Роалд Дал
Джеймс и гигантската праскова (4)

Три

В този миг се случи първото доста странно нещо, довело до другите много по-странни неща, които му се случиха после.

Защото внезапно Джеймс чу зад гърба си шумолене на листа, обърна се и видя от храстите да излиза старец с чудат тъмнозелен костюм. Старчето беше много дребно, но имаше огромна плешива глава и лице, покрито с щръкнали черни мустаци и брада. Старецът спря на около три метра, подпря се на бастуна си и се взря в Джеймс.

Той заговори бавно с хриптящ глас:

— Приближи се, момченце — подкани го старчето с пръст. — Ела при мен и ще ти покажа нещо удивително.

Джеймс беше твърде уплашен, за да помръдне.

Старецът се приближи към него с една-две крачки, бръкна в джоба си и извади малка бяла книжна кесийка.

— Виждаш ли това? — прошепна той и размаха кесийката пред лицето на Джеймс. — Знаеш ли какво е това, миличък? Знаеш ли какво има в тази кесийка?

При тези думи той се приближи още повече, наведе се напред и тикна лице в лицето на Джеймс толкова близо, че Джеймс усети дъха му по бузите си. Дъхът му миришеше на застояло, гнило и леко на плесен като въздуха в старо мазе.

— Виж, момченце — продължи старецът, отвори кесийката и я наклони към Джеймс.

Вътре Джеймс видя многобройни малки зелени нещица, приличащи на камъчета или кристали, всяко едно голямо колкото зрънце ориз. Бяха необикновено красиви и блещукаха, сияеха и светеха прекрасно.

— Чуй ги! — рече старецът. — Чуй как се движат!

Джеймс се взря в кесийката и наистина дочу слабо шумолене, а после забеляза, че хилядите зелени нещица бавно, много бавно мърдат и се разместват, сякаш са живи.

— Тези неща притежават много повече сила и магия, отколкото всичко останало по света взето заедно — каза тихо старецът.

— Но… но, какво представляват? — промълви Джеймс, след като най-накрая се опомни. — Откъде са?

— А-ха — прошепна старецът. — Никога няма да познаеш! — Той се бе привел и все повече приближаваше лице към Джеймс, докато върхът на дългия му нос не докосна челото на момчето. Тогава изведнъж старчето отскочи назад и размаха бясно бастуна си във въздуха.

— Крокодилски езици! — извика той. — Хиляда дълги, слузести крокодилски езика, варени в черепа на мъртва вещица в продължение на двайсет дни и нощи заедно с очи от гущер! Добавяш пръсти на млада маймуна, свинско шкембе, клюна на зелен папагал, сок от бодливо прасе и три супени лъжици захар. Оставяш да къкри една седмица и луната ще свърши останалото!

Изведнъж старчето тикна бялата кесийка в ръцете на Джеймс и каза:

— Заповядай! Твоя е!