Роалд Дал
Джеймс и гигантската праскова (3)

Две

Джеймс Хенри Тротър живееше с лелите си от цели три години, когато една сутрин му се случи нещо доста странно. И това нещо, което, както казах, беше само доста странно, скоро доведе до друга случка, която вече беше изключително странна. А изключително странната случка на свой ред доведе до нещо невероятно странно.

Всичко започна през един страшно горещ ден в средата на лятото. Леля Спондж, леля Спайкър и Джеймс бяха навън в градината. Джеймс, както обикновено, бе принуден да работи. Този път цепеше дърва за кухненската печка. Леля Спондж и леля Спайкър се разполагаха удобно на шезлонги недалеч от него, пиеха газирана лимонада от високи чаши и го следяха да не спре работа дори за миг.

Леля Спондж беше удивително дебела и ниска. Имаше малки свински очички, хлътнала уста и едно от онези провиснали бели лица, които изглеждаха точно така, сякаш някой ги бе сварил. Приличаше на огромна, бяла, мокра, преварена зелка. Леля Спайкър, от друга страна, беше слаба, висока и кокалеста и носеше очила с метални рамки, прикрепени на върха на носа й с щипка. Тя имаше пронизителен глас, влажни тънки устни и винаги когато се ядосаше или развълнуваше, пръскаше капчици слюнка, докато говореше. Двете противни вещици си седяха, отпиваха лимонада и от време на време изкрещяваха на Джеймс да цепи дървата по-бързо. Освен това си говореха и споделяха колко красива си мисли, че е всяка от тях.

Леля Спондж държеше в скута си огледало с дълга дръжка и непрестанно го вдигаше, за да се взира в грозното си лице:

„Като роза съм красива, разпръсквам сладък аромат.

Наслада за очите е изящният ми врат.

Копринени къдрици ми красят главата!

А чорапите щом махна,

засияват прекрасните ми пръсти на краката.“

„Но не забравяй, скъпа, ти — извика леля

Спайкър, — че шкембето ти стърчи!“

 

Леля Спондж почервеня. Леля Спайкър изрева:

„С прелест като мен не можеш да се мериш,

по-стройна фигура в света няма да намериш!

И макар на брадичката пъпка аз да имам,

няма равна на моята усмивка.“

„О, стара скумрия такава! — извика леля

Спондж. — Та тя прилича на счупена мивка!“

 

„Красота като моята — леля Спондж заяви —

единствено Холивуд може да оцени.

Главни роли във филми ще получа завчас!

Цял народ на екрана ще ме гледа в захлас!

Всички звезди ще изместя!“

Леля Спайкър я сряза: „От теб ще излезе

чудесна вампирска невеста!“

Горкият Джеймс още превиваше гръб на дръвника. Беше ужасно горещо. Целият се потеше. Ръката го болеше. Брадвата бе голяма и тъпа, и твърде тежка за малко момче. И докато работеше, Джеймс започна да си мисли какво ли правят всички останали деца по света в момента. Някои сигурно караха велосипеди. Други се разхождаха из прохладни гори и беряха диви цветя. А всичките му приятелчета сега си играеха на плажа в мокрия пясък и се плискаха във водата…

Очите на Джеймс се навлажниха и по бузите му се затъркаляха едри сълзи. Той спря работа и се облегна на дръвника безкрайно нещастен.

— Какво ти става? — изписка леля Спайкър и го изгледа свирепо над очилата си.

Джеймс се разплака.

— Престани веднага и продължавай да работиш, малък противен звяр такъв! — нареди леля Спондж.

— О, лельо Спондж — изхлипа Джеймс. — Лельо Спайкър! Не може ли всички заедно поне веднъж да слезем с автобуса до морето, моля ви! Не е далеч… а тук ми е толкова горещо и толкова самотно…

— Ах ти, мързелива, безполезна напаст! — извика леля Спайкър.

— Набий го! — кресна леля Спондж.

— Точно това ще направя! — сопна се леля Спайкър. Тя изгледа кръвнишки Джеймс и Джеймс я погледна с облещени от страх очи. — Ще те набия по-късно, когато не ми е толкова горещо — рече тя. — А сега се махай от погледа ми, гнусен малък червей, и ме остави на спокойствие!

Джеймс се обърна и избяга. Тичаше колкото краката го държаха към далечния край на градината и се скри зад мръсните стари лаврови храсти, за които вече споменах. После закри лице с ръце и се разплака.