Роалд Дал
Джеймс и гигантската праскова (15)

Четиринайсет

— Потегляме! — изкрещя някой. — Най-накрая потегляме!

Джеймс се събуди стреснато и се огледа. Всички същества бяха станали от хамаците си и се щураха развълнувано из стаята. Изведнъж подът се разтърси силно, сякаш имаше земетресение.

— Започва се! — извика Стария зелен скакалец и заподскача от радост. — Дръжте се здраво!

— Какво става? — попита Джеймс и скочи от хамака си. — Какво се случва?

Божата кравичка, която очевидно бе добро и нежно създание, отиде до него.

— В случай че не си разбрал, ще се махнем от върха на този противен хълм, на който живеем толкова отдавна. Ще се търкулнем в тази огромна, прекрасна праскова до земите на… на… до земите на…

— На кого? — попита Джеймс.

— Няма значение — отвърна Божата кравичка. — Но не съществува по-ужасно място от този пуст хълм и твоите отвратителни лели…

— Чуйте! Чуйте! — развикаха се всички. — Чувате ли?

— Може и да не си забелязал — продължи Божата кравичка, — но цялата градина, още преди стръмния склон на хълма, е разположена под голям наклон. Затова единственото, което пречи на прасковата да се търкулне, е дебелата й дръжка, с която е закачена на дървото. Ако дръжката се счупи, потегляме.

— Внимавайте! — извика госпожица Паяк, когато стаята се наклони силно. — Тръгваме!

— Още не! Още не!

— В момента — каза Божата кравичка — нашият господин Стоножка, който има челюсти, остри като бръсначи, е отгоре на прасковата и прегризва стъблото. Всъщност явно почти е стигнал докрай, както виждаш. Искаш ли да те скрия под крилото си, за да не се прекатуриш, когато прасковата се откъсне?

— Много мило от твоя страна — отвърна Джеймс, — но няма нужда.

В този миг господин Стоножка се показа ухилен през една дупка на тавана и извика:

— Успях! Потегляме!

— Потегляме! — извикаха останалите. — Потегляме!

— Пътешествието започва! — изкрещя господин Стоножка.

— И кой знае къде ще свърши — промърмори Червея, — щом ти имаш нещо общо с него. Неизбежно ще загазим.

— Глупости — отвърна Божата кравичка. — Ще посетим удивителни места и ще видим прекрасни неща! Нали, господин Стоножка?

— Няма как да знаем какво ще видим! — извика господин Стоножка.

Може създание с четирийсет и девет глави

да зърнем сред далечни снегове.

От настинка то най-много се бои,

защото трябва да издухва всичките си носове.

 

Може да се сблъскаме с Петнист розов звяр,

който на една хапка поглъща човек цял.

По петима души хапва на закуска.

А за вечеря по осемнайсет обича да хруска.

 

Дали дракон ще видим, кой знае?

И еднорог сред гори да сияе.

Или пък чудовище страшно, от чиято глава

пръсти никнат вместо коса.

 

Може да срещнем кокошки игриви,

яйца дето снасят чудно красиви;

но не си и мечтай за вкусен омлет,

защото избухват и плисват навред.

 

И гну може да видим, и гносорозите зли,

легнали доволно в кални реки.

И комарите гигантски с дълги жила,

които те пронизват от пети до глава.

 

Не е изключено да се изгубим в снега.

Да замръзнем или да загинем при трус.

А още по-страшно е да ни погне с рога

побесняла Дилема, препускаща в тръс.

 

Но кого го е грижа! Да се махнем оттук!

Да потегляме де ни видят очите!

Да изчезнем далеч от противния хълм,

да си плюем завчас на петите!

Миг по-късно… бавно, коварно, съвсем нежно гигантската праскова се наклони напред и се откъсна. Цялата стая започна да се накланя, мебелите се плъзнаха по пода и се удариха в отсрещната стена. Там се блъснаха и Джеймс, Божата кравичка, Стария зелен скакалец, госпожица Паяк и Червея, както и господин Стоножка, който тъкмо се бе спуснал бързо по стената.