Роалд Дал
Джеймс и гигантската праскова (6)

Пет

В следващия миг Джеймс се затича към къщата с всички сили. Каза си, че ще го направи в кухнята само да не го видят леля Спондж и леля Спайкър. Беше страшно развълнуван. Хвърчеше през високата трева и копривата, без да го е грижа дали ще опари голите му колене, а в далечината виждаше леля Спондж и леля Спайкър, седнали на шезлонгите с гръб към него. Джеймс зави настрани, за да заобиколи къщата от другата страна, но внезапно, докато минаваше под старата праскова в средата на градината, се подхлъзна и падна по очи в тревата. Книжната кесийка се отвори, когато се удари в земята, и хиляди зелени нещица се пръснаха във всички посоки.

Джеймс веднага се надигна на ръце и започна да пълзи наоколо, за да търси ценните съкровища. Но какво ставаше? Нещицата потъваха в пръстта! Той ги видя как шават и се гърчат, докато си пропиваха път през твърдата почва, и протегна ръка да сграбчи няколко от тях, ала беше твърде късно, защото те изчезваха точно под пръстите му. Опита се да хване още няколко, но се случи същото! Джеймс започна да загребва трескаво пръстта, за да хване останалите, те обаче бяха по-бързи от него. Всеки път, когато тъкмо щеше да хване някое, то изчезваше в земята. И само за няколко секунди всички до едно бяха потънали!

На Джеймс му идваше да се разплаче. Вече нямаше как да си ги върне — бяха изчезнали, изчезнали завинаги.

Но къде отидоха? И защо, за бога, така нетърпеливо се шмугнаха в земята? Какво търсеха? Там долу нямаше нищо. Нищо, освен корените на старата праскова… и цял куп земни червеи, стоножки и насекоми, които живееха в почвата.

А какво бе казал старецът? На каквото първо се натъкнат, било то буболечка, насекомо, животно или дърво, то ще получи цялата им магия!

„Мили боже — помисли си Джеймс. — Какво ще стане, ако се натъкнат на някой червей? Или стоножка? Или паяк? Ами ако стигнат до корените на прасковата?“

— Ставай веднага, мързеливецо! — кресна изведнъж глас в ухото на Джеймс. Джеймс вдигна очи и видя леля Спайкър, надвесена над него, мрачна, висока и костелива, да го гледа свирепо през очилата си с метални рамки. — Връщай се веднага да цепиш дървата! — заповяда му тя.

Леля Спондж, дебела и месеста като медуза, дойде, поклащайки се, след сестра си, за да провери какво става.

— Защо просто не спуснем момчето в кладенеца с кофа и да го оставим там за през нощта? — предложи тя. — Така ще се научи да не мързелува по цял ден.

— Много добро хрумване, скъпа Спондж, но първо да нацепи дървата. Ставай, противен сополанко, и свърши малко работа!

Бавно и сломено, горкичкият Джеймс се надигна от земята и се върна при купа с дървата. Ех, само да не се беше подхлъзнал и да не бе разсипал ценната кесийка. Всяка надежда за по-щастлив живот вече го беше напуснала. Днес, утре, другиден и всички следващи дни щяха да са изпълнени с наказания и болка, мъки и отчаяние.

Той вдигна брадвата и тъкмо се канеше да замахне, когато чу зад гърба си вик, който го накара да застине и да се обърне.