Роалд Дал
Джеймс и гигантската праскова (40)

Трийсет и девет

И така завърши пътешествието. Но животът на пътешествениците продължи. Всички станаха богати и преуспели в новата страна.

Господин Стоножка стана вицепрезидент по продажбите на реномирана фирма за производство на обувки и ботуши.

Червея, с прекрасната си розова кожа, бе нает от компания за производство на кремове за лице да се снима в телевизионни реклами.

Копринената буба и госпожица Паяк, след като се научиха как да произвеждат найлонови нишки вместо копринени, основаха фабрика за производство на въжета за циркови акробати.

Светулката стана лампата, която осветява факела на Статуята на свободата, и така помогна на благодарния град да пести неимоверно от годишната си сметка за електричество.

Стария зелен скакалец стана музикант в Нюйоркския симфоничен оркестър, където всички се възхищаваха на уменията му.

Божата кравичка, която цял живот бе преследвана от страха, че къщата й ще се запали и всичките й деца ще загинат, се омъжи за началника на пожарната и двамата заживяха щастливо.

А що се отнася до огромната костилка на прасковата, тя беше изложена на почетно място в Сентръл Парк и стана прочут паметник. Но тя не бе само известен паметник. Беше и прочута къща. А в прочутата къща живееше един прочут човек:

Самият

ДЖЕЙМС ХЕНРИ ТРОТЪР

И през който и ден от седмицата да идете и да почукате на вратата, той винаги ще ви отвори и ще ви покани вътре да видите прочутата стая, в която се беше запознал с приятелите си. А понякога, ако извадите голям късмет, ще заварите там и Стария зелен скакалец да си почива кротко на стол пред камината, или пък Божата кравичка, наминала на чаша чай и клюки, или господин Стоножка, дошъл да се похвали с нова партида особено елегантни обувки.

Всеки ден от седмицата стотици деца отблизо и далеч идваха в града да видят удивителната прасковена костилка в парка. А Джеймс Хенри Тротър, който някога, ако си спомняте, беше най-тъжното и най-самотното момченце на света, сега имаше купища приятели и другарчета, с които да си играе. И тъй като много от тях все го молеха да им разказва приключенията си на прасковата, той си помисли, че би било добре един ден да седне и да ги опише в книга.

И го стори.

И точно тази книга прочетохте току-що.