу! Започвай да предеш!