Роалд Дал
Джеймс и гигантската праскова (16)

Петнайсет

В същия момент навън в градината леля Спондж и леля Спайкър тъкмо бяха заели местата си пред портата, всяка с купчина билети в ръка, а в далечината първата вълна от ранобудни туристи изкачваше хълма, за да види прасковата.

— Днес ще изкараме цяло състояние — тъкмо казваше леля Спайкър. — Виж само колко много хора!

— Чудя се какво ли стана с онзи малък отвратителен сополанко снощи — рече леля Спондж. — Не се прибра, нали?

— Сигурно е паднал в тъмното и си е счупил крак — предположи леля Спайкър.

— Или може би си е счупил врата — каза обнадеждено леля Спондж.

— Само почакай да ми падне в ръчичките — размаха бастуна си леля Спайкър. — Щом приключа с него, повече няма и да му мине през ум да стои навън цяла нощ. Мили боже! Какъв е този ужасен шум?

Двете жени се извърнаха рязко.

Шумът, разбира се, идваше от гигантската праскова — сега, след като разби ограждението си, тя набираше скорост и се търкаляше през градината към мястото, на което стояха леля Спондж и леля Спайкър.

Лелите зяпнаха. Разпищяха се. Хукнаха да бягат. Паникьосаха се. Спъваха се една в друга. Започнаха да се бутат и блъскат; всяка мислеше само как да спаси собствената си кожа. Леля Спондж, дебелата леля, се препъна в кутията, която бе донесла да събира парите, и падна по очи. Леля Спайкър се спъна в леля Спондж и се стовари върху нея. Двете лежаха на земята, ритаха се и се дращеха с нокти, викаха и се опитваха отчаяно да станат на крака, но преди да успеят, огромната праскова ги връхлетя.

Чу се изхрущяване.

И после настъпи тишина.

Прасковата продължи да се търкаля. А зад нея леля Спондж и леля Спайкър лежаха размазани на земята, плоски, тънки и безжизнени като хартиени кукли, изрязани от книжка с картинки.